Винаги има надежда
Изтегляне 1.26 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
PS50AZ, GSS-VET PV Module 1 3-BG, K10LED-V H-bg1, ins DATA MICRO PLUS DATA MICRO 2PLUS, SS2L
- Навигация на страницата:
- Най-нещастният на света
| Ловецът на дракони Живял някога в едно китайско село младеж, който искал да се научи да убива дракони. Намерил той най-прочутия ловец, който знаел всичко за драконите, и му казал: – Учителю, моля Ви, научете ме да убивам дракони. – Това не е толкова лесна работа – отговорил ловецът. – Трябва много години да учиш, за да овладееш умението да побеждаваш драконите. Готов ли си да прекараш следващите пет години с мен тук, в тази гора? Готов ли си да се трудиш неуморно от сутрин до вечер? – Готов съм на всичко – отвърнал младежът. – А имаш ли достатъчно пари, за да ми платиш за обучението? – Ще Ви дам всичките си пари, само ме научете да побеждавам драконите – уверено казал младият човек. – Добре тогава, да започваме! Минали пет години, през които младежът прилежно изпълнявал всичко, което му казвал опитният ловец, трудил се упорито и вложил цялата си енергия в усвояването на желаното от него. Накрая старият ловец му казал: – Сега знаеш всичко, което знам и аз. Вече можеш да се изправиш пред всеки дракон и да го победиш. Прибрал се младежът доволен в своето село и макар да останал без пукната пара, бил щастлив, че може да убива дракони. А и той бил единственият, който умеел това. Ходел гордо из селото и предлагал услугите си на своите съседи. – Какво умееш да правиш, момко? – питали го. – Да убивам дракони! – хвалел се той. – О, добре, когато се появят дракони, непременно ще се обърнем към теб. Но засега нямаме нужда. Така минал целият живот на младия ловец, но той никога не срещнал и един дракон. И тъй като не умеел нищо друго, до края на дните си живял в бедност и нищета. И много късно осъзнал, че добри са само тези умения и знания, които могат да донесат полза на хората. 55 Най-нещастният на света В едно село живеел човек, когото всички наричали „най-нещастният на света“. Старецът живеел усамотено в края на селото, не общувал с хората, винаги бил мрачен и в лошо настроение и непрекъснато се оплаквал от нещо. И колкото повече остарявал, толкова повече жлъч се натрупвала в него. Ставал все по-мрачен, а думите му – все по-отровни. Затова и хората в селото гледали да не го срещат и заобикаляли къщата му. Усещали, че неговото нещастие е като зараза, която сякаш започнала да се предава и на тях. Но един ден, когато старецът навършил осемдесет години, всичко се променило като с магическа пръчка. Той станал неузнаваем. От предишния начумерен и вечно оплакващ се човек нямало и следа. Старецът станал приветлив и дружелюбен, започнал да се усмихва. Радост и спокойствие струели от иначе вечно тъжното му лице. Понесла се мълвата из селото и хората започнали да се чудят какво е станало с „най-нещастният на света“, каква е причината за тази промяна. Накрая се престрашили и решили да отидат да го попитат: – Кажи ни, старче, какво се случи с теб? Някакво чудодейно лекарство ли си открил, което те промени така и те накара да забравиш за твоето нещастие? – Много е просто – усмихнал се старецът. – През целия си живот, през всичките тези осемдесет години, аз се опитвах с всички сили да бъда щастлив, но все не се получаваше. Щастието все ми се изплъзваше, а това още повече ме измъчваше и предизвикваше униние в мен. Сега просто взех решение да не го търся повече. Вече съм на преклонна възраст и спрях да се измъчвам и да се боря за него. И точно тогава то се появи, защото винаги е било в мен, но преследвайки го, просто не го бях забелязал. Сега съм щастлив. Изтегляне 1.26 Mb. Сподели с приятели:
|