полагат основите на защитата правата на личността, извън контекста на националната държава и ги превръщат в универсална ценност. От втората половина на 20-ти век се появяват един нов тип организации – неправителствените организации. От група юристи, писатели, журналисти и др., се създава "Апел за амнистия". Документът разкрива историята на 6-ма "затворници на съвестта", осъдени за мирно изразените си политически или религиозни възгледи. Обръщението призовава всички правителства по света да освободят такива затворници. За една година апела така се разраства, че се ражда "Амнести Интернешанъл", като модерно социално движение за човешки права.
По- късно A I придобива статус на постоянен наблюдател като неправителствена организация в системата на ООН. През 1977 г. A I получава Нобелова награда за мир за цялостната си дейност.
Под термина"права на човека" днес се разбират универсалните правови гаранции, охраняващи отделните лица и групи лица от действията на органите на властта, които нарушават основните свободи и оскърбяват човешкото достойнство. Според най-широко разпространената класификация правата на човека са:
1. Лични – те гарантират независимостта на индивида и автономията му от държав. власт: право на живот, право на свобода, неприкосновеност на личността; свобода на придвижване в своята страна и в чужбина; право да не бъде подлаган на жестоко или унижаващо достойнството отношение; право на съдебна защита и правосъдие и т.н.
2. Политически права – гарантират възможността за участие на личността в политическия процес- право на свобода на мисленето, пр. на информация, пр. на мирни събрания, пр. на свободни сдружения, избирателно право.
3. Социално-икономически и културни: право на достоен стандарт на живот, право на частна собственост, право на труд, право на отдих, право на социално осигуряване, право на жилище, право на здравеопазване, право на защита на майчинството, детството и семейството, право на образование.
