Войната на сащ срещу Виетнам
ОСНОВНИ НАЦИОНАЛНИ ПРАВА НА ВИЕТНАМСКИЯ НАРОД
Изтегляне 0.59 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ВОЕННИТЕ ДЕЙСТВИЯ – ИЗТЕГЛЯНЕ НА ВОЙСКИТЕ Член2.
- Член4.
- Член6.
| ГЛАВА І
ОСНОВНИ НАЦИОНАЛНИ ПРАВА НА ВИЕТНАМСКИЯ НАРОД Член1. – САЩ и всички други държави признават независимостта, суверенитета, единството и териториалната цялост на Виетнам, както са признати от Женевските споразумения от 1954 г. ГЛАВА ІІ ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ВОЕННИТЕ ДЕЙСТВИЯ – ИЗТЕГЛЯНЕ НА ВОЙСКИТЕ Член2. – Спирането на огъня в Южен Виетнам да стане в 24.00 часа по Гринуич, на 27 януари 1973 г. В същия час САЩ ще спре всички свои военни действия срещу територията на Демократична Република Виетнам по земя, въздух и вода на силите си, където и да са разположени те, и ще спре минирането на териториалните води, пристанища и плавателни канали на Демократична Република Виетнам. САЩ ще премести, деактивира за постоянно или разруши всички мини в териториалните води, пристанища и плавателни канали на Северен Виетнам, веднага след като това споразумение влезе в сила. Пълното прекратяване на военните действия, споменато в този член, да бъде дълготрайно и без ограничение във времето.
Веднага след като прекратяването на огъня влезе в сила: (а) Силите на САЩ и тези на другите държави, съюзници на САЩ и на Република Виетнам да останат по местата си през време на осъществяването на плана за войсково изтегляне. Четиристранната съвместна военна комисия, описана в член 16, да уточни начините, по които ще стане това. (б) Въоръжените сили на двете южновиетнамски партии да останат по местата. Двустранната съвместна военна комисия, описана в член 17, да уточни зоните, контролирани от всяка страна и формите на местопребиваване в тях. (в) Редовните сили на всички служби и войски и извънредните сили на партиите в Южен Виетнам да спрат всички нападателни мероприятия една срещу друга и стриктно да спазват следните условия: - всички актове на насилие по земя, въздух и море се забраняват; - всички враждебни актове, тероризъм и репресии от двете страни се забраняват.
На двете южновиетнамски партии се разрешава да правят периодично разместване на въоръжение, боеприпаси и военни материали, които са унищожени, повредени, изразходвани или изчерпани след прекратяването на огъня въз основа на абсолютното сходство в характеристиките и свойствата с декларираното, под надзора на Съвместната военна комисия на двете южновиетнамски партии и на Международната комисия за контрол и надзор. * Най-големите военни разходи на САЩ са: Първа световна война – 27 млрд. долара, Втора световна война – 330 млрд. долара, Корейска война – 18 млрд. долара, Виетнамска война – 137 млрд. долара. Това са официални данни на американското правителство. 1 Бърчет, У., Народ Южного Вьетнама победит, Москва, 1969 г. с. 10. * През януари 1946 г. във Виетнам се състоят Всеобщи избори за Национално събрание и огромното мнозинство от гласовете получава Лигата за борба за независимост на Виетнам (Виетмин) създадена през 1941 г., в която ръководни позиции имат комунистите. ** През 1946 – 1954 г. Франция губи в Индокитай над 200 хил. войници и офицери. *** САЩ подкрепят експедиционния корпус с 400 хил. тона военни материали – 14 хил. танка и др. бронирани коли , 340 самолета, 515 хил. радиоапарата и т.н. всичко на обща стойност 2.6 млрд. долара. В заключителния етап от войната (1953-1954 г.) САЩ поемат около 80% от военните разходи на Франция (Иванов, К., “Победа на героизма и солидарността” С., 1973, с. 18). 2 Иванов, К., “Победа на героизма и солидарността” С., 1973, с. 19. 3 Политически речник, С., 1956 г. 4 Бърчет, У., Под закрилата на джунглите, С., 1967 г. * През юни 1971 г. в различни американски вестници започва публикуването на документи на Пентагона с гриф “Строго секретно” и “Поверително”. “Изтеклата” информация е в размер на 45 тома документи, проследяващи външната политика на САЩ в Индокитай в периода след 1954 г. Документите уличават главно администрациите на Д. Айзенхауер, Д. Кенеди, Л. Джонсън и само частично разкриват действията на Р. Никсън, който по това време е в края на първия си мандат. Истинността на документите е потвърдена от американското правителство и поне в този смисъл няма съмнения за цитираните факти. Съмнения се пораждат относно целостта на публикуваната информация и пресл едваните цели. Смята се, че публикуването на документите от администрацията на Никсън в навечерието на изборите преследва чисто политически цели. 5 Вчера Вьетнам, Лаос, Кампучия/ Сегодня Гренада, Ливан/ Завтра..., Сборник под ред. на Б.А. Калягина, Москва, 1985г., с. 60. ** Въпреки, че САЩ отричат официално участието си в преврата, реакцията на Франция е красноречива – Париж едва не скъсва дипломатическите си отношения с Вашингтон. Това показва също, че Франция въпреки подписа си в Женева, въобще не е загубила надеждите си за влияние във Виетнам посредством Бао Дай. 6 Намвар, Р., Виетнам в светлината на Нюрнбергския процес, С., 1969 г., с. 18. * Няколко години по-късно бившият вече президен Айзенхауер казва: “...ако виетнамците бяха оставени да гласуват, 80% от гласовете щяха да бъдат за Хо Ши Мин”. 7 Вьетнам в борьбе, сборник, Москва, 1981 г. с. 108. 8 Десет години агресия на американския империализъм в Южен Виетнам, С., издава посолството на ДРВ, с.12. ** Нго Дин Дием и брат му са католици. В Южен Виетнам будистката общност е подложена на постоянни преследвания. През 1963 г. будистите в старата виетнамска столица Хюе са нападнати в деня, в който честват рождението на Буда. Постоянните преследвания подтикват видни будистки водачи да се присъединят по-късно към южновиетнамските партизани. 9 Бърчет, У., Войната в Южен Виетнам както я видях, С., 1966 г., с. 111. *** В Сайгон и другите големи градове редовно са организирани хайки за набиране на новобранци. Режима на Дием се разправя и със студентската общност. 10 Десет години агресия на американския империализъм в Южен Виетнам, С., издава посолството на ДРВ, с.8 11 Бърчет, У., Войната в Южен Виетнам както я видях, С., 1966 г., с. 30. 12 Мирский, З., Палачи Вьетнама, Москва, 1968 г., с. 39. * НФОЮВ е по-известен като Виетконг – съкращение от “виетнамски комунисти”. Така американците и диемовците наричат всички противници на Сайгон в Южен Виетнам. Това не отговаря на истината, първо защото членовете на Фронта никога не са наричали себе си така, а освен това голяма част от участниците не са членове на Народната революционна партия. 13 Жуков, Ю., Шарапов, В., Народ на войне – вьетнамские дневники, Москва, 1972 г. с. 25. 14Бърчет, У., Войната в Южен Виетнам както я видях, С., 1966 г., с. 7. 15Бърчет, У., Войната в Южен Виетнам както я видях, С., 1966 г., с. 9. 16 Жуков, Ю., Шарапов, В., Народ на войне – вьетнамские дневники, Москва, 1972 г. с. 11 – 17. 17Десет години агресия на американския империализъм в Южен Виетнам, С., издава посолството на ДРВ. * ”Поощрението” върши работа и през октомври с.г. Нго Дин Дием официално изпраща такава молба (По стъпълата на войната и измамата – документи за престъпленията на САЩ във Виетнам, С., 1971 г., с. 46). 18 Черна книга за престъпните деяния на САЩ във Виетнам, С., 1966 г., с. 27. ** Това означава, че извън “стратегическите селища” ще остане да живее единствено населението на големите градски центрове Сайгон – Шолон (2 млн.), Дананг, Хюе и др., които са постоянно под контрола на сайгонския режим, като най-важните стратегически, пристанищни и търговски пунктове. Интересно е, че идеята за “стратегическите селища” е разработена от авторитетния американски професор Ю. Сталей. През 1961 г. е съставена специална изследователска група от политически и военни експерти от Станфордския научноизследователски институт оглавявана от проф. Ю. Сталей, която между 19 юни и 14 юли 1961 г. посещава Южен Виетнам за да се запознае на място с обстановката и да изработи стратегия за борба с южновиетнамските партизани. Именно тази група дава “идеята” за построяването на “стратегически селища” и за създаването на т.нар. “мъртви зони”, за които ще бъде споменато по-долу. 19 Десет години агресия на американския империализъм ... с. 19. * ”Стратегическите селища” са най-яркото доказателство, че САЩ още в началото си дават реална сметка на чия страна е народът на Южен Виетнам. И никакви заклинания от рода на “милиони хора в Южен Виетнам разчитаха на нас” или “...единствената отстъпка, която не бихме направили...преди всичко поради морални (!) съображения – (беше) да наложим (?)комунистическо управление на народа, който прегърна антикомунистическата (?) кауза, като се уповаваше на американските обещания.” не могат да заличат този факт /виж Кисинджър Х., Години на промяна, С., 1999 г./. 20 По стъпълата на войната и измамата – документи за престъпленията на САЩ във Виетнам, С., 1971 г., с. 49. 21 Вчера Вьетнам, Лаос, Кампучия/ Сегодня Гренада, Ливан/ Завтра..., Сборник под ред. на Б.А. Калягина, Москва, 1985г., с. 70. 22 Десет години агресия на американския империализъм ... 23 Жуков, Ю., Шарапов, В., Народ на войне – вьетнамские дневники, Москва, 1972 г. с. 19 – 20. * Интересно е, че Хенри Кабот Лодж е републиканец и въпреки това Кенеди го назначава на един от най-отговорните постове по това време. Факт, който може да се обясни със съмненията на Белия дом относно успеха на подготвяния преврат. Кенеди се застрахова предварително в случай на провал обвиненията за намеса във вътрешните работи на едно суверенно правителство да се стоварят върху политическите му опоненти. ** Участието на ЦРУ в преврата е доказано от разледванията на американската комисия “Чърч”, която през 1975 г. изнася данни относно участието на американското разузнаване в организирането на преврати и убийства в други страни, сред които фигурират: Куба – опит за атентат срещу Ф. Кастро; Конго – убииството на П. Лумумба; Доминиканска република – преврат срещу Р. Трухильо; Чили – отвличане на ген. Р. Шнайдер /впоследствие е убит/; Южен Виетнам – преврат срещу Нго Дин Дием (виж Кисинджър Х., Години на промяна, С., 1999 г. с. 280). 24 Жуков, Ю., Шарапов, В., Народ на войне – вьетнамские дневники, Москва, 1972 г. с. 21. *** Интересно е, че американското военно командване в Сайгон е против преврата срещу Дием. Въпреки нежеланието на Дием армията да премине изцяло под американски контрол, явно главнокомандващия ген. П. Харкинс си е давал сметка, че военните неуспехи не се дължат на некъдарността на Дием. Може би военните са имали опосения, че свалянето на режим, който осем години е властвал в Сайгон може да породи неуправляем политически хаос /както и се случва с тази разлика, че САЩ винаги успяват да държат в подчинено положение сайгонските режими/. Военните не отчитат политическите мотиви на преврата – а именно, че режимът на Дием изцяло се е дискредитирал в и извън страната и смяната на “действащите лица” може, макар и частично да възвърне доверието в южновиетнамското правителство. 25 Виж Полторак, А., Савинскии, Л., Преступная война, Москва, 1968 г., с. 66. Авторите проследяват намесите на САЩ във Виетнам в периода 1950-1968 г. като поставят акцент главно върху действия на Вашингтон, които нарушават международното право. Позовават се не само на конвенциите, които тогава са в сила, а правят широки аналогии, достигащи до времето на Френската революция. Съсредоточават вниманието си върху действията на САЩ във Виетнам, които нарушават Женевските споразумения или влизат в графата престъпления срещу мира и военни престъпления и престъпления срещу човечеството. 26 Бърчет, У., Под закрилата на джунглите, С., 1967 г. с. 20 – 21. 27 Престъпленията на Съединените щати във Виетнам, издава Комитета за солидарност с народите на Азия и Африка, С., 1967 г., с. 10-11. 28 Черна книга за престъпните деяния на САЩ във Виетнам, С., 1966 г., с. 22. 29 Черна книга за престъпните деяния на САЩ във Виетнам, С., 1966 г., с. 29-30. 30 Бърчет, У., Войната в Южен Виетнам както я видях, С., 1966 г., с. 256. 31 Жуков, Ю., Шарапов, В., Народ на войне – вьетнамские дневники, Москва, 1972 г. с. 37. * Например по официални дании още в края на 1961 г. американските ВВС извършват 30% от бойните полети в Южен Виетнам (Вчера Вьетнам, Лаос, Кампучия/ Сегодня...с. 71). 32 Вчера Вьетнам, Лаос, Кампучия/ Сегодня Гренада, Ливан/ Завтра..., Сборник под ред. на Б.А. Калягина, Москва, 1985г., с. 69. 33 Виж: По стъпълата на войната и измамата – документи за престъпленията на САЩ във Виетнам, С., 1971 г. * Известният австралииски журналист У. Бърчет, който няколко пъти посещава Южен Виетнам и живее сред партизаните от НФОЮВ, е категоричен, че през това време нито веднъж не е видял северновиетнамско оръжие в ръцете на партизаните или пък боец, който да не е местен жител. Разговорите, които води У. Бърчет с ръководни дейци от Фронта са красноречиво свидетелство, че на партизаните им е било много по-лесно да си доставят оръжие чрез внезапни атаки на местните части на сайгонската армия или от многобройните дезертьори, отколкото от евентуални нелегални канали през строгоохраняваната северновиетнамската граница отдалечена на стотици километри. Както заявяват партизаните, в Южен Виетнам благодарение на САЩ има “планини от оръжие”. Освен това за правителството в Ханой не е тайна какво целят САЩ чрез постоянните диверсионни операции на негова територия, и полага всички усилия да не дава и най-малкия повод на вашингтонските военнолюбци. ** По повод обвиненията, че Северен Виетнам въоръжава НФОЮВ У. Бърчет остроумно отбелязва: “Ако Пентагонът иска да лиши Освободителната армия от допълнителни ресурси от оръжие, трябва да бомбардира не ДРВ, а собствените си военни заводи в Съединените щати.” (Бърчет, У., Войната в Южен Виетнам както я видях, С., 1966 г., с. 45). *** Думи на Джон Меклин, който оглавява информационната служба на САЩ в Южен Виетнам през 1961 – 1964 г.( Бърчет, У., Войната в Южен Виетнам както я видях, С., 1966 г., с. 259). 34 По стъпълата на войната и измамата – документи за престъпленията на САЩ във Виетнам, С., 1971 г. с. 57-59. 35 Жуков, Ю., Шарапов, В., Народ на войне – вьетнамские дневники, Москва, 1972 г. с. 26-28. 36 Пак там, с. 29. * Един от разсекретените през 1971 г. документи предава разговор между Р. Макнамара и известния сенатор Фулбрайт. Министърът на отбраната обяснява “тънкостите” свързани с разузнавателната мисия на “Медокс”. На кораба се пускал специален радиосигнал, който незабавно бил засичан от китайските и северновиетнамските радари. В момента на засичането американските локатори дешифрирали радиочестотите на противника. * Има няколко предположения за случилото се, едно от които е, че южновиетнамски торпедни катери по грешка обстрелват “Медокс” в тъмната нощ. ** По-късно морският офицер Д. Уайт, който е бил на един от миноносците, свидетелства пред пресата, че не е имало никакво нападение от страна на ДРВ (Полторак, А., Савинскии, Л., Преступная война, Москва, 1968 г., с. 123). 37 По стъпълата на войната и измамата – документи за престъпленията на САЩ във Виетнам, С., 1971 г. с. 73. *** Единият от гласувалите “против” е сенаторът Уейн Морзе, който казва, че има достатъчно документи за действията на ескадрените миноносци, които говорят, че “...САЩ изиграха провокационна роля в този инцидент”( По стъпълата на войната... с. 12-13). 38 По стъпълата на войната... с. 73. **** През 1971 г. в телевизионно интервю Б. Голдуотър заявява, че му е било известно за подготвяните удари срещу ДРВ един месец преди инцидента в Тонкинския залив, но не е разгласил тази информация по време на кампанията, защото се опасявал, че избирателите няма да му повярват. 39 Жуков, Ю., Шарапов, В., Народ на войне – вьетнамские дневники, Москва, 1972 г. с. 35. 40 Жуков, Ю., Шарапов, В., Народ на войне – вьетнамские дневники, Москва, 1972 г. с. 38. 41 Северный Вьетнам против ВВС США, Ханой, 1968 г., с. 14. * Условно могат да се нарекат паузи, защото и през тези краткотрайни периоди САЩ придприемат спорадични бомбардировки. 42 По стъпълата на войната и измамата – документи за престъпленията на САЩ във Виетнам, С., 1971 г., с. 119. ** Р. Макнамара освен това заявява, че през 1966 г. САЩ възнамеряват да произведат 1 млн. тона самолетни бомби, 638 хил. тона от които ще бъдат употребени във Виетнам. * Територията на Европа е 10.5 млн. кв. км, а тази на Виетнам 329 хил. кв. км. (Страните в света, С., 1989 г.). 43 Виж Намвар, Р., Виетнам в светлината на Нюрнбергския процес, С., 1969 г. В своята книга известния ирански журналист прави до голяма степен успешни исторически аналогии между действията на САЩ във Виетнам и политиката на хитлеристка Германия. Сравнява ролята на Нго Дин Дием с тази на Куислинг, посочва общите корени на американските “съображения за сигурност” и германското “жизнено пространство”, целите които преследва “теорията за висшата раса” и претенцията на САЩ за “върховно ръководство” и т.н. 44 Иванов, К., “Победа на героизма и солидарността” С., 1973, с. 39. 45 Виж Полторак, А., Савинскии, Л., Преступная война, Москва, 1968 г., с. 187. 46 По стъпълата на войната и измамата – документи за престъпленията на САЩ...с. 96. 47 Полторак, А., Савинскии, Л., Преступная война, Москва, 1968 г., с. 191. * Първоначално населението в Северен Виетнам започва да изгражда противобомбени убежища, в които намират защита до няколко десетки души. Скоро обаче става ясно, че при случайното попадане на самолетна бомба в бункера, жертвите са многобройни. Затова започват да се изграждат индивидуални бункери, чиито стени са подсилени с шуплест бетон. Почти всички хора, особено в селата, изграждат такива бункери в домовете си. В почти всички обществени учреждения, особено в училищата също са изградени такива укрития. В големите градове индивидуалните бункери са снабдени с метални капаци, наподобяващи много уличните шахти (виж Демерджиев И., Героите на Виетнам, С., 1971 г.). 48 Северный Вьетнам против ВВС США, Ханой, 1968 г., с. 16-17. 49 В-к “Работническо дело” бр. 180 от 28 юни 1968 г. 50 Вчера Вьетнам, Лаос, Кампучия/ Сегодня Гренада...с. 105. 51 Вьетнам в борьбе, сборник, Москва, 1981 г. с. 126. * ” ”Ескалация” е думата, която вашингтонските специалисти по пропаганда изковаха, за да прикрият съкрушителното поражение на “специалната война” в Южен Виетнам...” (Бърчет, У., Войната в Южен Виетнам както я видях, С., 1966 г., с. 235). 52 По стъпълата на войната и измамата – документи за престъпленията на САЩ...с. 106. ** Администрацията на Джонсън отхвърля опасенията на определени среди в американското общество, които сочат печалния опит на САЩ от Корейската война. По този повод известният американски журналист У. Липман припомня думите на ген. Макартър – командващ американските войски в Далечния изток по време на Втората световна война и Корейската война: “Всеки президент изпратил американски войски да водят сухопътна война в Азия, трябва да бъде подложен на психиатрично изследване”( По стъпълата на войната и измамата – документи за престъпленията на САЩ...с. 133). *** Ген. Уестморленд много точно дефинира намеренята на САЩ: “целта на войната във Виетнам е да покаже на целия свят, че партизанската борба не може да завърши с успех”. 53 Вчера Вьетнам, Лаос, Кампучия/ Сегодня Гренада...с. 136. **** Много от сайгонските генерали признават, че силноукрепените казарми служат колкото за защита от нападенията на партизаните, толкова и като препядствие за дезертьорите. * Широка известност придобива случаят в южновиетнамското село Сонгми, където на 16 март 1968 г. озверели американци под командването на лейтенант Коли избиват 567 беззащитни деца, жени и стари хора. Изтегляне 0.59 Mb. Сподели с приятели:
|