Винаги има надежда

127
Докато един ден, чайката умряла от постоянния глад, жажда и страх. А когато слугите доложили на царя какво се е случило с божествената птица, той възкликнал:
– Нима не направих най-доброто за нея? Нима не ѝ осигурих най- разкошния живот в моя най-хубав дворец?
Владетелят така и не разбрал, че не може да се отнасяш с една птица като с човек, нито да се обръщаш към човек като към птица.
Ученият, който ходел бос
В древни времена в Китай живял учен. Един ден, излизайки на улицата, той установил, че обувките му са пробити и повече не може да ги използва.
Прибрал се и веднага отворил дебелите си книги, за да търси в тях отговор на въпроса – какво трябва да направи човек, ако обувките му са износени?
Дълго време прелиствал прашните страници, докато накрая изяснил, че щом обувките са износени и негодни за носене, човек трябва да си купи нови.
Но ето че имало нов въпрос, на който ученият не знаел отговора. Откъде да си купи обувки? Отново започнал да рови из книгите, изчел стотици страници и най-после намерил отговора – на пазара в магазин за обувки.
Но и с това не свършили проблемите му. Сега трябвало да изясни и как да си купи обувки, които да са му по мярка. Стоял още една нощ, надвесен над древни ръкописи и разбрал и това – трябва да измери стъпалото на крака си, за да може обувките да са по мярка.
Ученият бил много доволен от себе си и си помислил, окрилен и изпълнен с гордост: „Колко е хубаво, че съм грамотен и че мога да прочета всички тези книги. Иначе сигурно до края на живота си щях да ходя бос!“.
После взел една сламка, измерил с нея стъпалото си и още по-доволен се отправил към пазара. Обиколил няколко обувни магазина и накрая в един от тях открил обувки, които му харесали. „Ето, намерих това, което ми трябва!
Надявам се, че ще са ми по мярка...“, казал си и бръкнал в джоба за сламката.
Но се оказало, че я е забравил вкъщи. Раздразнен от собствената си разсея- ност, ученият забързал към дома си. Взел сламката и отново се върнал в същия магазин. Но когато пристигнал, се оказало, че магазинът вече е затворен.
Прибрал се без нови обувки. На другия ден, още рано сутринта пак се отправил към пазара, като предварително проверил дали сламката е в джоба му. Старите му обувки вече се били разпаднали напълно, така че той тръгнал бос.
Влизайки в магазина, още от вратата ученият установил, че обувките, които си бил харесал, вече били продадени.

128
– Три пъти се връщам до вашия магазин – оплакал се той. – И все напразно.
– Но защо не купихте обувките още първия път?
– Защото си бях забравил мярката вкъщи.
– Не бяха ли за Вас тези обувки? – полюбопитствал търговецът.
– Разбира се, че бяха за мен. Не виждате ли, че ходя бос!
– Не разбирам! – учудил се собственикът на магазина. – Мярката Ви е била вкъщи, но нали краката си бяха с Вас? Какво Ви пречеше да премерите обувките на краката си?
– Казах ви, че бях забравил мярката! – раздразнено отговорил ученият. –
Вие очевидно сте неграмотен. В книгите пише, че обувки се купуват по предварително взета мярка, иначе може да са големи или малки.
Търговецът съвсем се развеселил и добавил:
– За да си купиш обувки, не е необходимо да си чел дебели, мъдри книги.
Просто трябва да имаш крака и пари, с които да ги платиш. Иначе може винаги да си ходиш бос!
Чудото
В едно село, близо до реката имало стар дъб, чийто дънер бил кух. Когато идвал дъждовният сезон и с дни не спирало да вали, дънерът се пълнел с вода.
Веднъж покрай него минал млад рибар със своя улов и като видял пълния с вода дънер, пуснал вътре малка рибка. Когато се прибрал, той разказал на съседа си:
– Знаеш ли какви чудеса се случват по света! В стария дъб до реката са се завъдили риби.
– Не може да бъде – възкликнал съседът. – Как така в дърво ще плуват риби?
– Отиди и виж, че говоря самата истина! – казал рибарят.
Съседът се отправил към дървото и видял, че наистина в дънера му плува една риба. Върнал се тичешком в селото и започнал да вика:
– Чудо! Чудо! В стария дъб живее риба! Това е божествен знак! Тази риба не е обикновена, тя ни е изпратена от небесата! Тя е свещена риба, трябва да ѝ се молим и да я почитаме!
Новината за свещената риба бързо се разнесла из селото и към стария дъб се понесли върволици от хора. Те отправяли молбите си към небесния пратеник и оставяли до дъба богати дарове.
Но ето че дошла суша. И един ден просто водата в дънера на дъба се изпарила, а рибата умряла. Тогава младият рибар взел мъртвата риба и я

129 хвърлил в храстите. А хората още дълго време наминавали до стария дъб и надничали в дънера с надеждата, че свещената риба ще се появи отново.
Хората не знаели, че понякога „чудесата“ не са нищо повече от щуротиите на някой шегаджия.

Изтегляне 1.26 Mb.

Сподели с приятели: