дават изобщо. Проблемът пред правителство, което се стреми да подобри политическия и икономическия статус на традиционно потискани групи, е, че така то осигурява за тези хора свободи, които те никога дотогава не са имали. И ако по някаква причина тези вече установени свободи станат по-малко достъпни, ще настъпи ад. Доказателство, че това базисно правило все още е валидно, може да се види в доста доскорошните събития в бившия Съветски съюз. След десетилетия на репресии, политиката на гласност и перестройка на Михаил Горбачов даде на съветските граждани нови свободи, права и възможност за избор. Разтревожени от посоката, която взима развитието на нацията, група високопоставени ръководители от правителството, армията и КГБ, направиха държавен преврат, поставиха Горбачов под домашен арест и на 19 август 1991 г. обявиха, че са завзели властта и възнамеряват да възстановят стария държавен ред. Поголямата част от света очакваше, че съветският народ, известен с типичната си склонност за покорство, ще отстъпи без съпротива, както винаги досега е правил. Редакторът на списание „Тайм“ Ланс Мороу описва по подобен начин своята реакция: „Отначало превратът сякаш потвърждаваше правилото. Новината доведе до мрачен потрес, последван от депресивно чувство на примирение - разбира се, руснаците не може да не се върнат към своето истинско аз, към своята история. Горбачов и гласността бяха малко отклонение, а сега трябва пак да се върнем към обичайното състояние.“ Но това състояние не е обичайно. Поради една основна причина - Горбачов не управляваше в духа на руските царе, на Сталин или някой друг от поредицата авторитарни ръководители след войната, които не позволявали дори
