Винаги има надежда
Изтегляне 1.26 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
PS50AZ, GSS-VET PV Module 1 3-BG, K10LED-V H-bg1, ins DATA MICRO PLUS DATA MICRO 2PLUS, SS2L
- Навигация на страницата:
- Умният, храбрият и трудолюбивият
| Огънят в сърцето Един ден слънчевият лъч казал на Слънцето: – Всеки ден летя над земята и сгрявам всичко живо. Но много ми се иска да стопля и човешкото сърце. – Добре, дай няколко капки от слънчевия огън в сърцето на човека – разрешило Слънцето. – Този огън ще му помогне да стане велик творец. Но избери най-добрия измежду хората. Слънчевият лъч прелетял над земята и си помислил: „Как да разбера кой е най-добрият човек?“. В същия момент той чул тъжен човешки глас: – Нищо не се получава при мен както трябва... Мечтаех да стана художник, а станах бояджия. Влюбих се, а момичето на мечтите ми дори не ме поглежда... – Но ти имаш талант, младост и сръчни ръце! – светнал лъчът и подарил на човека слънчевия огън. Възпламенил се огънят в сърцето на човека, той отворил очи и вдигнал глава. Грабнал своите бои и нарисувал на любимата си прекрасни цветя. – Това е чудо! – радостно възкликнала тя. После човекът боядисал къщата, над която работел, а стопанинът се възхитил от работата му: „Мислех, че си обикновен бояджия. Но ти си истински художник! Моят дом се превърна в произведение на изкуството!“ Лъчът се върнал при Слънцето и виновно казал: – Забравих твоята заръка да намеря най-добрия измежду хората. И подарих огъня на първия, когото срещнах... – Ти си повярвал в човека и твоята вяра му е помогнала да стане най- добрият... – радостно отговорило Слънцето. – Понякога е достатъчно просто някой да повярва в теб, за да се запали огънят в сърцето ти. Умният, храбрият и трудолюбивият Конфуций имал трима ученика – Гун, Лу и Чжан. Веднъж един странстващ монах го попитал: – Какво ще кажете за Вашия ученик Гун? – Той е толкова умен, че дори най-изявените учени му се възхищават. 49 – А какви са достойнствата на Лу? – Неговата храброст превъзхожда смелостта и на най-знаменитите воини. – А третият Ви ученик? – Трудолюбието на Чжан е достойно за възхищение. Монахът се учудил, чувайки тези думи на великия Конфуций и го попитал: – Но ако единият е толкова умен, другият толкова храбър, а третият толкова трудолюбив, какво още могат да научат от Вас, учителю? – Гун е умен, но мързелив – започнал Конфуций. – Лу е храбър, но неразумен. А Чжан е трудолюбив, но завистлив. Гун все още не знае, че умът не може да донесе щастие на човек, ако е мързелив. Лу тепърва трябва да научи, че смелостта без разум води до гибел. А Чжан трябва да разбере, че радостта не може да съжителства със завистта. Така че, както виждаш, моите ученици още нищо не знаят. И докато не разберат тези истини, аз ще бъда техен учител, а те – мои ученици. Прошка Веднъж поканили един свят старец, за да обсъдят греховете на един монах и наказанието, което трябва да му наложат за тези грехове. Старецът в началото отказал да участва в импровизирания съд, но накрая успели да го склонят и той дошъл. Когато пристигнал, носел на рамото си плетена кошница, пълна със ситен пясък. Докато вървял, пясъкът се сипел през едрите пролуки на кошницата. – Какво е това, отче? – попитали го другите монаси. – Защо ти е тази кошница? – Братя мои, това са моите грехове – отговорил старецът. – Те се сипят след мен, но аз не ги виждам. В същото време дойдох тук, заедно с вас да съдим чуждите грехове. Монасите се спогледали и разбрали какво искал да им каже мъдрият старец. И простили на сгрешилия монах. |