извратени нужди се задоволяват от нараняването и унижаването на другите. Доказателствата обаче не подкрепят това гледище. Изследванията на характера на членуващите в братствата показват, че ако изобщо има някакво различие, то е, че техните членове са дори малко по-здрави психически в сравнение с останалите колежани. Освен това братствата са известни със своята готовност да извършват различни социално значими дейности в служба на обществото. Онова, което не искат да направят обаче, е да заместят изцяло церемониите по посвещава- нето с този вид дейности. Проучване, проведено във Вашингтонския университет, установява, че традиции от типа на „Седмица за помощ“ са доста разпространени сред изследваните братства, но този вид дейност в полза на обществото е само допълнение към „Адската седмица“. Само в единединствен случай тази дейност била свързана непосредствено с процедурите по посвещаването.37 Оказва се, че извършителите на подобни сурови изпитания са нормални хора, които са психологически стабилни и социално отговорни, но като група стават ненормално безчувствени в определена ситуация - непосредствено преди приемането на нови членове в обществото. Така свидетелствата водят до един възможен виновник за това поведение - церемонията. В нея трябва да има тръпка, която е от жизнена важност за групата. Грубостта и безчувствието на тези церемонии трябва да имат някаква функция, за да се държи толкова много на тях. Но каква е тази функция?
124 Според мен отговорът на този въпрос се появява през 1959 г. в резултат от изследване, което е останало малко
