Перфектната половинка Един мъдрец взел в ръцете си една ябълка, повъртял я, огледал я от всички страни и дълбокомислено казал на своите ученици: – Има легенда, според която Бог е разполовил човешката душа на две части – мъжка и женска. И оттогава обрекъл хората да търсят своята половинка на земята, за да постигнат съвършената хармония. После разрязал ябълката на две еднакви части и продължил: – Хората често мислят за душите си като за тази ябълка. По-точно като за половината от нея... Според поверието за всеки човек някъде се намира перфектната половинка, която му приляга, както двете половини от тази ябълка. И хората обикалят по света да търсят своята половинка. Според вас дали се намират? Каква е вероятността от такава среща? – Много хора я срещат – неуверено казал един ученик. – Така, да кажем, че се намират. И какво следва после? Мислите ли, че се получава една цяла ябълка, а двете ѝ половинки заживяват в мир и съгласие? – Ами да, със сигурност – отговорил друг. – Да видим нещо друго – продължил мъдрецът и взел двете половинки от ябълката и ги доближил до устата си. – Как постъпва светът с човешките души? Той звучно отхапал от едната половинка на ябълката. – Светът не е статичен. И много често е жесток. Той може да те схруска. Може да те премаже. Може да те направи на парченца. Може да те превърне просто в една огризка... – учителят отхапал и от другата половинка и продължил. – И така, ето тези две половинки се срещат. Но те вече са безформени огризки от ябълка. Като казал това, той тържествено съединил двете нахапани парчета от ябълката. – Как мислите, сега подхождат ли си тези две огризки? Става ли едно цяло от тях? Не. Учениците слушали с любопитство и недоумявали как ще свърши този интересен разказ. – А сега ще направим друго. Нека съберем две половинки от съвсем различни ябълки. Виждаме, че не си подхождат – учителят долепил двете половинки от различните ябълки и отхапал от двете страни на местата, където се съединявали. – Какво виждаме? Сега тези две парчета образуваха двойка и си пасват идеално. Защото бяха отхапани заедно, а не поотделно. Така е и с хората. Когато двама души са заедно и се обичат, те стават едно цяло – заедно приемат ударите на съдбата, заедно се радват на живота, научават се да се разбират от половин дума, подкрепят се, учат се един от
119 друг. И дори с течение на времето променят характерите си и хармонично се допълват един с друг. Така че, перфектната двойка не се ражда такава. Тя се създава. И за това са необходими усилия.