По-добре да се напикаваш в гащите, отколкото да живееш с хронични болки

Водата, с която гълтате хапчето, ви носи повече полза от самото хапче
Даръл Дж. Стодард, © 1998
Навремето, когато се събуждах сутрин, не можех да стигна до вратата на спалнята дори да ми плащаха по сто долара за всяка крачка. Левият глезен, който навехнах, ме болеше толкова силно, че всеки път, когато стъпвах на този крак, почти губех съзнание. След това, подскачайки известно време на един крак из къщата, вече чувствах, че ще мога някак да изкарам до вечерта. Травмата ми беше още по-обидна поради това, че съм специалист по премахване на болка, който е избавил от нея повече от 9 000 пациенти, но се оказа, че не мога да помогна на себе си.
Трябваше да изоставя сутрешния крос, който правех всеки ден в продължение на 26 г.
Заветната цел да бягам като моя познат Лари Луис (който на 103 г. тичаше всяка сутрин по 10 км, а след това отиваше на работа), стана непостижима.
Направих рентген на стъпалото. Снимката не показа никакви счупвания и спуквания. Опитах да използвам собствените си средства, биоелектрическа терапия и аурикулотерапия (метод за въздействие върху организма чрез масажиране на ушната раковина и рефлекторно повлияване функцията на различните органи и системи в човешкото тяло — б. пр.), но без резултат. Използвах биопротезиране, слагах на глезена стегната превръзка, направих всички упражнения, които ми препоръча ортопедът, натъпках ходилото си с витамини В6 и В
12
, инжектирах прокаин във всички тригерни точки. Вземах всевъзможни витамини и минерали, опитах да вземам глюкозамин сулфат,
глюкозамин хидрохлорид, фенилаланин, синьозелени водорасли, рибено масло, ленено масло,
пикногенол, ядях обезмаслена извара и какво ли още не.
Когато всички естествени препарати не дадоха резултат, преминах на аспирин, „Тайленол" и други нестероидни противовъзпалителни препарати. Някои от тях намаляваха болката до търпимо равнище, но когато ги спирах, тя започваше да ме мъчи два пъти по-силно. Разбрах, че само притъпявам болката и ставам все по-уязвим. За девет месеца изпробвах всички възможни и невъзможни средства срещу болката с изключение на наркотиците. Накрая започнах да се отчайвам.
Моята цел и мечта да тичам до 100 г. се изпари като дим. Хората от всички краища на света идваха при мен да ги освобождавам от болката, а не можех да помогна на себе си.
Веднъж прочетох книгата „Тялото жадува за вода" на д-р Ф. Батмангхелидж, която настоятелно препоръчвам на всичките си пациенти. След това започнах да пия повече вода (или ми се струваше, че започнах), но не го правех редовно и болката продължаваше да ме мъчи.
Един от моите пациенти, инженер по специалност, разработи система за омекотяване и пречистване на водата, в която вместо натриев хлорид се използва калиев хлорид. Заедно с няколко колеги той дойде у дома, за да провери твърдостта на водата и да демонстрира изобретението си. При демонстрацията напълни голяма купа с вода и измери колко хлор има в нея. След това ме помоли да потопя ръка в купата и да разбъркам водата в продължение на пет минути. След разбъркването отново провери водата и в нея нямаше хлор. Казаха ми, че хлорът се е всмукал в ръката ми и зато ва трябва да пречиствам цялата вода вкъщи, а не само питейната, тъй като хлорът е отровно вещество,
което попива в тялото, когато човек се къпе.
Разказах за тази демонстрация на моя колега д-р Ремингтън и той само се засмя: „Известна част от хлора може да е попила, но по-голямата просто се е изпарила. Трябва да продължиш да добавяш хлор в басейна." А след това продължи: ,Ако искаш да решиш този проблем, остави

Изтегляне 0.82 Mb.

Сподели с приятели: