Въпрос №1: Научен статут на социалната педагогика
Международни гаранции за защита правата на личността
Изтегляне 162.45 Kb.
|
Свързани:
modeli-trening-za-krizi 26092023, Положителни и отриц ефекти на егоизма и алтруизма, Тренинги за просоциално поведение, detsa v konflikt sas zakona, Педагогика- изпити ЗО НОВ, integraciya-na-deca-sys-sop, avtonomnost-i-socializaciya-na-deteto-v-obshtestvoto
- Навигация на страницата:
- Европейският съюз
- Специална защита на правата на децата
- Декларацията за правата на детето
- Конвенцията за правата на детето
- Резолюция 1261 на Съвета за безопасност към ООН
- Въпрос № 19: ЕТИКА И ПРОФЕСИОНАЛЕН ПРОФИЛ
- Професията социален работник е един от обществените маханизми за гарантиране правата на индивиди и групи, които по една или друга причина не са в състояние сами да се възползват от тях.
| Международни гаранции за защита правата на личността
1.Световният център за международно сътрудничество е ООН. В преамбюла на Устава на ООН се казва, че членовете на организацията са изпълнени с решимост да утвърдят вярата в основните права на човека, в достойнството и ценността на човешката личност и в равноправието на големите и малките нации. В структурата на ООН има редица органи, гарантиращи закрилата на правата на личността и детето: - Комитета по правата на човека - Комитета по правата на детето - Комитета за правата на жените - Комитета за ликвидиране на расовата дискриминация - Върховният комисар на ООН по правата на човека. 2. Европейският съюз е друга организация, която третира сред множеството икономически и политически въпроси и социалните въпроси за правата на човека. Един от органите на Европейската общност – Съвета на Европа приема Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. На базата на този документ се учредяват: - Европейската комисия по правата на човека - Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Специална защита на правата на децата Националните и международните действия в името на интереса на децата са с цел да се осигури морално и правно признание на тяхната емоционална, физическа и психическа уязвимост, тяхната потребност от социална поддръжка, а също така и да се признаят задълженията да се защитават правата на децата, както и да се гарантира тяхното съблюдаване. Световният център за международно сътрудничество по правата на личността и детето е ООН. Основните съвременни международни организации за пряк контрол по правата на децата са ЮНЕСКО,УНИЦЕФ и Комитетът по правата на детето. През 1945г. 20 държави подписват Конституцията на ЮНЕСКО- Организация на обединените нации за образование, наука и култура. България става член на ЮНЕСКО през 1956г. и оттогава последователно осъществява политиката на ООН в сферата на образованието,науката и културата. През м. Декември 1946г. ООН създава УНИЦЕФ (Спешен фонд на обединените нации за децата) като организация, която да изпраща храни, дрехи и медикаменти за европейските деца. По-късно УНИЦЕФ става парламентарна част от ООН, при което Генералната асамблея дава безсрочен мандат на организацията. Веднага се започва глобална кампания срещу глада и болестите, която променя живота на милиони деца. През 1959г. Генералната асамблея на ООН провъзгласява Декларацията за правата на детето. В този документ са закрепени права като правото на гражданство, правото на развитие и на осигуряване на здравето, правото на образование и на защита. Въпреки препоръчителния си характер документа има огромно значение за защитата на децата в световен план. През 1989г. Генералната асамблея на ООН приема най- актуалният и най-пълният в тази сфера междун. документ- Конвенцията за правата на детето.Той има задължителен характер за всички, които са го ратифицирали. Други важни международни документи за закрила правата на децата са: > 4-те Женевски конвенции и Допълнителните протоколи към тях - те се отнасят за проблемите за защита на децата по време на война; > Европейска конвенция за правата на детето; > Риадски ръководни принципи- за превенция на престъпността сред непълнолетните; > Резолюция 1261 на Съвета за безопасност към ООН- ряско се осъжда използването на деца в условията на въоръжени конфликти; убийствата и осакатяването на деца; сексуалното насилие; похищенията. Въпрос № 19: ЕТИКА И ПРОФЕСИОНАЛЕН ПРОФИЛ НА СОЦИАЛНИЯ РАБОТНИК/ СОЦИАЛЕН ПЕДАГОГ Професията на социалния работник е в групата на помагащите професии. Мисията на социалните работници е да помагат на индивидите, семействата, групите и общностите с проблеми и нужди, за да постигнат по-добър живот, намесвайки се както по посока на личностната промяна, така и оказвайки социална подкрепа. Ролите, които изпълняват са полуавтономни – и на адвокат, и на посредник, и на консултант, и на възпитател и на терапевт и пр., никога изцяло и никога само една роля. Професионалното поле, на което работят, е дифузно, не достатъчно диференцирано от полето на други помагащи професии - психолог, лекар, педагог и др. Тази професия позволява оказване на помощ чрез едновременна интервенция в индивидуално-психичното и в социалното обкръжение на клиентите. Интервенцията е по посока на повишаване на автономията на клиентите, на способността им да се справят с проблемите в своя живот, едновременно с организиране, мобилизиране, задвижване и пр. на наличните социални ресурси за оказване на социална помощ и подкрепа. Професията социален работник е един от обществените маханизми за гарантиране правата на индивиди и групи, които по една или друга причина не са в състояние сами да се възползват от тях. I. ЕТИКА
от усета към професионалната функция, също и от етични норми. В Речника по социална работа етиката се определя като "система от морални принципи и разбирания за добро и зло и произтичащата от тях философия на поведение, която се прилага от даден индивид, група, професия или култура. Етична норма в социалната работа като професия е получаването на информирано съгласие от страна на клиента. Информираното съгласие е широко понятие. Пример за това е изискването социалният работник да получи разрешение от клиента преди да направи магнетофонен запис или да си води записки по време на интервюто, както и да иска разрешение за наблюдение от трета страна. Етиката описва справедливото и правилното поведение, тоест начина, по който прилагаме нашите ценности в практиката. Фактори, оказващи влияние върху вземането на етични решения. Някои етични решения са еднозначни, добили са общо признание и дават ясни насоки на професионалистите. В тези категории, мапример, попада забраната за упражняване на професията, налагана на социален работник, извършил сексуални действия с клиент. Предвид неравностойните сили на помагащия и клиента, както и заради сериозните потенциални възможности да се нанесе дълготрайна вреда на клиента, такива действия навсякъде са осъдителни. Много от етичните дилеми, обаче, не са толкова еднозначни и изискват внимателно обмисляне, дори консултации преди да се предприемат действия. Фактори, които карат социалния работник да изпитва сериозни затруднения са например: сблъсък на ценности; системите с повече от един клиент; затрудненията на социалния работник да постигне обектив- ност(влиянието на житейския му опит) и съмненията в конкретния случай (като липсата на яснота относно степента на опасност за клиента). Определяйки факторите, които допринасят за възникването на дилемата, социалният работник започва да управлява проблема, а не се оставя да бъде управляван от него. Вместо да работят, изхождайки от наивната хипотеза, че практиката в социалната работа е "независима от ценности", важно е социалните работници да осъзнаят, че всяка тяхна интервенция в дадена ситуация се базира на определени ценностни предпоставки. В постоянно усложняващото се и променящо се общество, с ценностни системи в постоянно движение, всеки социален работник трябва добре да познава съвременните етични дилеми и да усъвършенства методите за анализ на етични конфликти. Структурите в социалната служба трябва да са подготвени за съдействие в този процес. Ценностите и етичните норми на професията Съвета за образованието по социалната работа (САЩ) прави опит за въвеждане в основните ценности на социалната работа като професия: 1. Професионалните взаимоотношения на социалния работник се градят върху зачитането на личните качества и човешкото достойнство и се осъществяват чрез съвместно участие, взаимно зачитане, доверие, честност и разрешаване на конфликтите с чувство за отговорност. 2.Социалните работници уважават правото на човека на избор, на участие в договарянето и на участие в помагащия процес. 3. Социалните работници допринасят затова социалните институции да стават по-хуманни и по-откликващи на човешките потребности. 4. Социалните работници проявяват уважение и толерантност към специфичните особености на различните популации. 5. Социалните работници са отговорни за етичното си поведение, за качеството на своята работа и за постоянното обогатяване на професионалните си знания и умения. Друг опит да се разработи практическо ръководство е съставеният от Националната асоциация па социалните работници професионален етичен кодекс. Кодексът отразява проблеми, свързани с поведението на социалните работници, тяхната морална отговорност към клиента, колегите, професията, обществото. Създателите на кодекса въвеждат идеята за единен подход и единни норми при оценката на етичното поведение. Изтегляне 162.45 Kb. Сподели с приятели:
|