Винаги има надежда
Изтегляне 1.26 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
PS50AZ, GSS-VET PV Module 1 3-BG, K10LED-V H-bg1, ins DATA MICRO PLUS DATA MICRO 2PLUS, SS2L
| Тайната на безсмъртието Веднъж един селянин чул за някакъв старец, който знаел тайно заклинание против смъртта, и веднага се отправил на път, за да се срещне с него. Искал пръв да узнае тайната на вечния живот. Когато пристигнал в дома на стареца, селянинът разбрал, че човекът, когото търси, е умрял същия ден, половин час по-рано. Той бил на преклонна възраст и умрял просто от старост. Разочарован, селянинът се прибрал у дома и разказал на съседите си за лошия си късмет: – Представяте ли си! Само половин час по-рано да бях пристигнал при стареца, щях да го заваря жив. И тогава щях да науча заклинанието за безсмъртие и да живея вечно! Минаващ наблизо мъдрец дочул разказа му, спрял се и го попитал: – Ако разбереш, че някой човек е умрял от глад, би ли повярвал, че в дома му е имало чували с жито? – Естествено, че не! Само глупак може да повярва на такова нещо – отвърнал селянинът. – А как се нарича човек, който вярва, че умрелият от старост е владеел тайната на безсмъртието? Патериците Живял някога един велможа. Веднъж той наранил крака си и се наложило да си купи патерици. Започнал да се движи с патериците, но толкова свикнал с тях, че когато кракът му оздравял, продължил да ходи с тях. Постепенно велможата научил всички членове на семейството си, а след това и своите придворни, също да носят патерици. Велможата бил почитан и уважаван и когато хората в неговата страна виждали как той и неговите най-приближени ходят с патерици, с течение на 125 времето всички започнали да носят патерици. Занаятчиите започнали да произвеждат патерици. Богатите започнали да си поръчват разкошни патерици от слонова кост, покривали ги със злато и скъпоценни камъни. Откривали се специални училища, в които обучавали хората как да използват патериците, а мъдреците изследвали висшите аспекти на тази наука. Съвсем малко жители на страната ходели без патерици. Но болшинството ги смятало за неразумни и странни. Странели от тях и ги наричали безумци. А безумците без патерици се опитвали да обяснят на всички, че патериците трябва да се използват само при необходимост. – Но не виждате ли?! – отчаяно спорели те. – Ние спокойно можем да ходим и без патерици! – Не е така – отговаряли им опонентите. – Всичко това е просто плод на вашата фантазия. След време жителите на страната толкова привикнали към патериците, че не можели да направят и крачка без помощта им. Така, постепенно те изгубили способността си да използват собствените си крака. На лов Веднъж лъвът поканил със себе си на лов лисицата и вълка, за да му помагат да носи плячката по пътя. Царят на животните съзнавал собственото си величие и не смятал, че то ще се намали от факта, че е поканил придру- жители. Но всъщност лъвът нарушил известното на всички животни прави- ло, че лъвът винаги ловува сам. Ловът бил успешен и не след дълго групата се сдобила с чудесна плячка – един див бизон, един заек и една коза. Лъвът бил известен със своята щедрост, така че неговите придружители предвкусвали удоволствието от подялбата на плячката. Но царят на животните веднага забелязал алчния блясък в очите на вълка и решил да го накаже. „Ще им дам да се разберат на тези алчни нещастници!“, помислил си той и изръмжал заплашително. След което се обърнал към вълка и казал: – Ето какво предлагам, уважаеми мои. За да не ме упрекнете в несправедливост, нека вълкът да предложи как да разделим плячката. Вълкът, треперещ от страх, все пак се зарадвал на удалата се възможност и веднага отговорил: – Вие, царю на животните, като най-могъщия и най-добър ловец сред нас, ще изядете бизона, аз ще се задоволя с мършавата коза, а лисицата нека да се наслади на заека. Наглостта на вълка разгневила лъва и той изръмжал в отговор: – Ти не си вълк, а мръсен пес! Нима смяташ, че ще приема този съвет?! 126 Казвайки това, лъвът ударил вълка с мощната си лапа и го повалил мъртъв на земята. После се обърнал към лисицата: – Е, нека сега да чуя и твоето предложение за подялба на плячката. – Господарю, благодаря Ви, че ми оказвате тази висока чест... – угодни- чески започнала лисицата. – Аз мисля, че е най-добре да разпределим плячката по следния начин: да закусите с бизона, за обяд да хапнете козата, а на вечеря да се насладите на заека. Всички знаем, че обилното хранене вечер не е препоръчително. Лъвът бил впечатлен от това, което чул, и гневът му за миг се изпарил. – Я колко мъдра си била ти... Къде се научи на това? – О, царю наш – с най-мазния си глас отвърнала лисицата, – най-много мъдрост спечелих от начина, по който постъпихте с вълка. Вие сте толкова справедлив и мъдър! – Ти за пореден път доказа, че притежаваш съобразителност и хитрост, а тя, както знаем, във всички случаи е толкова важна, колкото и умът и смелостта! – казал лъвът. А лисицата тайно благославяла съдбата за това, че лъвът се обърнал първо към вълка, а не към нея. Изтегляне 1.26 Mb. Сподели с приятели:
|