изпитали и са започнали да очакват, внезапно стават помалко достъпни, те ги желаят повече от всякога и са готови яростно да въстанат, за да си ги осигурят. Дейвис подкрепя своята необикновена теза с убедителни доказателства от различни революции, бунтове, граждански войни, сред които са френската революция, Октомврийската революция и Египетската революция, както и станали в Америка събития като бунтът на Дор в Роуд Айлънд през XIX в., Гражданската война и размириците сред чернокожото градско население през 60те г. Във всеки един от тези случаи периодът на
336 нарастващо благоденствие е следван неизменно от неблагоприятен обрат, който води до избухването на размирици. Расовият конфликт в американските градове в средата на 60-те г. е подходящ пример, който много от нас могат да си спомнят. Тогава нерядко се чуваше въпросът: „Защо точно сега?“ Просто не изглеждаше логично, че в рамките на цели 300 години, повечето от които прекарани в робство, а почти цялата останала част в оскъдица и лишения, чернокожите американци решават да въстанат точно през 60-те г., когато е отбелязан значителен социален прогрес. Всъщност, както посочва Дейвис, двете десетилетия след началото на Втората световна война са донесли значителни икономически и политически придобивки на чернокожото население. През 1940 г. чернокожите са изправени пред строги законови ограничения по отношение на местоживеенето,
