Винаги има надежда
Изтегляне 1.26 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
PS50AZ, GSS-VET PV Module 1 3-BG, K10LED-V H-bg1, ins DATA MICRO PLUS DATA MICRO 2PLUS, SS2L
- Навигация на страницата:
- Торбата с пирони
| Селянинът и ученият Един селянин се прибирал късно вечерта към дома си, когато дочул отнякъде викове. Спрял, ослушал се и разбрал, че воплите се носят от стария, изоставен кладенец. – Кой е там? – извикал човекът и се навел над кладенеца. – К’во е станало при теб? – Добри човече, помогнете ми! – чул се глас от кладенеца. – Загубих се по пътя и в тъмнината паднах в този кладенец. А сега не мога да изляза от него. – Ей сегичка, приятел – казал селянинът, – ш‘ти помогна. Само да намеря стълба или въже. – Хей, друже – чул се отново гласът от кладенеца, – но ти се изразяваш ужасно! Никой ли не те е учил как се говори правилно и грамотно? Аз съм учен и това много ме дразни. Бъди така добър да се поправиш. – Е, щом в този момент начинът на изговаряне на думите е по-важен от техния смисъл, то най-добре постой в кладенеца още известно време, докато аз се науча да говоря правилно – отговорил селянинът и продължил по пътя си. Торбата с пирони Живял някога един младеж, който имал лош и невъздържан характер. Непрекъснато изпадал в конфликти и скандали с хората, често ги обиждал и нагрубявал. Един ден неговият баща му дал торба, пълна с пирони и казал: – Искам да те помоля нещо, сине. Всеки път, когато се скараш с някого или го нагрубиш, забивай по един пирон във вратата на двора. 113 Първия ден момчето забило трийсет пирона във вратата. През следващите дни обаче, то започнало да се замисля над всеки случай, заради който трябвало да забива по един пирон, и постепенно започнало да контролира своята избухливост. Така малко по малко намалявали и пироните, забити във вратата. Докато дошъл денят, когато не забил нито един пирон. Тогава отишъл при баща си и с гордост му разказал за своето постижение и за промяната, която настъпила с него. – Добре, момчето ми. А сега искам да направиш нещо друго. Всеки път, когато успяваш да овладееш характера си, когато кажеш добра дума на някого или му се извиниш за предишната си грубост, изваждай по един от забитите пирони. Така и направил младежът. Започнал един по един да вади пироните от вратата докато дошъл денят, в който не останал нито един. Тогава баща му го завел при вратата и казал: – Сине, ти се справи прекрасно със задачите, които ти поставих. Стана по- въздържан и добър човек. Но сега виж колко дупки останаха на вратата и си помисли – тя никога няма да бъде същата както преди. Когато се скараш с някого и го обидиш или нагрубиш, ти му нанасяш рана – както всеки път нараняваше дървото на тази врата с пирона, който забиваше. И дори и после да му се извиниш и да поискаш прошка, колкото и време да е минало, остава белег от тази рана – както останаха дупки на вратата, въпреки че ти извади всеки пирон. Помни, че с думите можеш да нанесеш на човек по-тежка рана дори от нож. И дори да заздравее тази рана, винаги остава белег. Изтегляне 1.26 Mb. Сподели с приятели:
|