Винаги има надежда
Изтегляне 1.26 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
PS50AZ, GSS-VET PV Module 1 3-BG, K10LED-V H-bg1, ins DATA MICRO PLUS DATA MICRO 2PLUS, SS2L
| Съвършенство Един високопоставен царски съветник имал син. Момчето не било глупаво, но растяло непохватно и неспокойно, а баща му имал големи планове за него. Изпратил го при най-известните учители, за да получи добро образование. Но каквото и да се опитвали да го научат, момчето в нищо не се изявявало. Не проявявало нито талант, нито усърдие. Можело да рисува и да свири на флейта, но всичките му постижения били посредствени и повърхностни. Изучавал законите, но и там не могъл да се отличи – дори писарите знаели повече от него. Обезпокоен за бъдещето на сина си, бащата го изпратил в школата на известен учител по бойни изкуства. Искал там момчето да придобие сила на духа и да се възпита в мъжество и решителност. 53 Започнало обучението на младежа, но скоро му омръзнало непрекъснатото повторение на еднообразни движения и на едни и същи удари. – Учителю, колко още трябва да повтарям едно и също движение? Не е ли време да започнете да ме учите на истински бойни изкуства? Нали с това е прочуто училището ви! Учителят нищо не отговорил, но му позволил да повтаря и движенията на по-старшите възпитаници. Скоро младежът усвоил много движения. Един ден учителят повикал сина на царския съветник, подал му свитък с писмо и му заръчал: – Занеси това писмо на баща си. Момчето взело писмото и тръгнало към града. Пътят минавал покрай голяма поляна, в средата на която старец тренирал удар с ръка. Докато заобиколи цялата поляна, младежът забелязал, че старецът през цялото време повтаря едно и също движение. – Ей, старче! – извикал подигравателно той. – Само с въздуха ли ще се биеш? Явно не можеш да победиш и малко дете! Старецът спрял заниманието си и се провикнал в отговор: – Преди да се смееш, ела и сам опитай да ме победиш! Младежът приел поканата. Но колкото пъти се опитал да победи стареца, той толкова пъти го повалял със същото движение на ръката, което тренирал на поляната. Накрая момчето се признало за победено. А старецът го изпроводил с думите: – Можех да те убия с един единствен удар. Но виждам, че още си млад и глупав. Затова те оставям да си вървиш по пътя. Засрамен, младежът си тръгнал. Когато се прибрал и предал писмото на баща си, той го отворил и му го подал обратно: – Това е за теб. С калиграфския ситен почерк на учителя, на хартията било написано едно изречение: „Един удар, доведен до съвършенство, е по-добър от сто недоучени.“ |