създава свободи за детето и сам го подтиква към непокорство. Родител, който от време на време разрешава похапването на сладки неща между храненията, създава у детето усещането, че е свободно да постъпва така винаги. В този момент налагането на правилото става много потрудно и проблемно, защото детето вече не просто няма някакво право, което никога не е притежавало, а губи право, което е получило. Както вече видяхме в случая с политическите свободи и (съвсем на място в този случай) с шоколадовите бисквити, хората възприемат едно нещо като по-желано, когато то наскоро е станало по-малко достъпно за тях, а не когато винаги не им е достигало. Затова не бива да се изненадваме, когато изследването показва, че родители, които налагат дисциплина непоследователно, в повечето случаи създават непокорни деца. Нека да се върнем обратно към експеримента с бисквитите, за да научим още нещо за начина, по който реагираме на дефицитността. От резултатите на това изследване вече видяхме, че дефицитните бисквити са
341 оценени по-високо от бисквитите, налични в изобилие, а също и че отскоро намалелите бисквити също са ценени повече. А пък от току- що намалелите бисквити най-ценни били онези, които намалели заради повишеното им търсене. Спомнете си, че участниците, подложени на експеримента с дефицитността, получили кутия с десет бисквити, която веднага след това била заменена от кутия с две бисквити. В действителност това било направено по два начина. На някои от участниците изследователите обяснили, че няколко от техните бисквити трябва да бъдат взети и
