изискваме от тях. В тази връзка един експеримент, проведен от Джонатан Фрийдман, ни подсказва какво да правим и какво да не правим. Целта на Фрийдман е да провери дали може да накара момчета от 7-9 години да не играят с привлекателна играчка само защото преди шест седмици той им е казал, че не бива да го правят. Всеки, който знае какво представляват момчетата на тази възраст, сигурно е наясно каква непосилна задача представлява това. Но Фрийдман има план. Той смята, че ако най-напред успее да накара момчетата да убедят себе си, че е лошо да играят със забранената играчка, това убеждение вероятно ще ги държи далеч от нея и по-късно. Трудното е как да се създаде у момчетата необходимото вътрешно убеждение да се откажат от забавлението с тази играчка - изключително скъп робот с батерии. Фрийдман знае, че не е трудно временно да се склони едно момче към послушание. Стига само да бъде заплашено, че ако го хванат да играе с робота, ще понесе сериозно наказание, Фрийдман знае, че стига да стои наблизо, готов да наложи наказание, малко момчета ще поемат риска да докоснат робота. И е прав. В експеримента, който провежда, той показва на всяко от момчетата пет играчки и го предупреждава: „Не бива да си играеш с робота ! Ако го направиш, много ще се ядосам и няма да ти се размине.“ След това Фрийдман напуска стаята за няколко минути. През това време момчетата са наблюдавани без тяхно знание през огледална стена. Фрийдман прилага тази процедура при двадесет и две различни момчета, от които, докато е навън, двадесет и едно не посягат към робота.
