Винаги има надежда
Благословия или проклятие
Изтегляне 1.26 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
PS50AZ, GSS-VET PV Module 1 3-BG, K10LED-V H-bg1, ins DATA MICRO PLUS DATA MICRO 2PLUS, SS2L
| Благословия или проклятие Живял в едно село беден старец, който имал великолепен, породист кон. Красивото и силно животно често предизвиквало завист у съседите на бедния човек. Мнозина се опитвали да го купят от стареца. Дори самият император искал да го притежава и предложил за коня огромна сума пари. Но човекът бил привързан към животното и на всички отказвал да го продаде. Един ден старецът установил, че конят му е изчезнал. Разчуло се в селото и хората започнали да му говорят: – Виж какво нещастие те сполетя сега. Да беше продал животното, когато го искаха, щеше поне да си богат! Сега нямаш нито кон, нито пари. – Не се знае – отговарял им човекът. – Просто конят го няма. Но дали е нещастие или благословия, това ще покаже времето. Вие откъде можете да сте сигурни? Никой не знае какво може да се случи утре. Минало известно време и един ден конят се върнал. Но заедно със себе си довел още десет коня – всичките красиви и силни като него. Мълвата отново бързо се понесла из селото. – Ей, прав се оказа старецът... – коментирали селяните. – Наистина излезе, че е благословия. Бедният човек обаче отново им отговорил по същия начин: – Кой знае. Просто изведнъж се сдобих с единайсет прекрасни коня. Но дали това е благословия или проклятие, все още не мога да знам. Животът ще покаже. Все пак никой още не знае цялата история. Можеш ли да съдиш за цялата книга по няколко нейни страници? Хората продължавали да обсъждат големия късмет на своя съселянин и говорели: „Е, как е възможно това да е проклятие? Да имаш толкова коне, при това безплатно, си е голям късмет! Този човек съвсем си е изгубил ума.“ След няколко дни в селото отново се разнесла новина: Синът на стареца пострадал много тежко – счупил си и двата крака докато обяздвал конете. Пак рекли хората: „Прав беше – не беше благословия. Какво нещастие го сполетя заради тези коне“. А той отново им отговорил по неговия начин: „Кой знае. Животът ни се дава на малки късчета. Сега не знаем дали е за добро или за зло.“ Наскоро след това в страната започнала война. И всички момчета и мъже от селото трябвало да заминат на бойното поле. Хората плачели докато изпращали децата си и се молели да се върнат живи и здрави. Само синът на мъдрия старец си останал у дома, тъй като бил инвалид. 25 Никой нямал много време отново да разсъждава върху историята на стареца, но всеки си помислил: „Благословия беше, че момчето си счупи краката... Май старецът пак беше прав!“ Само мъдрият старец не бързал да съди кое е благословия и кое – нещастие. Защото вярвал, че на хората не е отредено да знаят отговора на този въпрос в огромния океан, наречен живот. Изтегляне 1.26 Mb. Сподели с приятели:
|