даден човек става определяща за начина, по който го възприемат другите. Съвсем ясно е, че физическата привлекателност е точно такава черта. Изследванията показват, че ние автоматично приписваме на хората с красива външност такива благоприятни за тях качества като талант, любезност, честност и интелигентност. Правим тези съждения, без да осъзнаваме ролята на физическата привлекателност в този процес. Някои последствия на това несъзнателно допускане, че „красиво е равно на добро“, неправо ме плашат. Например изследване на федералните избори в Канада е установило, че привлекателните кандидати получават два пъти и половина повече гласове, отколкото непривлекателните. Независимо от доказателствата, че красивите политици биват фаворизирани, едно следващо изследване показва, че
225 гласоподавателите изобщо не разбират тази своя пристрастност. Всъщност 73% от гласоподавателите в Канада, които са били анкетирани, категорично отхвърлят допускането, че техните гласове са били повлияни от външността на кандидата. Само 14% изобщо допускат възможността за такова влияние. Подобен ефект се наблюдава и при наемането на работа. Според едно проучване добрият външен вид на кандидатите, участвали в инсценирано интервю за работа, е допринесъл за увеличаване на техните шансовете повече, отколкото тяхната квалификация. И това се случва, въпреки че водещите на интервютата твърдят, че външността не е имала голямо значение в техния избор. Също толкова обезпокоително е изследването, според което
