само на дефицит, на някои участници първо давали кутия с десет бисквити, а после я сменяли с кутия, в която имало две. Така още преди да ги опитат, някои от участниците виждали как изобилното количество бисквити намалявало само до две. Други участници пък още от самото начало
335 имали само по две бисквити. С така подготвения експеримент изследователите се надявали да отговорят на въпроса колко видове дефицитност има: дали ценим повече онези неща, които наскоро са станали по-малко достъпни за нас, или онези неща, които винаги са били дефицитни? В опита с бисквитите, отговорът се оказал ясен. Намаляването на количеството от изобилие към дефицитност поражда несъмнено по-положителна оценка за бисквитите, отколкото постоянният им дефицит. Идеята, че наскоро появилата се дефицитност с наймощният вид недостатъчност, е приложима към ситуации, които далеч надхвърлят границите на изследването с бисквитите. Социолозите са установили например, че този вид недостатъчност е сред първите причини за появата на политически смут и насилие. Може би най-известният защитник на тази теза е Джеймс Дейвис, който твърди, че най-вероятно е да намерим революция там, където след период на подобряващи се икономически и социални условия следва кратък и рязък обрат в тези условия. Следователно не традиционно най- потисканите хора - които гледат на своето състояние като на естествено положение на нещата - са най-склонни към бунт. Напротив, революционерите са тъкмо онези, които поне за малко са опитали от по-добрия живот. Когато икономическите и социалните подобрения, които те са
