2. Дефиниране на гравд. образование Гражданското образование е образование с интердисциплинарен и интегративен характер; симбиоза от социални знания, умения, компетентности, ценности и демократична култура. Гражд. обр. в широк смисъл обхваща голям кръг от проблеми, свързани с формирането на личността на гражданина. В тесен смисъл се разбират главно политико-правните аспекти в подготовката на бъдещите граждани, които съставляват ядрото на гражданското образование.
Високата гражд. обвързаност и компетентност на личността прави държавата силна, а обществото дееспособно, и обратното- неукият гражд. е пасивен член на държавата и обществото, лесно се поддава на манипулация, не е способен да отстоява своите полит. и гражд. права и свободи и да участва пълноценно при управлението и вземането на решения.
З.Цели на обучението • да запознае ученниците със строя и управлението на държавата, и по
специално на бълг. държава;
• да научи ученика на всичките му обществени права и задължения;
• да помогне на учениците да разберат сегашното положение на народа си и неговите задачи;
• да развие националното и правовото съзнание.
4. Съдържание на предмета Той включва няколко тематични направления:
Семейство. Общесво. Народ .Държава.Народен суверенитет. Видове държави и управления. Власт. Народно събрание. Разделение на властите. Конституция и конституционализъм. Държавен герб, печат и знаме. Права и длъжности на гражданите. Държавен глава. Законодателна власт. Избори. Партии. Изпълнителна власт. Съдебна власт. Администрация. Минисерства. Община. Окръг. Административно деление. Данъци. Отношение на България с другите държави и др. В резултат на глобалния процес на демократизация на човешкото общество, след приемането на Международната харта за правата на човека на ООН се постави началото на нов подход в обучението по гражданско образование. В основата на новите схващания и практики стои отношението между "личност -общество-държава-човечество”. Днес човечеството разполага с Международен кодекс за съвместен живот. Той се основава на Всеобщата декларация за правата на човека,
провъзгласена от ООН през 1948г., Международния пакт за икономически,
социални и културни права и Международния пакт за граждански и политически права, приети от ООН през 1966г. Като цяло тези три документа съставляват съдържанието на"международният кодекс" за поведение на държавите, институциите и хората в обществото.Този кодекс получи наименованието Международна харта за правата на човека. Неделима част от тази харта е приетата от ООН през1989г. Конвенция за правата на детето. В своята съвкупност тези документи утвърждават една нова цивилизационна култура в човешките отношения.
По инициатива на ООН и нейните специализирани органи – ЮНЕСКО и УНИЦЕФ, на Европейския съюз и Съвета на Европа, на многобройни международни правителствени и неправителствени организации се предприемат инициативи и се осъществяват различни програми за популяризиране на правата на човека и тяхното утвърждаване в практиката на отделните държави иобщности. Международната конференция по правата на човека, проведена в Техеран през 1968г. постави началото на системното изучаване на правата на човека чрез всички форми и средства на образованието. В отговор на Техеранската конф., към ООН се създаде Център по правата на човека за консултантски услуги по проблемите на преподаването и изучаването на правата на човека. Провеждат се конф., и конгреси, организират се учебни курсове и семинари, издава се методическа литература, разработват се различни курсове за изучаване на човешките права и ценностите на демокрацията.
Гражданското образование е една голяма обществена потребност. То подготвя личността за активно участие в живота на обществото, дава и необходимата политическа грамотност и гражданска култура. Известната фраза на Луи 14-ти "Държавата- това съм аз." остана много назад висторията. С развитието на гражданското общество и гражд. образование тази фраза придоби вида- "Държавата – това сме ние.
