Винаги има надежда
Изтегляне 1.26 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
PS50AZ, GSS-VET PV Module 1 3-BG, K10LED-V H-bg1, ins DATA MICRO PLUS DATA MICRO 2PLUS, SS2L
- Навигация на страницата:
- Аз съм Надежда
| Това е добре! Имало едно време един цар. Той имал приятел, с когото се познавали от много години. Приятелят на царя имал особен навик – каквото и да се случи в неговия живот – добро или лошо, винаги казвал: „Това е добре!“. Един ден царят и свитата му отишли на лов. Верният му приятел също бил с него. Той обикновено приготвял и почиствал оръжията за лова. Този път нещо се объркало и то точно с пушката на царя. И когато царят се прицелил в една птица и стрелял, пушката гръмнала настрани и отнесла палеца на дясната му ръка. Приятелят видял какво се е случило, но както обикновено казал: – Това е добре! Този път обаче владетелят се ядосал и започнал да крещи: – Не! Това не е добре! Не и този път! Царят бил толкова гневен, че изпратил приятеля си в затвора. След около година, когато царят отново бил на лов, попаднал в много опасна гориста местност, където го нападнали канибали. Те го хванали, вързали и го завлекли в своето селище. Запалили голям огън, донесли дълъг кол и завързали жертвата си за него. Точно когато го доближили до огъня 19 обаче, един от тях забелязал, че палецът на ръката му липсва. А те имали суеверие, че никога не бива да ядат човек, на когото липсва някаква част от тялото. И така, отвързали царя и го освободили. Когато се прибрал, той се замислил дълбоко за случилото се и за приятеля си, които вече цяла година гниел в затвора по негово нареждане. Веднага отишъл при него, освободил го и му казал: – Ти беше прав! Наистина беше добре, че на онзи лов пушката ми откъсна палеца. И понеже в този момент се чувствал много виновен, след като му разказал премеждието с канибалите, се разкаял и му поискал прошка: – Постъпих с теб много лошо! Не бях справедлив и те моля да приемеш извиненията ми! – Не! – отговорил приятелят – Това беше добре! – Кое беше добре? Че стоя една година в затвора? – Ако не бях в затвора, щях да бъда заедно с теб при канибалите, а мен нямаше да ме освободят – казал мъдрият човек. Аз съм Надежда В една стая тихо и спокойно горели четири свещи. Било толкова тихо, че можел да се чуе целият им разговор заедно с пропукването на техните пламъчета: – Аз съм Покой – казала първата. – Но за съжаление, хората не умеят да ме пазят. Не ме ценят и не се стремят към мен. Мисля, че ни ми остава нищо друго, освен да загасна. Едва произнесла това, тя угаснала. Втората свещ казала: – Моето име е Вяра. Но май и аз не съм нужна никому. Хората не искат да чуват за мен, затова няма смисъл да горя повече. И тя угаснала. Опечалена, третата промълвила: – Аз съм Любов, но нямам сили да горя повече. Хората се отдалечиха от мен и ме забравиха. Те не умеят нито да дават любов, нито да я получават. И третата свещ угаснала. В този момент в стаята влязло дете, видяло, че три от свещите са угаснали и започнало да вика: – Но какво правите?! Защо не светите? Аз се страхувам от тъмнината! Тогава четвъртата свещ, чийто пламък проблясвал в тъмнината, проговорила с тих, но уверен глас: 20 – Не се бой... Не плачи... Докато горя аз, винаги можеш да запалиш останалите три свещи. Аз съм Надежда. Изтегляне 1.26 Mb. Сподели с приятели:
|