Водата лекува, лекарствата убиват

успеем да доведем тази информация до хората, на които тя може да бъде полезна.
Моля ви, не се стеснявайте да разказвате за моя случай на всички, на които той може да бъде от полза.
С огромно уважение: В. Дж.
* * *
Рак на сливиците
Преди всичко искам от все сърце да ви благодаря за създаването на тази книга! Вашата борба с медицинската общност ми напомня за собственото ми търсене на алтернатива на такива традиционни начини на лечение като химиотерапията, лъчевата терапия и хирургическата намеса,
както и мъките, които трябваше да изтърпя от „западната медицина", но това вече е друга история.
Не ви познавам лично, но се гордея с вас! Вие сте истински герой!
Ето кратка предистория. През април 1997 г. при изследване в Станфордската ракова клиника ми откриха плоскоклетъчен карцином на лявата сливица с разсейки в лимфните възли на шията.
Казаха ми, че случаят е много тежък и вероятността да оживея е 15-30 %, и то ако се съглася на пре- поръчаното лечение — радикална операция на шията с премахване на 11-и черепен нерв, част от челюстта и голямо количество тъкан в гърлото, след което трябваше да мина курс на лъчева терапия и 16 седмици химиотерапия. Ако се откажех от това лечение, ми оставало да живея най-много пет седмици! Никой не искаше да отговори колко ще струва това, но накрая неохотно и неофициално беше посочена цифрата 350 000 долара, БЕЗ химиотерапията. (Трябва да кажа, че имах много добра медицинска застраховка, която толкова силно подразни апетитите на лекарите, че едва не ме осъди на смърт.)
След като внимателно проучих възможните варианти, категорично отказах операция,
химиотерапия и облъчване. Започнах органична и вегетарианска диета, освободих се от токсините в дома и около него, започнах да водя здравословен живот, да използвам билки, упражнения ци гун, а по-късно и хипербаричен кислород, който се оказа много ефикасен.
През последните 4,5 г. ракът изглежда е бил във фаза на ремисия, но след няколко години постепенно започнах да нарушавам диетата. Ракът отново започна да прогресира и ми се появиха четири нови тумора. С помощта на същия режим успях да спра неговото развитие, но не можех да върна процеса обратно. Един лекар ме убеди да изключа солта от храната и след няколко месеца към предишните тумори се добавиха още шест. До неотдавна нямах силни болки и не прекарах нито един ден на болничен режим. Преди 20 дни ракът предприе решителна атака. Туморите започнаха бързо да се увеличават и да притискат сънната артерия и може би периневриума (обвивката на нерва).
Върху сливицата се появиха некрозни тъкани, които за три дни я покриха напълно. Изглежда съм загубил и част от костната тъкан на челюстта; но най-лошото беше появата на мъчителна остра невралгична болка, която не можеше да се понася. Лекарите ми казаха, че или след няколко дни тази болка ще ме принуди да се предам на милостта на медицинската система, или ще умра от кръвоизлив.
Точно преди това прочетох книгата „Тялото жадува за вода", преиздадена през 1992 г., и повярвах, че ракът е следствие от продължително обезводняване на организма. По-рано пиех много малко вода. Срещу болката ми предписваха оксиконтин и перкосет. Не желаех да изпитам медикаментозен шок и затова реших да пия по два литра вода с щипка сол, както се препоръчва във вашата книга. За мое изумление водата се оказа по-силно средство срещу болката от лекарствата!
Само след 12 дни туморите започнаха да се променят. Изглежда, че постепенно започнаха да се свиват, във всеки случай да стават по-меки и гладки по форма. Болката рязко започна да намалява.
Може би е още рано да говоря за това, но некрозните тъкани върху сливицата изглежда намаляват. Надявам се, че благодарение на вашата книга съм успял навреме да науча, че просто в организма ми не е имало достатъчно вода. Ако успея да се излекувам от рака чрез лечение с вода,
нима моят случай няма да стане ярко доказателство за вашата правота? Моето оздравяване върви с пълни темпове.
Докато пиех по 1,5 л вода на ден, болката продължаваше да ми налага своите условия. Това ме накара да увелича нормата на водата до 3-4 литра на ден. Аз съм на 52 г., капитан на чартърен катер за подводни екскурзии и здравето ми е отлично, ако не се смята този проклет рак.
Благодаря! С уважение: Е. К.

Изтегляне 0.82 Mb.

Сподели с приятели: