Запек и хемороиди, стомашни киселини, студени крака и ръце, неприятен мирис на

Никаква вода. От три години съм в пенсия. Когато работех, понякога пиех вода от хладилника. Сега седя вкъщи, нямам хладилник, водата от водопровода не ми харесва и затова въобще не я пия.
СИМПТОМИ
— Урината ми започна да мирише много силно. Помислих, че не би било зле да отида на лекар и да проверя дали нямам някаква инфекция.
— Случаите на запек бяха толкова силни, че ми се наложи да ползвам препарати срещу хемороиди по 2-3 пъти седмично.
— Понякога се появяваше силно парене в стомаха, затова няколко пъти в месеца вземах неутрализатор на киселини „Тамс".
— Освен това изглежда нещо не беше наред с бронхите, тъй като имах остра кашлица,
болезнени усещания в гърдите и гъсти храчки.
През зимата за пръв път в живота ми се наложи да обуя дебели дълги долни гащи. Спях с чорапи, дълги гащи и пижама, с чаршаф и две одеяла. Сутрин ми беше толкова студено, че включвах електрическата печка, за да си стопля краката, а след това обувах чорапи и се греех на нея с тях. След това затоплях обувките, които трябваше да обуя. Непрекъснато ми беше студено и то толкова много,
че не можех да правя нищо. Това чувство се оказа много болезнено. Ако решах да излеза на разходка,
обувах два анцуга.
Отдавна ходя на фитнес, където тренирам на бягащата пътечка или на уреда за ски бягане.
Постепенно започнах да забелязвам, че по неизвестна причина тренировките ме депресират.
Показателите ми започнаха бавно да се влошават, наложи се да намаля скоростта на пътечката и да намаля ъгъла на наклона. Започнах непрекъснато да се държа за рамката.
Обикалянето на магазините ми предизвикваше толкова силна болка в хълбока, че едва не плачех. Ходилата също ме боляха, но в сравнение с болката в хълбока това беше дреболия.
Тренировките по карате ми ставаха все по-трудни. Ударите с крака, които можех да изпълня,
непрекъснато намаляваха. Инструкторът искаше да правя по 25-30 удара, но трябваше да ги намаля до 10-15. Обяснението беше, че остарявам, но не обърнахме внимание колко силно остарях само за няколко години.
Опитах се да отслабна, но щом като намалих храната, започнах да мръзна и да се чувствам така, сякаш съм настинал. Ставаше ми толкова гадно, че сутрин дори не исках да стана от леглото.
Просто нямах сили да седя или да стоя прав. Сега добре разбирам до къде може да докарат човек липсата на ентусиазъм, апатията или депресията.
Интересни неща започнаха да стават с кожата на ръцете. Когато вдигнех ръка, кожата изглеждаше суха като на мумия. Дланите ми станаха някак плоски. Започнах да си мисля, че имам сериозни здравословни проблеми, може би диабет. Анализите на захарта винаги са ми били добри и търсенията в интернет не потвърдиха опасенията ми.
Знам, че лекарите съветват болните да пият повече вода, за да промиват вътрешните системи на организма. Приблизително по това време един мой познат ми изпрати писмо по електронната поща на тема обезводняване. Порази ме това, че обезводняването на организма само с няколко процента може да доведе до намаляване на физическата сила с 10-20 %. Това писмо ме подтикна да влеза в интернет и да проуча по-подробно темата. За мое изумление открих в себе си почти всички признаци за обезводняване. Започнах да търся подходяща литература и накрая стигнах до вашата книга „Тялото жадува за вода". Започнах да следвам вашите препоръки и да пия по две и повече чаши вода сутрин, една чаша половин час преди всяко хранене, една чаша два часа и половина след хранене и една чаша преди сън. През деня изпивам още 1 -2 чаши вода. Освен това започнах да пия
много по-малко кафе.
РЕЗУЛТАТИТЕ:
— Урината ми вече не мирише, а запекът почти изчезна. Дори не подозирах, че изхождането може да бъде толкова леко и почти приятно нещо. Сега стомахът ми работи.редовно, проблемите с бронхите изчезнаха.
— Вече спя само по бельо, както преди много години. Често пъти нощем краката ми се стоплят толкова много, че още малко и ще започна да се изпотявам. Невероятно е колко силно е била разстроена системата за регулиране на топлината в организма. Сега, когато излизам навън, ми е прос- то студено, но вече не чувствам болка.
— Сутрин, когато се събуждам, се чувствам превъзходно. Понякога просто се наслаждавам на възможността да се поизлежавам, защото не изпитвам никакъв дискомфорт.

Изтегляне 0.82 Mb.

Сподели с приятели: