Внимание! Това не е зов за помощ! Това е зов за правда! Предай нататък!
Изтегляне 38.79 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- ЗА ГОЛЯМА ЧАСТ ОТ СЪВРЕМЕННИТЕ МЕТААМФЕТАМИНИ ВСЕ ОЩЕ НЕ СЪЩЕСТВУВА АДЕКВАТЕН ТЕСТ.
- БЯХ ПРИНУДЕНА ДА УРИНИРАМ В ЛЕГЛОТО СИ
| Начало на личната ми история
Всичко започна по следния начин - бях подведена от момче – системно в рамките на 10 дена, посредством напитки, ми е слагал психоактивно вещество (наркотик) „Z” БЕЗ МОЕ ЗНАНИЕ ИЛИ СЪГЛАСИЕ. Следваха типичните последствия – превъзбуденост, еуфория, липса на нужда от сън/храна/вода, силно ускорена мозъчна активност, необичайни и нетипични мисли, аморално поведение. Разбирах, че се чувствам различно, но не осъзнавах, че ставам неадекватна. Направих кръвни изследвания. Резултатите показаха, че НЕ СА ОТКРИТИ НАРКОТИЦИ В КРЪВТА. С малко уточнение: РОДИТЕЛИТЕ МИ БЯХА ПРЕДУПРЕДЕНИ, ЧЕ ЗА ГОЛЯМА ЧАСТ ОТ СЪВРЕМЕННИТЕ МЕТААМФЕТАМИНИ ВСЕ ОЩЕ НЕ СЪЩЕСТВУВА АДЕКВАТЕН ТЕСТ. Оставаше ми само един изход ЦПЗ. „Специализирана клиника за психично здраве“. Очевидно няма разлика между „Психичноболен“ и „Повлиян от наркотици“. (Парадокс 1) Нека разгледаме престоя ми в психиатрията в Пловдив хронологично: Ден 1: Упоиха ме с ударна доза приспивателни, накараха ме да се подпиша на множество документи. Подписи на поразия. НАКАРАХА МЕ НАСИЛА ДА ДАМ ДОБРОВОЛНОТО СИ СЪГЛАСИЕ ЗА ПОСЛЕДВАЩ ФИЗИЧЕСКИ, ПСИХИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН ТОРМОЗ. (ПАРАДОКС 2) В следващите дни бях завързана за леглото за четирите си крайника и събуждана само за няколко часа на денонощие (и да ми натикат в устата хапчетата за перорално приложение чрез запушване на носа), за което време търпях отвратително отношение и ставах жертва както на мъченията на част от персонала на „клиниката“, така и на част от пациентките. Тоалетната се оказа лукс, а посещението до баня – още по-голяма привилегия – за един месец престой, първата ми баня беше при постъпването – както по филмите – събличат те гол в ъгъла на бянята и те поливат с маркуч със студена вода. Второто ми къпане беше СЛЕД 3 СЕДМИЦИ, а третото – на края на четвъртата седмица, разбира се само със студена вода. Имаше и пациентки, които изобщо не се къпеха. Представете си каква смрад се е носила...ГНУСНО, НО ТОВА Е ИСТИНАТА!!! Ден 2: Събуждам се ОКОВАНА ЗА СТАРО СТОМАНЕНО ЛЕГЛО, КАТО ВСИЧКИ КРАЙНИЦИ СА ВЪРЗАНИ С КОЖЕНИ КАИШИ С МЕТАЛНИ ХАЛКИ. Докато още проумявах цветната картинка, „мила“ медицинска сестра ми забожда еднолитрова система да тече венозно и излиза от стаята. Тогава осъзнах, че не съм сама. Имах 2 съквартирантки. В стая 4 на 4 метра, 3 легла. Ходеше ми се до тоалетна по малка нужда. Виках, очаквах някой да дойде, но нямаше кой да се отзове. След няколко часа агония, БЯХ ПРИНУДЕНА ДА УРИНИРАМ В ЛЕГЛОТО СИ. (Чудя се дали има по-подходяща дума, по-деликатна, с която да опиша този акт, но уви – не се досещам). Съквартирантките не се оказаха особено услужливи – едната ме „ошамари“ хубаво, а другата – споделяше съдбата ми – заступорена стабилно за леглото си, ЛИШЕНА ОТ ЕСТЕСТВЕНОТО ЧОВЕШКО ПРАВО ДА ИЗВЪРШИ БИОЛОГИЧНИТЕ СИ НУЖДИ НА ПРЕДНАЗНАЧЕНОТО ЗА ТОВА МЯСТО. В ден трети, на ход са същите МЕТОДИ НА ЛЕЧЕНИЕ – ЛИПСА НА ВСЯКАКВА ЕЛЕМЕНТАРНА ХИГИЕНА, ЛИПСА НА ДОСТЪП ДО ХРАНА, ЛИПСА НА КОНТРОЛ НАД ЛИЧНИТЕ ВЕЩИ (лични вещи в ЦПЗ са: четка и паста за зъби, сапун, тоалетна хартия, чехли, долно бельо, чорапи), ЛИПСА НА ХУМАННО ОТНОШЕНИЕ – попитах мед. сестра Мария Т. дали може да отида до тоалетна, а отговорът беше в две части - шамар, последван от фразата – „ще видиш ти кон боб яде ли“?!?. Чудесен начин на комуникация с пациента. Ей на това му се вика Байганьовщина – „не е важно на мен да ми е добре, а на Вуте да му е зле“. И така цяла седмица… Изтегляне 38.79 Kb. Сподели с приятели:
|