Слава Богу, в организацията „За простота в медицината" научиха името и адреса ми и ми изпратиха вашата книга и касетите със записи („Тялото жадува за вода"). На 3 юли 1999 г. реших да опитам да обиколя квартала и успях. На 4 юли 1999 г. изминах 6 квартала до църквата. На 5 юли 1999
г. пътувах с кола 7 часа и само два пъти спирах за тоалетна. Имам много слаб пикочен мехур и дори си взех резервно бельо,
тъй като бях сигурна, че ще ми потрябва. Стигнах до мястото, за
където пътувах, без нито една капка на бельото и за пръв път в живота не бях уморена, тъй че можах дори да се разхода преди лягане.
Бях много слаба — не можех да си позволя да ям много продукти. Но
внезапно открих, че ям неща, които не бях опитвала от години —
праскови, пъпеш, диня, домати, ананас и дори бонбони и им се наслаждавам без никакви странични ефекти.
В продължение на много години не пиех нищо друго освен вода, но същевременно не поемах сол. Голяма грешка!
Мускулите ми буквално скърцаха, както и много други части на тялото. Все още имам нерешени проблеми, но сега се уча да слушам тялото си и се
надявам да доживея до деня,
когато повече няма да имам притеснения с газовете, с храносмилането, кръвообращението и алергиите. С
чисто сърце мога да кажа, че почти всеки ден се чувствам по-добре, отколкото много години преди това и просто не мога да изразя с думи колко съм ви благодарна за помощта.
Нека Господ ви благослови в
усилията да помагате на онези, които Той е заселил на тази земя.
С дълбоко уважение: Д. Р.Сподели с приятели: 
