Когато
взимаме
решения
при
тези
обстоятелства, ние просто се връщаме към добрия стар
примитивен, но толкова необходим подход на единичното
доказателство.
Всичко това води до потресаващо прозрение: с помощта на
високоразвитата умствена дейност, чрез която сме се
наложили като господстващ вид, ние сме създали и среда,
която е толкова сложна, бързо развиваща се и препълнена с
информацията, че ни се налага все повече да се справяме с
нея със средствата на животните, които преди толкова
време сме надминали.
От смъртта на Джон Стюарт Мил, британски икономист,
политически мислител и философ на науката, е минал
повече от век. Годината на неговата смърт (1873) е важна,
защото той се ползва със славата на последния човек,
който е знаел всичко, заслужаващо да се знае на света.
Днес самата мисъл, че някой сред нас би могъл да знае
всички известни факти на света е просто смешна. След
епохите, в които бавно се е натрупвало, човешкото знание
е навлязло в ерата на бърза, мултиплицираща се,
чудовищна експанзия. В момента ние обитаваме свят, в
който по-голямата част от информацията е на по-малко от
15 години. Вземете за пример само някои области на
науката (като например физиката), за които се казва, че в
тях на всеки осем години знанието се удвоява. При това
358 взривът на научната информация не е ограничен до такива тайнствени области като молекулярната химия или квантовата физика, а се простира и върху области на знанието, които пряко ни интересуват в нашето ежедневие - здраве, развитие на децата, хранене и др. Но има и нещо Изтегляне Сподели с приятели: |
