Винаги има надежда
Изтегляне 1.26 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
PS50AZ, GSS-VET PV Module 1 3-BG, K10LED-V H-bg1, ins DATA MICRO PLUS DATA MICRO 2PLUS, SS2L
- Навигация на страницата:
- Пукнатата делва
| Къде е скрито щастието Преди много, много години, хората притежавали Щастието в изобилие. То било част от живота им, получавали го наготово и на никого не се налагало да се бори за него. Хората толкова свикнали с него, че спрели да го забелязват и да му се радват. Започнали да се оплакват и да недоволстват. Затова един ден ангелите се събрали и решили да дадат урок на хората. За да усетят липсата на Щастието и да започнат отново да го ценят, ангелите взели решение да го скрият. И то така, че да бъде трудно за намиране. Оставало да решат къде да го скрият. Един ангел предложил да го сложат на дъното на океана, друг – на най- високия планински връх, трети – сред уханните цветя на някоя поляна или на малка горска пътека... някой предложил да го сложат в хляба... Но никое място не им изглеждало достатъчно трудно за намиране. Тогава един ангел казал: 58 – Нека да скрием Щастието вътре в човека! Той много рядко поглежда натам... Всички се съгласили единодушно. И така, от древни времена до днес, Щастието все още се крие в човека. А той търси ли търси... Търси го в хиляди неща, бори се за него, понякога не успява да го намери през целия си живот. А то стои там, вътре в душата му. И тихичко чака да бъде открито, за да разкрие цялата си прелест. Има и хора, които са се сетили къде да го потърсят. И когато го открият, те знаят, че никога повече не могат да го изгубят. Защото това е единственото истинско и сигурно място на Щастието. Пукнатата делва Един човек всеки ден носел вода от близкия кладенец. Той имал две делви – едната била безупречно здрава, а другата имала пукнатина и когато напълвал делвите, докато се приберял до дома си, от пукнатата делва изтичала половината вода. Ходел човекът до кладенеца ден след ден и винаги се прибирал с една пълна и с една полупразна делва с вода. Пукнатата делва много се срамувала от това, че не му служи добре и че не може да съхрани цялата вода, докато здравата делва се гордеела със себе си и със своя принос. Един ден пукнатата делва се обърнала към човека и казала: – Толкова съм виновна пред теб за това, че всеки ден разливам половината вода. Искам да ти се извиня за моето несъвършенство, защото ти се трудиш толкова много, а заради мен една част от усилията ти отива напразно. – Не прави прибързани заключения – отговорил човекът. – Искам сега, като тръгнем от кладенеца към дома ми, да наблюдаваш пътеката, по която минаваме всеки ден. Обърни внимание на тази страна, от която минаваш ти, и после ми кажи каква е разликата в двата края на пътя. Когато се прибрали, делвата казала: – Да, наистина двете страни на пътеката изглеждат по много различен начин, но не виждам какво общо имам аз? – От тази страна, от която те нося, растат приказно красиви цветя и заслугата е изцяло твоя. Защото всеки ден, с водата, която изтича през твоята пукнатина, ти ги поливаш и им даряваш живот. Тази красота, която всеки ден радва очите на всички преминаващи по пътеката, се дължи на теб и твоя недостатък. Всъщност аз трябва да ти благодаря за това, че си точно такава. |