Въпрос 23 – Международна отговорност в МПП – основания, видове и форми на реализация

За да има отговорност, какво трябва да е налице:

• 
  противоправно поведение;
  
• 
  вреда;
  
• 
  причинно-следствена връзка между поведението и вредата.
  

• 
  МПрестъпления – геноцид, Апартейд (форма на расова дискриминация и сегрегация (принудително разделяне), която се практикува в Южноафриканския континент – ЮАР, Намибия) агресия.
  
• 
  Престъпления с международен характер – робство, търговия с роби, пиратство, разпространение на наркотици и психотропни вещества;
  
• 
  МДеликти – по-нисък елемент на опасност – размирици пред посолство на чужда държава.
  

1. 
   Политическа – реализира се чрез налагане
   

• 
  на санкции – форма на принуда, могат да бъдат невъоръжени или въоръжени
  
• 
  чрез сатисфакции – удовлетворение. Използват се когато е имало проява на международен деликт.
  
• 
  невъоръжени репресалии – прекъсване на икономически и търговски отношения, на железопътни, пощенски, въздушни връзки, ембарго върху вноса.
  
• 
  реторсия – отговор на поведение на друга държава. Форма на реторсия е отзоваването на посланик от чужда държава (не е скъсване на дипломатически отношения, а само отзоваване), забрана за посещение на делегации.
  

2. 
   Материална
   

• 
  репарации – имат за основна цел обезщетение на причинени материални вреди. Най-често са предвиждани в мирните договори в края на войната. На България след ІІСВ – 70 млн.щатски долара.
  
• 
  реституция – връщане в натура на неправомерно ... Често се използва в мирните договори. Разновидност е субституция – заместване.
  
• 
  ресторация – не може точно да се причисли към политическата и материалната отговорност. Възстановяване от страна на държавата-нарушител на съществуващото предишно състояние.
  

На второ място от тези дейности трябва да имаме вреда. Тази вреда трябва да бъде плод на съответната правомерна дейност, източник на повишена опасност.

На трето място трябва да има причинно-следствена връзка.

Може ли да се говори за вина – От гледна точка на правото вината е психическото отношение на дееца, към извършеното от него и към настъпилите от това резултати. Вината има 2 страни – интелектуални (осъзнаване на поведението) и волева (осъзнаване на последиците).

Може ли държавата да има вина – Държавата не може да има вина. Вина могат да имат лицата, които по силата на своите служебни отношения има връзка с държавата. Поради това вината в МП се нарича обективна отговорност (невиновна отговорност).

Въпрос 25 – Дипломатическо право. Държавни органи за външни отношения. Установяване и прекратяване на дипломатическите отношения.
Държавните органи за външни отношения се разделят на 2 категории:

1. 
   Вътрешно държавни органи:
   

• 
  с обща компетентност – Парламента, Държавния глава, Правителството. От КП да изброим какви са функциите на Президента във външната политика. Правителството – осъществява общото ръководство на вътрешната и външната политика, назначаване и освобождаване на шефовете на консулствата.
  
• 
  със специална компетентност – Министерството на външните работи -
  

2. 
   Задгранични органи:
   

• 
  Дипломатическо представителство – 3 вида – посолство, легация, обикновеното дипломатическо представителство.
  
• 
  Консулско представителство
  
• 
  Търговски представителства
  
• 
  Постоянни представителства при МОрг. (мисии)
  

Как се установяват (не сключват) дипломатически отношения – това не става чрез договор. За установяването е нужно признаване де юре, необходимост от интерес на поддържане на отношения с дадена държава. Установяването става чрез дипломатически преговори, обикновено чрез трета страна. Правят се консултации с Министерствата на външните работи, уточняват се как да се водят преговорите. Когато се стигне до съгласие – телеграфните агенции на 2-те държави трябва да направят съобщения (тези съобщения трябва да са съгласувани по време).

• 
  дипломатически персонал – лицата, които притежават дипломатически ранг
  
• 
  административно-технически – лица, занимаващи се със съответното административно-техническо обслужване
  
• 
  обслужващ персонал – лицата, които се занимават с обслужваща дейност
  

• 
  според широкото – всички лица с дипломатически ранг, които са акредитирани в съответната държава
  
• 
  според тясното – само шефовете на дипломатически представителства.
  

• 
  от връчването на акредитивните писма
  
• 
  от връчването на заверените преписи на съответните писма.
  

• 
  консулски длъжностни лица -
  
• 
  консулски служители
  
• 
  обслужващ персонал
  

В съвременното МП се упражнява термина гражданин. Терминът поданик вече не се използва, включително и за държави, които са монархии.

Първата значителна употреба на термина “гражданин” – “Декларация за правата на човека и гражданина” от 1789 г.

Какво е гражданин – трайна политикоправна връзка между индивида и съответната държава, която възниква в момента на раждането и се прекратява със смъртта на лицето. Гражданството се придобива

• 
  по първични способи – по рождение
  
• 
  по деривативни способи – по натурализация. Може да се срещне – по заслуги (вид натурализация)
  

• 
  право на земята (ius soli - иус соли) – най-широко се практикува се в Южна Америка (Бразилия, Чили, Уругвай). За гражданството има значение къде е родено детето, без значение от кого.
  
• 
  право на кръвта (ius sanguinus - иус сангвинс) – практикува се от скандинавските страни (Норвегия, Финландия), Италия, Австрия. От съществено значение е кръвната връзка. След като 1 от родителите е гражданин на съответната държава детето придобива съответното гражданство. Мястото на раждане няма никакво значение, има значение гражданството на родителите.
  
• 
  смесен способ – САЩ, Русия, Франция, Обединеното Кралство, Индия. В САЩ водещ е принципът по месторождението, а допълнителен е принципът по правото на кръвта (14-та добавка на Конституцията на САЩ – всеки, който е роден на територията на САЩ става американски гражданин).
  

- оптация - Въпроса за опцията се повдига тогава, когато се променят териториите на държавите. 1913 г. между България и Османската империя – т.н. Цариградски договор, който има за цел да уреди промяната на населението, с оглед новата граница. Предвиден е двугодишен срок за извършване на опция. В рамките на тези 2 години населението трябва да реши, чие гражданство ще получи.

• 
  отказване от гражданство
  
• 
  лишаване от гражданство – в новата Конституция – български граждани по рождение не може да бъде лишен от гражданство
  

1. 
   Режим на най-голямото облагодетелстване – Един чужденец ще се третира по начина, по който се третира всеки друг чужденец. Терминът облагодетелстване не трябва да се тълкува буквално, той има специфично значение.
   
2. 
   Национален режим – чужденците биват приравнени с местните граждани и има само някои ограничени области, в които това не се отнася. С изключение на някои политически права, със заемането на специфични служби (изборни, свързани с отбраната) чужденците могат да правят всичко друго, също както и местните
   

• 
  право на живот и сигурност
  
• 
  право на защита
  
• 
  равенство пред съдилищата
  
• 
  право на собственост
  
• 
  право да пренасят през границата придобитото имущество
  
• 
  право на труд при безопасни и здравословни условия – чл.8
  
• 
  справедливо заплащане и еднакво възнаграждение– чл.8
  
• 
  членство в синдикални и други организации– чл.8
  
• 
  получаване на медицински грижи, здравно осигуряване– чл.8
  
• 
  достъпно образование– чл.8
  
• 
  възможност за безпрепятствена връзка с дипломатическите и консулските представителства на държавата, чиито граждани са те – чл.10.
  

1. 
   Краткосрочно – до 90 дни
   
2. 
   Дългосрочно –
   

• 
  продължително
  
• 
  за срок до 1 година
  
• 
  постоянно с разрешен неопределен срок
  

При какви случаи може да бъде отклонено искането за екстрадиция. Екстрадиционната процедура е много сложна и тя влиза в действие, когато лицето е осъдено да изтърпи определен минимален срок на наказание.

1. 
   Отказ по причини, които са пряко свързани със суверенитета на държавата.
   

• 
  минимален срок за лишаване от свобода – ако срока е по-нисък от една година не се извършва екстрадиция.
  
• 
  не се предават собствени граждани.
  
• 
  важно е къде е извършено престъпното деяние – трябва да е извършено по принцип на територията на молещата държава.
  
• 
  Ако наказателното преследване е погасено по давност или по същия начин е погасено изтърпяването на наложеното наказание.
  
• 
  Пречка пред осъществяване на екстрадицията – започнало наказателно производство или присъда за деянието на територията на държавата, на която е лицето.
  
• 
  Ако съществува вероятност лицето да бъде предадено на трета държава. Тогава когато се намесва трета държава, трябва да има изрично съгласие на замолената държава.
  
• 
  Ако деянието е от частен характер (това което се преследва по тъжба на пострадалия).
  
• 
  Ако самите закони на замолената държава забраняват това (Бразилия не допуска екстрадиция).
  

2. 
   Отказ по причини, пряко свързани със закрила правата на човека.
   

• 
  Отказ по причина, че лицето не може да бъде съдено, за престъпление, за което изрично не е било поискано. Това се прави за да не се злоупотребява.
  
• 
  Характерът на престъпното деяние – не се извършва екстрадиция за политически престъпления. Актове на тероризъм, убийства на високопоставени лица не попадат в тази група.
  
• 
  Може да бъде отказана, при положение, че на лицето може да бъде наложено или е наложено смъртно наказание. Екстрадицията може да бъде извършена под прякото условие, че няма да се наложи смъртно наказание.
  
• 
  Не се допуска екстрадиция, при положение, че лицето може да бъде съдено от извънреден съд.
  
• 
  Не се допуска екстрадиция, ако няма да бъдат спазени минималните права на защита.
  
• 
  Отказ, ако лицето е непълнолетно.
  
• 
  Отказ за екстрадиция поради дискриминационни мерки (на основа на расова, религиозна и др. основа).
  

1. Геноцид – поредица от действия, извършени с намерението да бъде унищожен напълно или частично някаква национална, етническа, расова или религиозна група като такава. Конвенцията за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид от ООН на 9.12.1948 г. За първи път за проява на геноцид се говори през 20 в. – т.н арменски геноцид (1915 г). Най-големия геноцид – Камбоджа – по време на режима на “Червените кхмери” (1975-1978 г. и последващите 20 години като партизанско движение – убийство между 2 и 4 млн. души)

Геноцида се състои:

- убийства.

- причиняване на телесни повреди и умствени разстройства.

- създаване на неблагоприятни условия на живот.

- предотвратяване на ражданията и насилствено предаване на деца от една група в друга група.

Геноцида е международно престъпление.

2. Расовата дискриминация – Международна конвенция за ликвидиране на всички форми на расова дискриминация от 1965 г. Расовата дискриминация представлява всяко различие, изключване, ограничение или предпочитание, които се основат на раса, цвят на кожата, национален или етнически произход и които имат за цел и резултат да унищожат или навредят на признаването, ползването или упражняването на правата на човека. Съгласно конвенцията участничките в нея се задължават да осигурят

- право на равно третиране от съдебните органи.

- право на сигурност и защита на личността.

- право на свобода на местоживеене и предвижване.

- право на напускане и връщане в страната,

- свободен избор на занятие,

- на благоприятни и равнопоставени условия на труд,

Конвенцията създава специален Комитет за премахване на расовата дискриминация.

3. 
   Апартейд – Конвенцията за предотвратяване и наказване на престъплението апартейд от 1973 г. Според чл.2 – Апартейда е политика и практика, сходни на расовата сегрегация и дискриминация, осъществявана в южната част на африканския континент, с цел установяване и поддържане на господството на една расова група хора над друга расова група, или нейното потискане. Апартейда включва:
   

• 
  лишаване от живот и свобода
  
• 
  причиняване на тежки телесни повреди и умствени разстройства
  
• 
  умишлено.....
  
• 
  разделяне по законодателен и друг ред по расов признак, чрез създаване на резервати, гета.
  

• 
  Всеобщата декларация за правата на човека – Общото събрание на ООН – 10.12.1948 г. оттогава се празнува като международен ден за закрила правата на човека. Тази декларация няма задължителен характер, тъй като е прието от Общото събрание на ООН
  
• 
  2-та пакта за 1)икономическите, социалните и културните права 2) за гражданските и политическите права. Пълноценни международни договори, които са задължителни.
  

1. 
   Държавна територия.
   

• 
  сухопътна територия
  
• 
  вътрешни водни басейни – всичките естествени и изкуствени водни източници на територията на страната. Тук спадат и вътрешни морски води.
  
• 
  въздушно пространство -
  
• 
  подземно пространство – земните недра се разгледат като конус, който се стеснява и върха му е в центъра на Земята, но това е лишено от какъвто и практически аспект.
  

2. 
   Територия с международен режим.
   

• 
  космическото пространство
  
• 
  открито море
  
• 
  въздушното пространство над откритото море
  
• 
  Антарктика – с Вашингтонския договор от 1959 г. цялото земно пространство на юг от 60 градуса южна ширина е обявено за международно пространство.
  

3. 
   Територии със смесен режим
   

• 
  континентален шелф
  
• 
  изключителната икономическа зона
  

Възможно ли е територията да се намира на няколко места – САЩ, където Аляска е разделена от основната територия на САЩ; Калининград – който е част от Руската федерация; до 1971 г. Източен и Западен Пакистан (сега източен Пакистан е Бангладеш).

Как се нарича територия, която е изцяло обградена от чужда територия – Анклав – Ватикана, Сан Марино, Кралство Лесото. В Европа примери на териториални анклави – Кампионе е италианска територия в Швейцария; Ливия е испанска територия във Франция; Барле хер тог е белгийска територия във Нидерландия; Бусинген и Фейрхов са немски територии във Швейцария; Сеута и Мелиле, които се намират на територията на Мароко.
Какви са основните способи за изменение на територията

• 
  в следствие на война
  
• 
  по мирен начин – съгласно Букурещкия мирен договор Южна Добруджа е била предадена на Румъния, след това по т.н. Крайовска спогодба Румъния я връща на България.
  
• 
  Разделяне на държави, отделяне на държави, създаване на нови държави – примери от по-старите въпроси.
  
• 
  Много широко се използва при териториалните въпроси т.н. плебисцит (народно допитване) – 1.... се е провел плебисцит дали Авиньон да принадлежи към Франция, по време на ІІ СВ – областта Саар с плебисцит се връща на Германия. В някои случаи са необходими преговори – след ІІ СВ такава зона е Триест, която се поделя между Италия и Югославия.
  
• 
  Цесия на територии и покупка – Цесия в МП замяна на територии. Когато държавте имат интерес помежду си, при строеж на големи обекти (язовири, промишление предприятия). Цесията се извършва по инициатива на тази държава, която е по-заинтересована от нейното осъществяване и е прието държавата, която провокира цесията да даде по-голяма територия в замяна. В международен план – цесии между Съветски съюз и Иран, и Съветския съюз и Полша. Покупката е запазена сфера на САЩ – През 1803 г. САЩ купува Луизиана от Франция за 15 млн. долара; 1867 г. Аляска и Алеутските острови от Русия за 7.2 млн. долара, през 1916 г. САЩ купуват датската група на Антилските острови в Карибско море за 16 млн. долара. През 1947 г. Съветския съюз купува от Финландия площ за строеж на язовир и каскада. България в своята практика има 2 случая на осъществяване на цесия – Югославия по поречието на река Тимок, а другия случай е с Гърция.