Въпрос №1 понятие и система на гражданското право
Изтегляне 12.13 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ВЪПРОС №56 ОСИНОВЯВАНЕ Условия и производство
- Действие на осиновяването
- Прекратяване
Припознаване За разлика от разглежданите способи, с които се установява само майчинството или само бащинството, припознаването е способ за установяване на произхода и от двамата родители. Припознаването е заявление на едно лице, че дадено дете произхожда от него. То не се контролира по същество. Припознаващият не е длъжен да доказва родителското си качество. Държавният орган, приемащ декларацията, няма нито право, нито задължение да проверява нейната вярност. Припознаването е едностранен акт. За неговото извършване СК не изисква нито съгласие на припознавания, нито съгласие на другия родител. Тези лица могат да оспорят припознаването или пък мълчаливо да го приемат, но това са последващи действия и поведения. Майката може да желае да мълчи. Ако бащата е ограничен от съгласието на майката, той въобще би бил лишен от възможността да установява своето бащинство, защото той не може да предяви и иск за установяване на бащинство. Припознаването е строго личен акт на родителя. То се основава на дълбоко субективни оценки и мотиви. Затова то не може да бъде извършено чрез представител. Дори и пълно запретеният припознава лично. Припознаването е неотменим акт. Веднъж направено, то не може да се оттегля, тъй като създава титул за произход. СК допуска само унищожаване на припознаването поради порок на волята. Автор и адресат на припознаването. Автор на припознаването може да бъде всеки родител - както бащата, така и майката. "Всеки дееспособен родител може да припознае своето дете", гласи чл. 35 СК. Няма значение дали произходът на другия родител е установен или не е установен. Припознаващият трябва да е дееспособен. Адресат на припознаването може да бъде само дете с неустановен произход - и от двамата родители или от бащата, ако припознава мъж или от майката, ако припознава жена. Детето може да бъде или извънбрачно, или брачно. Детето трябва да е родено и живо, но тук има изключение - могат да бъдат припознавани и заченати, както и починали деца които са оставили низходящи. Така гласи чл. 35 СК. Припознаване на заченато дете. По естеството на нещата такова припознаване може да прави само бащата. Например ако той ще отсъства твърде дълго от страната или се опасява, че няма да доживее раждането и се стреми да осигури наследствените права на нероденото. Чрез припознаването на заченато дете бащата спестява необходимостта от установяване на произхода след раждането. Припознаването ще породи действие само ако детето се роди живо и жизнеспособно. Припознаване на починало дете. Чл. 35 СК допуска да бъде припознато и починало дете, ако е оставило низходящи. Припознаваният е дете на припознаващия, но вече е възрастно лице. Условието да са налице низходящи се обяснява с две съображения. Низходящите осигуряват насрещен субект, спрямо когото да се установи отношението на произход. В противен случай припознаването би било една без адресна декларация, лишена от правно действие. При наличието на низходящи то се извършва фактически в полза на внуците. От друга страна, наличието на низходящи гарантира безкористността на припознаването, защото низходящите изключват припозналия родител като наследник - чл. 5 и 6 от ЗН. Така припозналият родител не може да се домогне до наследството на починалия припознат. Припознаване на несобствено дете. Поначало се припознава дете, което припозналият счита за свое и което наистина произхожда от него. Но може да бъде припознато и дете, което припозналият счита за свое, но в действителност не произхожда от него. Припознаването е валидно. Щом не бъде оспорено или унищожено по надлежния ред, то ще съставлява на общо основание титул за произход. Виж чл. 37, 38, 39 СК. Може да се припознае и дете, което припозналият не счита за свое и което действително не произхожда от него. Мотивите могат да бъдат различни: състрадание към детето, желание за придобиване на потомство и т.н. Припознаване - форма. Припознаването е формален акт. Формата е за валидност. Уредена е в чл. 36 СК: "Припознаването се извършва лично с писмено заявление пред длъжностното лице по гражданското състояние или с декларация с нотариално заверен подпис, подадена по длъжностното лице по гражданското състояние. Заявлението може да се подаде и чрез управителя на заведението, в което се е родило детето". Начините са три: 1) писмено заявление до длъжностното лице по гражданското състояние; 2) декларация с нотариално заверен подпис пак до същото лице; 3) със заявление, подадено до длъжностното лице по гражданското състояние чрез управителя на заведението, в което се е родило детето. Формата е без значение, важното е волята да бъде ясно и недвусмислено изразена, че се касае до припознаване на определено дете.
Ако детето е пълнолетно, длъжностното лице по гражданското състояние съобщава припознаването на другия родител, ако той е известен и на детето. Ако в тримесечен срок от съобщението тези лица не оспорят припознаването с писмено заявление до длъжностното лице по гражданското състояние, припознаването се вписва в акта за раждане" (чл. 37 (2) СК). Ако тези лица не оспорят припознаването в тримесечния срок от уведомяването, значи те мълчаливо се съгласяват с него. Тогава в акта за раждането се вписва припознаването и край. Но ако тези лица оспорят припознаването, тогава в акта за раждане не се вписва нищо. Припозналият трябва да предяви иск, за да установи своето бащинство или майчинство. Ако този иск бъде уважен, припознаването се утвърждава с влязло в сила решение, въз основа на което длъжностното лице по гражданското състояние трябва да направи надлежно вписване в акта за раждане. Но ако припозналият не предяви такъв иск или пък съдът не го уважи, припознаването се счита за не станало. Ако детето не е пълнолетно? "Ако при припознаването детето не е навършило пълнолетие, то може да го оспори до изтичане на три години от навършване на пълнолетието или от узнаването на припознаването, ако това узнаване е станало по-късно. Ако искът бъде уважен припознаването се заличава със съответна бележка в акта за раждане" (чл. 37 (3) СК). Мълчаливата идея на разпоредбата е, че оспорването е чисто лично действие. Затова възможността за оспорване трябва да бъде осигурена след пълнолетието. Дотогава пълнолетието се вписва в акта за раждане. Ако искът бъде уважен, припознаването се заличава чрез съответна бележка в акта за раждане с обратна сила. Припознаване - оспорване от трети лица. Според чл. 38 СК "...припознаването може да бъде оспорено от всяко лице, което има интерес, чрез иск, предявен в едногодишен срок от узнаването". Това е единственото овластяване от трети заинтересовани лица да предявят по своя инициатива иск в материята на произхода. Тази възможност балансира извършването на припознаването без проверка на истинността. Интересът може да бъде наследствен, морален и т.н. Третото лице трябва да докаже, че припозналият не е родител на детето. Ако направи това припознаването ще бъде заличено с обратна сила. Припознаване - унищожаване. СК дава възможност и на самия припознал да иска унищожаване на собственото си волеизявление, поради порок на волята (грешка, измама, заплаха, недееспособност). Член 39 СК гласи: "Припозналият може да иска унищожаване на припознаването поради грешка или измама в едногодишен срок от припознаването, при заплашване - в едногодишен срок от прекратяване на заплашването, а при недееспособност - в едногодишен срок от придобиване на дееспособността". Предмет на доказване е порокът на волята. Достатъчно е доказването на грешката, измамата, заплахата, дееспособността. Ако припознаването бъде унищожено с надлежно съдебно решение, ще се счита, че припозналият никога не е бил родител. Ще отпаднат с обратна сила всички последици, основани на този несъществуващ произход. Припознаването следва да бъде заличено със съответна бележка в акта за раждане. ВЪПРОС №56 ОСИНОВЯВАНЕ
Условията за осиновяване са поставени от закона по отношение на осиновен и осиновител, за да бъде допуснато осиновяването. Има едно общо решение, от което започваме. Според чл. 59 (г) СК "Осиновяването се допуска само, ако е в интерес на осиновения." Ако се допусне осиновяване от съда в нарушение на чл. 59 (г), не се допуска съдът сам да прекрати осиновяването, а се отива по процедурата на чл. 60. Условията за осиновяване се разделят на три групи: 1. Условия, отнасящи се до личността на осиновения. Съгласно чл. 49 СК може да бъде осиновено само лице, което при подаване на молбата за осиновяване не е навършило осемнадесет години. По време на производството може да ги навърши. Продължителността на процедурата не бива да уврежда права и интереси. Осиновяваният трябва да не е вече осиновен. Съгласно чл. 53 (2) никой не може да бъде осиновен втори път, докато не е прекратено съществуващото осиновяване. Тази забрана не се прилага по отношение на съпруга на осиновителя. Естествено, така осиновеният ще има своето "пълно" семейство. Проектът предвижда осиновяване само за лице, включено в списък за осиновяване, направен от общинската служба за осиновяване. Изискването за включване в този списък има само едно изключение - когато осиновяваният е дете на единия съпруг или дете на роднини. Включването в списъка става по молба на родителите, а ако те не са известни - по решение на районния съд. Инициативата може да се поеме и от прокурора, кмета или управителя на заведението, където е настанено детето. 2. Условия, отнасящи се до личността на осиновяващия. Първото изискване намираме в чл. 50 СК - може да осиновява само дееспособно лице, което не е лишено от родителски права. Има само една хипотеза, когато ограничено запретен може да бъде осиновител. ВС е приел решение, че ограничено запретен може да осинови, когато се осиновява дете на другия съпруг. По принцип, ограничено запретените са брачно дееспособни. В конкретния случай е разбираемо, че те искат да гледат детето като свое, но за общи случаи осиновяването от ограничено запретен е забранено. За родителските права е ясно - щом като е бил лишен от родителски права, значи е неспособен да се грижи за което и да е дете. В проекта относно личността на осиновяващия е предвидено и още нещо. Той трябва да получи от общинската служба за закрила на детето писмено заключение, че може да осиновява. Този орган е задължен да извърши една задълбочена проверка на качествата на лицето - здравословно, социално и икономическо положение и т.н. Заключението има действие две години. 3. Условия, отнасящи се до общите качества на осиновителя и осиновения. Възраст - за осиновения границата е осемнадесет години. След раждането на детето съгласие за осиновяване от неговите родители може да се даде не по-рано от един месец след раждането. Значи, тази възраст е от един месец до осемнадесет години. За осиновяващия чл. 51 изисква петнадесет години разлика между осиновителя и осиновения в полза на осиновителя. От това правило чл. 51 допуска две изключения: 1) Ако се осиновява дете на съпруг, никаква разлика не е необходима; 2) При осиновяване от двама съпрузи достатъчно е единият да има тази възрастова разлика. Неговият авторитет ще е достатъчен да поддържа авторитета и на по-младия родител. Друга пречка за осиновяване е наличието на родствена връзка между осиновен и осиновяващ. Чл. 52 (1) поставя ограничение по права линия без ограничение на степените. Родството тук е абсолютна пречка за осиновяване с едно изключение - дядото и бабата, или един от тях, могат да осиновят свой внук само, когато той е роден извън брак ил когато са починали двамата или единият от родителите му. Съдът изслушва и другите баба и дядо на осиновения. Чл. 52 (1) поставя само едно ограничение за осиновяване между роднини по съребрена линия - братя и сестри, но могат да бъдат осиновен и осиновяващ. Логично е, когато и двамата родители са починали, дядото и бабата да осиновят внука, защото тогава внукът няма да стане брат на баща си фактически. Другата хипотеза, когато само един родител е починал, е спорна, защото внукът става брат или сестра на своя жив: родител. При наследяване по закон отношенията между тях ще се променят. При тази хипотеза е по-добре бабата и дядото да станат попечители или настойници, а не осиновители. Това са условията за осиновявано. Съдът трябва да ги докаже, за да бъде удовлетворена молбата Освен това, съдът трябва де установи и наличие на съгласие на определени лица, за да бъде допуснато осиновяването. Чл. 54 (1) изброява чие съгласие е необходимо. Там са дадени четири точки, плюс този, от (3) стават пет. За осиновяване е необходимо съгласието на: 1) осиновяващия,
3) съпрузите на осиновяващия и не осиновявания; 4) осиновявания, ако е навършил четиринадесет години; 5) (3) на чл. 54. Когато детето е оставено за отглеждане в обществено заведение и родителите му предварително са дали съгласие за неговото осиновяване или са неизвестни, тогава съгласие за осиновяване дава управителят на заведението Съгласието на лицата по (1) от закона и по (2) не се изисква, ако те са недееспособни или ако местожителството им не е известно. Осиновяващият е инициатор не производството и е естествено неговото, съгласие. Искането за съгласие от страна не съпрузите е от значение за хипотезата, при която единият съпруг ще стане втори родител на осиновения. Обяснимо е по някакви съображения той да не иска да бъде втори родител, например, ако не желае втори наследник. Вторият родител, съгласно чл. 68 (2) е длъжен да помага на родителя мри изпълнение на родителските му права Съгласие на съпруга на осиновявания. Предполага се, че той е на шестнадесет години и е сключил брак. Формално е допустимо еманципиран да бъде осиновен. Но защо му е на него родител, щом е еманципиран? В случая законодателят изисква съгласието на съпруга на осиновения като се ръководи от личните отношения на младото семейство със свекър и свекърва. Чл. 64 (1), т, 1 изброява какви нарушения на осиновяването водят до неговото унищожение и виждаме че там съгласието на съпрузите на осиновяван и осиновител липсва като правопораждащ унищожаването на осиновяването ЮФ. Значи, дори и да не се дали съгласието си, осиновяването е действително. Би трябвало съгласието им де бъде дадено като мнение. Мнения, съгласие чл. 55 (1) и (2) от СК дават: осиновеният ако е на възраст между десет и четиринадесет години; настойниците и попечителите на осиновявания; лишените от родителски права родители на осиновявания, неговите родители и съпрузи, поставени под ограничено запрещение. Неизвестното местожителство или пък запрещението (каквото и да е) на лицата, посочени в чл. 54 (1) СК изключва съгласието им. Виж чл. 54 (2) Това действие, може би трябва да бъде стеснено. Ако осиновяваният е с неизвестно местожителство (изчезнал е) или пък в същото положение са намира осиновяващият е абсурдно да говорим за осиновяване. Изискването е за останалите. В чл. 57 (1) и (2) СК предвижда осиновяваното без съгласието на родителя Чл. 57 (1) гласи: "По изключение осиновявано се допуска и, когато родителят не е съгласен, ако той трайно не полага грижи за детето, но дава издръжка или го отглежда и възпитава по вреден за развитието му начин." Това са три алтернативно дадени случая, които трябва де са само относително трайни, нещо повече: 1 ] не полага грижи (трайно), 2) не дава издръжка (трайно); 3) отглежда детето по вреден за развитието му начин (кара го да краде и проси). Всяко едно от тези нарушения е основание за съда да не се съобрази с мнението на родителя. Втората хипотеза на осиновяване без съгласието на родител намираме в чл. 57 (2). Когато той е оставил детето за отглеждане и обществено заведение и не го е потърсил в едногодишен срок от деня, когато е трябвало да го вземе. В този случай съгласие дава управителят на заведението. Ясно е, че това е съдебен ред. По реда на кое производство? Много труден въпрос. Проф Цанкова стига до извода, че това е едно особено производство, смес между охранително и исково производство. Компетентен е районният съд по местоживеене: на осиновителя. Производството е при закрити врати. В чл. 58 (2) е предвидено служебно събиране на доказателства от съда районният съд събира сведения за осиновявания и осиновяващия от общинските съвети по местожителството им и взема мнение от тях, дали осиновяването е в интерес на осиновявания. Сведения за детето не се събират, когато то се взема от обществено заведение. Естествено, първо е необходимо осиновяващият да подаде молба до районна съд. СК изисква за осиновяването и съгласието на: 1) осиновяващия; 2) родителите на осиновявания; 3) съпрузите на осиновяващия и на осиновявания Съгласието на лицата не се изисква, ако те са недееспособни или, ако местожителството им е неизвестно. Когато детето е оставено за отглеждане и родителите му предварително са дали съгласие за осиновяване или са неизвестни, съгласие за осиновяване дава управителят на заведението. Осиновеният, ако е на възраст между десет и четиринадесет години, се изслушва от съда, освен ако има достатъчно данни, че той знае осиновяващия за свой родител. Настойникът, попечителят, както и родителите и съпрузите поставени под ограничено запрещение или лишени от родителски права, дават мнение по осиновяването. Разликата между съгласие и мнение е, че съгласието е необходимо за осиновяването, докато с мнението съдът може да се съобрази, но може и да не се съобрази. По принцип, съгласията и мненията трябва да бъдат дадени лично пред съда В чл. 56 СК са предвидени и алтернативни форми. Съгласието може да бъде дадено и чрез пълномощник с изрично пълномощно или писмено, с нотариално заверен подпис. Управителят на заведението не е длъжен да заверява подписа си. Съдът взема решението си при закрити врати след като изслуша заключението на прокурора Решението може да се обжалва по общия ред от лицата по чл 54 (1), т. 1, 2 и 4. Това са осиновяващия, родителите на осиновявания и самият осиновяван, ако е навършил осиновеният ако навършил четиринадесетгодишна възраст. Право на обжалване не е дадено на съпрузите на осиновяващия и осиновявания и на управителя на детското заведение. Те дават мнение, а не съгласие, защото волеизявлението им не е признато за толкова тежко Прокурорът също може да обжалва. Задължително в процеса на осиновяване участва и прокурор, който при закритите врати дава заключение "да" или "не". В проекта неговото заключение се заменя със заключение на общинската комисия за закрила на детето. Но и в проекта прокурорът участва и може да обжалва. В чл. 58 (2) СК е предвидено съдът служебно да провери сведения за личността на осиновяващия и осиновявания. В проекта сведенията по отношение на личността на осиновителя се съдържат е заключението на общинската комисия за закрила на детето. Предвидено е да се подават и две декларации: 1) че родителите не получават никаква изгода (не продават детето си); 2) че те предварително са били детайлно запознати с последиците от това свое съгласие за оставяне на детето за осиновяване.
Всъщност двата вида осиновяване - пълно и непълно са уредени в Кодекса от 1968г. В периода 61-68 година с едно изменение на ЗЛС е било уредено като единствено възможно пълното осиновяване. Преди 1961г. пък режимът беше същият както и сега. А след 1968г. е създадена възможност за избор. Двата режима. Пълно осиновяване - чл.61. Първият въпрос, който се урежда в този текст не е свързан с действието, а с три хипотези, при които осиновяването е пълно. Първо, когато осиновеният е дете на неизвестни родители, второ - детето е оставено в общ. заведение със съгласие, за осиновяване и трето - когато детето е оставено е обществено заведение за отглеждане и не с потърсено в едногодишен сок от деня, когато е трябвало да бъде взето от родителите. В останалите случаи осиновяването може де бъде пълно или непълно в зависимост от съгласието на лицата по чл.54 какъв да бъде вида осиновяване решават родителите.
1.между осиновителя и неговите роднини и между осиновения е неговите низходящи възникват право и задължения като между роднини пс произход. 2.правата и задълженията между осиновения и неговите низходящи с роднините по произход се прекратяват. И за да е по-пълна симулацията законът предвижда съставянето на нов акт за раждане. Имената се сменят. Старият акт не се унищожава, а се съхранява в архив Защото ако осиновяването бъде прекратено, новосъздаденият ат за раждано губи значението си. Непълно осиновяване. Ще е допустимо, когато има съгласие между лицата осиновяването да бъде непълно. Прекратителен ефект тук няма. Връзките на осиновения с роднините по произход остават. От друга страна правопораждащият ефект е по ограничен, защото не възникват връзки между осиновения и роднините на осиновителя Възникват връзки между осиновителя и низходящите не осиновения. Другият въпрос, който урежда закона е за наследяването При пълното осиновяване е ясно. Осиновеният все едно е дете. При непълното осиновяване връзката родител-дете е запазена. Осиновеният е наследник на всички и на роднините си по произход, и на осиновителя. Ако осиновеният почине, ще го наследят горните. Но рождените родители не наследяват осиновения.
Първият случай е автоматично прекратяване. Това става по силата на закона при наличието на определено събитие. Събитието е смърт. Чл.65(2)СК "При осиновяване по чл.62 (те. при непълно осиновяване), ако единствения или двамата осиновители починат, осиновяваното се счита за прекратено, но осиновеният наследява осиновителя. При непълното осиновяване този ефект настъпва, защото след като едната страна липсва, не можем да говорим за правоотношение. При пълното осиновяване остават роднините на осиновителя. Да приемем, че и те са починали. Излиза, че осиновяването се прекратява. Разбира се, това не е пречка за наследяване. Във всички случаи осиновяването се прекратява по съдебен ред. Хипотезите са: 1. Смърт на осиновителя - чл.65(1) "При осиновяване по чл.61 съдът може да прекрати осиновяването по искане на осиновения, на неговите родители, на настойника, на попечителя или на прокурора, ако единственият или двамата осиновители са починали и това се налага от интересите на осиновения". Кои лица искат прекратяване на осиновяването? Осиновеният, ако е пълнолетен. Ако е непълнолетен - прокурора. родителите и настойниците. Роднините на осиновяващия също са с интерес, но на тях законът не е признал това право. Производството е исково, компетентен е районния съд. Допълнително условие е прекратяването да се налага от интересите на осиновения. 2. Прекратяване поради разстройство на отношенията между осиновения и осиновителя. Чл.64(1) , т.3. Осиновяването се прекратява при тежко провинение от едната страна или при наличието на други обстоятелства, които дълбоко разстройват отношенията между осиновения и осиновителя". Причините тук са обиди, побои т.н. това се преценява от съда. Ако се констатира вина и междувременно осиновителят почине по време на делото, наследниците го продължават Ако разстройството на отношенията се дължи на виновното поведение на този, който е останал жив, той не наследява. 3. Друго основание за прекратяване на осиновяването е унищожаването му. Съгласно чл.64(1 ) т.1 осиновяването е унищожаемо при неспазване на изискванията за недопускането му: осиновеният е бил над 18 год., осиновителят е с по-малко от 15 год. по-възрастен от осиновения;осиновеният и осиновителят са роднини по права линия, дядото и бабата са осиновили внука, който е имал двама родители и не е роден извънбрачно; осиновеният е осиновен едновременно от две лица, които не се съпрузи; осиновеният е осиновен преди да е било прекратено съществуващо осиновяване; осиновяването е разрешено без да е взето съгласието на осиновяващия, родителите на осиновения или осиновения, ако той е навършил 14 години, когато осиновяването е допуснато, въпреки че родителите, които са оставили детето в обществено заведение са го потърсили в едногодишния срок. Унищожаването на осиновяването има същите последици, както и прекратяването. 4. Прекратяване на осиновяването по взаимно съгласие, когато осиновения и осиновителя са дееспособни. Тук прекратяването не е по исков ред, а е едно охранително производство. Съдът трябва само да провери налице ли е взаимното съгласие. Тук не участва прокурор за разлика от всички останали случаи. Решението на съда има действие занапред. Не се заличава изтеклия период. Разводът между осиновителите не е основание за прекратяване на осиновяването Искът за унищожаване на осиновяването поради нарушаване на изискванията за съгласие по чл.54 може да се предявява в едногодишен срок, който тече за осиновителя и родителите на осиновения от узнаването, а за осиновения — от навършване на пълнолетие. Ако е засегнат обществен интерес, прекратяването на осиновяването може да се иска и от прокурора. Изтегляне 12.13 Mb. Сподели с приятели:
|