Úvod celonárodní slovní zásoba
Изтегляне 0.5 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Obecné označení pro dívku, ženu Skupina Počet slov
- Celkem 39 21
- Fyzický vzhled Skupina
- Celkem 105 36
- Části těla Skupina
- Celkem 147 70
- Pracovní pozice Skupina
- Celkem 3 10
- Charakteristické vlastnosti Skupina Počet slov
- Celkem 47 31
- Chování Skupina
- Celkem 57 10
- Změna stavu Skupina
- Celkem 3 5
- Celkový stav Skupina
- Celkem 401 183
Резюме Моята бакалавърска работа е свързана с специфичният пласт на езика – сленг, жаргон. Има название езиковият образ на жената в речниците на жаргон в български и чешки език. Мисля, че темата разказва за интересна област на езика, която се постоянно развива и е жива. Сегашно време стигна до интензивното смесване на езика в най-различни човешки групи. Народен езикът разбираме като средство на комуникация. Включва книжовни, разговорни и обособени езикови групни оформяния. Книжовният език важи на цялата територия. Когато направим първата стъпка в училището, започваме да се запознаваме с него. Изучваме как трябва да се говори и пише. От медиите, като вестниците, телевизията и радиото, се очаква да използуват книжовен език. Но случва се, че така не е всеки път. Поне те се стремят да е използуван. Необходима част на народният език е ограничен езиковия запас. В него съвпадат диалектите, които са ограничени от територията. Сленг, жаргон, професиолекти, арго също имат място в тази група. Това значи, че този езиков запас се появява в всеки народен език. Като традиционен териториален диалект смятаме форма на езика, която е териториално определена. Това са думите, които се употребяват на съответната област. Използуват се предимно в неформална устна комуникация. Думата сленг вероятно произхожда от английски език от формата s´language, т. е. езикът на някого. Изрази са често приемани от чужди езици, например от английски език. Сленгът, жаргонът отразява определена страна от езика, обогатява го и пренадлежи към нашето човешкото слово. Жаргонът е отличителна черта на модерното общество, е свързан с актуална, съвременeна реч и с социална среда. Представляват се като содиални диалекти. В заграничните лингвистики съществуват най-различните погледи на изрази като сленг и жаргон. Нормално е, 52 че не всички езиковедци имат същите мнения. Всеки дохажда към собствено заключението. Обикновено това зависи от езиковата ситуация в дадена страна. Възгледите на българските и чешките лингвисти също не са еднакъви. Тогава не е лесно да намерим една дефиниция. Можем да кажем, че жаргонът и сленгът се разглеждат предимно като синонимни названия. Означават се също като социалните диалекти, които се разпределят на жаргони и професионални диалекти. Жаргоните са небрежни форми на разговорна реч и ги възприемаме като резултат от желанието на определената група, която иска да се откъсне езиково от основното население. Професиолектите съществуват за нуждите на дадена професия или занаят. Дефинициите представляват жаргонът като особен, странен, свободен езикът, който различава нормата от книжовният език. Изразите използуваме в момента, когато искаме да сме остроумно различни. Главният признак е езиковата игра, експресивност и свободна употреба. Има съединителна функция. За сленга можем да кажем, че в българският език се малко различава неговото възприемание в сравнение с жаргонът. При сленга можем да видим сближение на говорите, които се появяват на обща територия. Още веднъж бих добавила, че не е възможно да установим, кой от термините – сленгът или жаргонът е по-удобен, дали стоят един до друг на същото ниво или не. В чешката среда се употребява термин сленгът. Следващият вид на социолекта е аргото. Можем да намерим дефиниция, че е език, говор на съсловно обособена група, който се отличава главно с наличието в него на неизсвестни и неясни за другите хора думи (Попов, 2005:32). В миналото тези тайни говори бяха използувани предимно от крадци. Проникнаха в обикновените говори и елементите му не изчезнаха. Към ново възникнащи социални групи принадлежи например аргото на наркомани. Главният признак на аргото е съществуванието на много синонимите. Цел на хората беше да останат в поверителноста. 53 Работата се състои от двете части – теоретическа и аналитична. Теоретическата част съдржава основни термини, които са свързани с народен езикът, разговорна реч и предимно с пласта на езика, който има специфичен езиковият запас. Практическата част съдржава най-различните изрази от областта на жаргонът от български и чешки речници, които съм имала на разположението. В работата е посочено 584 израза – 401 от български и 183 от чешки език (приложение, таблица 8). Като цел си поставих, че създам няколко семантични гнезда. Възникнаха главни семантични групи – общо обозначение, физически вид, части на тяло, работни места, характеристични качества, поведение, промяна на положение. В рамкиете на тези групи съм създала още подгрупи. Всяка група съдржава няколко български и чешки изрази с посочен пример, и на края има редица думи, които също можем да употребим. Има случаи, когато небеше лесно да включим думата в правилна група. Българските и чешките изрази могат да имат повече характеристични черти. Първата група общо обозначение е свързана с изрази за жената в различният възраст. Не е нужно да се познаваме с нея лично. Посочвам примерите за момиче, жена, която се движе по улиците, магазините или в учреждението. В втората група физически вид е предестваблен външен вид на жената. Изрази ни представляват хубава, грозна, слаба, дебела, малка, висока жена. В тази група съвпадат още изрази, които са свързани с мода, модните хитове. Преценяват модният вкус. Третата група представлява изрази, които са типични за означаванието на женското тяло – глава, лице, коса, нос, уши, очи, уста, ръка, крак, гърди, задниица, полов орган. Четвърта група се отнася до работен пост. Заместени са най-различни професии. Следваща пета група е свързана с характера на жената. Приближава ни, как се държи истински. Посочвам изрази за хитъра, глупава, непохватна, лоша, непочтена, сериозна, интересна, надута, луда, мързелива. Шеста група ни показва поведението на жената. Представлява изрази, които са свързани с флиртуванието, ревнивоста, 54 сексуалноста. Посочени са думите, с които можем да наричаме лека жена. За нея е типично, че често менява сексуални партньори. Последна, седма група, са включени изрази, които представляват промяна в живота на жената. Най-голямата група е частите на тяло – 147 български и 70 чешки думи (таблица 3). В тази прупа имаме възможност да намерим езиковата еднаквост между думите. Това се случва най-много при приеманието от чужди езици, например от английски, еърбези – erbegy. Следващи групи са по-малки и изглеждат така: физически вид - 105 български и 36 чешки думи (таблица 2), характеристични качества – 47 български и 31 чешки думи (таблица 5), поведение – 57 български и 10 чешки думи (таблица 6), общо обозначение – 39 български и 21 чешки думи (таблица 1), работни места – 3 български и 10 чешки думи (таблица 4) и промяна на положение – 3 български и 5 чешки думи (таблица 7). Приятно ми е, че съм имала възможност да се запозная с този специфичен запас и че възникнаха няколко страници с изрази за жената, които не са употребяват в книжовният език. 55
České zdroje Čechová, Marie a kol. autorů: Čeština, řeč a jazyk. ISV. Praha. 2000. 2. vydání. Hubáček, Jaroslav: Malý slovník českých slangů. Profil. Ostrava. 1988. Hubáček, Jaroslav: O českých slanzích. Profil. Ostrava. 1979. Hugo, Jan: Slovník nespisovné češtiny. Maxdorf. Praha. 2006. Chloupek, Jan a kol.: Stylistika češtiny. SPN. Praha. 1991. Karlík, Jan a kol.: Encyklopedický slovník češtiny. Lidové noviny. Praha. 2002. Karlík, Petr a kol. autorů: Příruční mluvnice češtiny. Lidové noviny. Praha.1995. Ouředník, Patrik: Šmírbuch jazyka českého, slovník nekonvenční češtiny. Ivo Železný. Praha. 1992. 2. vydání. Sochová, Zdeňka; Poštolková, Běla: Co v slovnících nenajdete. Portál. 1994. Suk, Jaroslav: Několik slangových slovníků. Inverze. Praha. 1993. Bulharské zdroje Армянов, Георги Лазаров: Речник на българския жаргон. София. 1993, 2001. Виденов, Михаил: Увод в социолингвистиката.Делфи.София.2000. Пернишка, Емилия: Речник на новите думи и значения в българския език. Наука и изкуство. София. 2001. Попов, Димитър: Български тълковен речник. Наука и изкуство. София. 2005. Internetové odkazy Neolog: novite bălgarski dumi. Dostupné na WWW: < http://www.neolog.nl/ 56 Tabulka č. 1
Tabulka č. 2
Tabulka č. 3
57
Tabulka č. 5
Tabulka č. 6
58
Tabulka č. 8
59 Изтегляне 0.5 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||