водата за пиене през нощта в открит съд и хлорът ще се изпари напълно." Последвах съвета му и оттогава тази процедура постоянно ми напомня за необходимостта да пия повече вода. И, представете си, болката в ходилото, която не ми даваше да тичам и за девет месеца ме превърна в инвалид, започна да намалява. Сега отново мога да тичам всяка сутрин — така, както и преди травмата. Благодарение на този опит научих за борбата с болката не по-малко, отколкото за много години мои изследвания. Д-р Батманджелидж е прав: когато нещо ви боли, значи тялото „жадува за вода". Освен че се освободих от болката, в ходилото в живота ми стана и друга интересна промяна. Сега като малко дете трябва да тичам по няколко пъти на ден до тоалетната, което не съм правил от петдесет, ако не и повече години. Ако продължава така, някога може и да не успея да стигна навреме, но не съжалявам за това. Добре помня една от любимите поговорки на баща ми: Водата, с която гълташ хапчето,
