Внимание! Това не е зов за помощ! Това е зов за правда! Предай нататък!
Изтегляне 38.79 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- 10,11,12...
- В епикризата ми от ЦПЗ Пловдив е записано, че състоянието ми при изписването е подобрено
- След няколко секунди една от жените ме погледна и веднага каза на висок глас пред останалите „нека госпожата с детето мине първа“
| На деветия ден имаше напредък – ПОЗВОЛИЛИХА МИ ДА СЕ ХРАНЯ. Голяма щедрост от тяхна страна! И то беше едно хранене – на закуска си е отсервирах приборите и чинията – персоналът ми се присмя и ме гледаше с почуда. На обяд реших да сменя стратегията, очевидно там не беше прието да си отсервираш масата. Оставих си приборите и тръгнах да ставам – една мед. Сестра моментално се притича на помощ, с шамар през лицето – „как може да не си отсервираш?“. След „свободната пауза“ за обяд, отново ме вързаха. За голямата нужда не винаги имах възможност за достъп до тоалетната... Бях вързана… Оправданието – била съм „агресивна“. Хм, 50-килограмово момиче, на тежки антидепресанти, омаломощена и замаяна, едва ходеща – вързана за леглото. На съседното легло – около 130-килограмова психично болна жена, видимо агресивна, откъсала няколко кичура коса от мен, налита да ме души с две ръце за врата – за нея няма връзване. Разхожда се свободно и раздава шамари наред.
10,11,12... – БУДЯ СЕ, УСЕЩАЙКИ БУКЕТ ОТ АРОМАТИ – НА ПОТ, ИЗПРАЖНЕНИЯ И УРИНА. и така чак до 40 ден – същите условия. Ден 40 – Мина твърде много време, но нямах никакви подобрения. Завеждащия лекар е изразил опасенията си, че СЪСТОЯНИЕТО МИ Е ТОЛКОВА СЕРИОЗНО, ЧЕ ДОРИ И ДА Е ВЪЗМОЖНО ДА СЕ ИЗЛЕКУВА, ВЕРОЯТНО ЩЕ ОТНЕМЕ МЕСЕЦИ, ДОРИ ГОДИНИ. В епикризата ми от ЦПЗ Пловдив е записано, че състоянието ми при изписването е подобрено. Повярвайте, състоянието ми беше потресаващо. Семейството ми не се примири и решиха да ме преместят в клиника в гр София. Също е записано, че говорът ми е обременен от кататонни елементи – с това съм съгласна – с дни вървях с назад изкривен гръбнак и не можех да говоря, а само шепнех. При справка в интернет веднага може да се обясни с приема на посочените медикаменти – те могат да имат страничен ефект кататонно разстройство. По пътя към София спряхме на бензиностанция, за да ползвам тоалетната. Имаше огромна опашка (около 7-8 жени). Едва седях на краката си, колената ме боляха, имах усещането, че ще се свлека на земята. Причерняваше ми. Майка ми ме държеше здраво под мишницата и тихо ми говореше до ухото, както на малко дете, което нищо не разбира: „Спокойно миличка, сега ще изчакаме малко и ще ни дойде реда.“ След няколко секунди една от жените ме погледна и веднага каза на висок глас пред останалите „нека госпожата с детето мине първа“ и ни посочи с поглед. Всички се обърнаха към нас и в мига щом ни видяха, ни направиха път да минем най-отпред. Личеше си, че нещо не ми е наред. Че хората ме съжаляват. Че имам някакъв недъг, видим за всички. Това определено НЕ е подобрено състояние. Това е ПРОМЕНЕНО състояние към по-тежка неадекватност, т.е ВЛОШЕНО. Ден 41. Преместиха ме в Александровска болница. Консултация в приемния кабинет. Установиха състоянието ми – все още неадекватно. Представиха на лекаря кръвни изследвания и той веднага забелязва нередност в определен кръвен маркер. Веднага назначиха лечение с друг медикамент. Приех няколко таблетки. Настаняване в стаята. , културно отношение, хигиена на ниво, санитарен възел, без вериги, бой и крясъци. Ден 42 – събуждам се. Пълно възвръщане на паметта и съзнанието и. Осъзнатост 100%. Завеждащият лекар препоръча престой в болницата 10 дни, а след това - кратко извънболнично лечение, както и незабавно връщане към училищния учебен процес. Аргументите му бяха повече от стабилни – човек е „социално животно“. И колкото повече се дистанцира от средата си, толкова по-неблагоприятни последици има за психиката му. Върнах се в университета. Имах много неща да наваксвам, но се справих и завърших годината. Не я завърших „по милост“ – никой от преподавателите не беше наясно, че през по-голямата част от времето, в която отсъствах (месец и половина), бях обект на физическо и психическо насилие. Изтегляне 38.79 Kb. Сподели с приятели:
|