изследователите, който двайсет и пет минути преди полунощ казал, че е забравил да махне ципа на панталона си. По думите на тримата наблюдатели: „това предизвика почти паническа реакция.“ Той бил изтикан бързо в
166 спалнята, където доктор Армстронг, почти без да изпуска от поглед часовника, срязал ципа с бръснарско ножче и издърпал металната тока с клещи. След спешната операция ученият се върнал в хола вече без метал по себе си, но пък доста по-блед от преди. Когато часът за тяхното отпътуване наближил съвсем, вярващите потънали в безмълвно очакване. Благодарение на присъствието на учените ние притежаваме подробно описание на събитията, протекли през този кратък период от живота на групата. Последните десет минути в хола бяха напрегнати за всички. Не им оставаше нищо друго, освен да седят и да чакат с връхните дрехи в ръце. Тиктакането на двата часовника се чуваше ясно в напрегнатата тишина; единият беше с десет минути по-напред от другия. Когато стрелките на онзи, който беше по-напред, посочиха дванайсет часа и пет минути, един от наблюдателите отбеляза факта гласно. Последва хоров отговор, че полунощ още не е дошла. Боб Истман потвърди, че верен е изоставащият часовник. Той сам го бил сверил същия следобед. И имало още четири минути до полунощ. Тези четири минути преминаха в пълна тишина с изключение на една-единствена реплика. Когато [побавният] часовник над камината показваше само минута преди очакваното пристигане на летящата чиния, Мариан възкликна пискливо: „Нито един план не се е провалял!“
