Въпрос №1 понятие и система на гражданското право

1. 
   Обща характеристика.
   

Бракът е ЮФ и е определен от Конституцията като доброволен съюз между мъж и жена. Съюз - в смисъл на нещо като съгласие с обща цел. Основният въпрос е дали можем да приемем, че бракът е договор, защото всеки съюз се създава с договор за обединяване, но терминът "договор" е избягнат. Дали бракът е договор или, ако не е, дали поне не е сделка?

Знаем, че сделката е правомерен ЮФ, който съдържа в себе си едно или повече волеизявления на гражданско-правни субекти, насочени към пораждането на гражданско-правни последици и определящи съдържанието на тези последици. При брака волеизявления има - и писмени, и устни. Те са насочени към правни последици, защото възниква правна връзка. Определят ли тези волеизявления най-съществените последици от сделката? Не, нищо не определят! Сключващите брак казват само "да". Правните последици, които ще настъпят, се определят от закона, и то - в императивен режим, от който съпрузите не могат да се отклонят, дори и да искат. Излиза, че по сега действащата нормативна уредба бракът ням всички признаци на сделката, пък камо ли на договора. Ще се промени ли това положение след въвеждането на брачния договор? Тогава ще има свободно определяне на имуществените отношения с този договор. Той става част от ФС на сключване на брака. Значи, с влизането в сила на новия СК ще можем да определим брака като договор. Брачният договор ще е част от сключването на брака (понятията не са равнозначни).

Ще има предбрачен договор с нотариална заверка на подписите. Това е едно объркващо понятие. Предбрачният договор ще породи действие, само ако бъде сключен бракът. Преди това е все едно дали го има или не. Затова е по-точно да се говори за брачен договор.

2. 
   Сключване на брака.
   

Съгласието, те. същността на брака. Става дума за волеизявленията на сключващите брак. Те трябва да са взаимни, насрещни и то дадени от мъж и жена. Съгласно чл. 7 СК "Бракът се сключва по взаимно съгласие на мъж и жена, дадено лично и едновременно пред длъжностното лице по гражданско състояние." Браковете на хомосексуална основа не са уредени у нас. Изводът за недопустимостта на този брак се прави от чл. 46 от Конституцията. Дори и двама приятели да си направят една екскурзия до Холандия и там да сключат брак, този брак няма да бъде легализиран у нас. Не бива тази хипотеза да се смесва със следната: отиват на екскурзия до Кипър мъж и жена, запознават се на кораба и в Кипър сключват брак. Щом бракът е сключен по реда, който изисква законодателството на чуждата страна, този брак трябва да бъде зачетен и у нас, защото не противоречи на българската конституция и не става въпрос за неспазването на съществен елемент от ФС - съгласието е дадено в Кипър. Волеизявленията трябва да бъдат дадени лично, а не чрез пълномощник, дори и той да е снабден с изрично пълномощно.

Волеизявленията трябва да бъдат дадени едновременно. Тук не става въпрос те заедно да кажат "да", а, просто, процедурата да е единна.

Следващото изискване с конститутивно значение е бракът да е сключен пред длъжностното лице по гражданско състояние. Кое е това лице? Кметът на общината или специално назначено от него лице, капитанът на кораб в открито море, командирите на съответните военни части при война, задграничните представители - консули и дипломатически. Всеки от тези лица си има своята териториална и времева компетентност, от която не може да се отклонява. Не може назначеното длъжностно лице по гражданско състояние в Благоевград да прескочи до Кюстендил, за да съчетае там в брак своята приятелка. Заради това изискване, което беше

нарушено, се наложи да се издаде Закон за уреждане на правните последици на бракове, сключени в нарушение на чл. 7 от СК - бр. 41 на Държавен вестник от 1999 година Нарушението бе от лица, които са действали публично без да са имали това право, включително и обредни домове.

Съгласието трябва да бъде безусловно Никакви уговорки не може да съдържа това волеизявление. Не може де се каже: "да, ако ми дадат обещания Мерцедес".

Формата на волеизявленията - законът изисква длъжностното лице първо да запита, а след това мъжът и жената да подпишат акта за брак. Писмената форма поглъща устната.

Подписите трябва да се положат в акта за граждански брак. Актът съдържа определени реквизити, които намираме в Закона за гражданската регистрация. Документът не може да бъде в свободен текст. Няма ли реквизитите , няма акт.

Чл 10 (3) СК изисква актът за граждански брак да бъде подписан и от длъжностното лице по гражданско състояние. След този ЮФ бракът се смята за сключен. Обявяването на това и химнът на Менделсон вече е ритуал.

Горепосочените изисквания имат конститутивно значение. Неспазването дори на едно от тях води до нищожност на брака.

Втората група изисквания нямат конститутивно значение. Те могат и да не бъдат спазени и не се отразяват върху действителността на акта. Отговорност за тях носи длъжностното лице. Те са:

Актът за гражданско състояние се подписва и от двама свидетели И без тези подписи бракът се счита за сключен. Това е нормално, защото как можем да поставяме правните последици на брака в зависимост от волята на трети лица. Представете си, че те кажат "не" в последния момент. Ако липсват свидетели, бракът се сключва. Длъжностното лице е извършило едно нарушение, но бракът е факт. Подписите на свидетели са изискване с неконститутивно значение. Това е изискване към длъжностното лице, а не за действителността на брака.

В чл. 9 (1) се споменава за публичност I тържественост на сключването на брака. Щом бракът се сключва на общодостъпно'място, това означава, че публичността е спазена. А тържествеността не е абсолютно необходима за действителността на брака. Възможно е най-делово да се сключи брак.

В чл. 9 (1) е казано "в общинския съвет". Ясно е, че не става дума за кабинета на кмета. В градовете има специално определени зали за тази цел. В любопитните хроники срещаме "брак под водата", "в пещера", с парашути" и т.н. Това е допустимо, но рискът е за длъжностното лице, защото в чл. 9 (2) се говори за преценка на длъжностното лице. Мястото (екзотично) може да се определи от кмета. То може да е дори и под водата, само че длъжностното лице задължително трябва да присъства.

При определени хипотези длъжностното лице може да сключи брака и на друго място, когато някой от присъстващите не може да се яви в общинския съвет по уважителни причини. Такава уважителна причина може да е изтърпяване на наказание лишаване от свобода и тогава длъжностното лице ще отиде в затвора, за да бъде сключен бракът.

В чл. 8 има изискване за необходимите документи. Всеки от желаещите да сключат брак представя в общината декларация, че не съществуват пречките за сключване на брак, установени в чл. 12 и 13 и медицинско свидетелство, че не страда от болестите, посочени в чл. 13 (1), точки 2 и 3. Целта на тези документи е да се удостовери пред длъжностното лице, че няма пречки за сключване на брака. Липсата им не означава, че бракът не може да бъде сключен. Наличие на някаква пречка могат да бъдат и подправени, неистински документи. Например, лекарят ви е познат и си затваря очите за това, че сте болен от СПИН. Бракът би трябвало да е унищожаем. Значи, валидността на брака е в зависимост от самата пречка, а непредставянето на документите не е порок. После съдът търси дали са налице някакви пречки, което не проблем на чл. 8.

Съгласно чл. 10 (2) длъжностното лице по гражданско състояние проверява самоличността и възрастта на страните ... Това изискване също ще отпадне. Ако длъжностното лице не е спазило това изискване, то бракът ще е действителен и ако липсва необходимата възраст за някой от сключилите брак, по-късно бракът ще е унищожаем.

1) навършени шестнадесет години;

2) разрешение от председателя на районния съд по местожителство на лицето, а ако и двамата са под осемнадесет години и са с различно местожителство, сами избират една от съдилищата.

След като констатира наличието на тези две предпоставки, съдията дава исканото разрешение. Съдията трябва да установи "важни причини, които налагат сключването на брака". Това не е трета предпоставка, защото която причина съдията сметне за важна, тя е. Обикновено като важна причина се сочи бременност и разрешение в интерес на бъдещото дете.

Не трябва да се подминава и още един израз. В чл. 12 (2) е казано: "По изключение..." При преценката си съдията би трябвало да се ръководи от историческото тълкуване. Преди, когато пълнолетието е настъпвали на двадесет и една годишна възраст, непълнолетните са могли да сключват брак само с разрешението на родителите си. Сега родителите не дават съгласие. Наличието на възможен конфликт между родителите и непълнолетните им деца е довело законодателя до извода, че едно трето лице - съдията - трябва да разреши брака. Сега съдът трябва да изслуша мнението на родителите, но, ако иска ще се съобрази с него. С разрешението, което днес почти винаги се дава, непълнолетният става еманципиран, т.е. приравнен по правен статут с пълнолетните. Не трябва ла се забравя, че съдът трябва да чуе с ушите си мнението на родителите.

Искането за разрешение се прави лично от самия непълнолетен. Ако и двамата са непълнолетни, те избират в кой районен съд по местожителство на единия от тях да подадат искането. Важното е да се пази т.нар. "розова подсъдност", т.е. не може друг по степен съд, дори ВКС, да даде това разрешение. Не е посочено изрично в закона дали е необходимо съдът ла изслуша и другия желаещ. По принцип, разрешението за брак се дава конкретно и индивидуално. Няма как съдът да направи тази преценка, ако не отчете с кого иска да сключи брак

1) Отказ да се даде разрешение. Този отказ може ла бъде обжалван. Ясно е, че интерес от отмяната му може да има само непълнолетният, получил отказа, на практика, обаче, отказът не се обжалва, защото той не прегражда пътя към нов искания непълнолетният може още на другия ден да направи ново искане и тъй като отказът е мотивиран, той ще съобрази новото искане с мотивите на отказа. Такава е съдебната практика.

2) Дава се разрешението. Интересът, който е бил поставен, е удовлетворен. Родителите, ако не са били съгласни, могат да обжалват решението, разрешението важи за брак с конкретното лице, а не за което и да е. То важи до навършването на осемнадесетгодишна възраст от непълнолетния. Ако бъде сключен бракът, ал. 3 на чл. 12 урежда еманципацията на непълнолетния. Ако я нямаше тази разпоредба, непълнолетният съпруг би бил под надзора на своите родители, съгласно чл. 4 ЗЛС. Това значи, че, ако искат да си купят пералня, трябва да питат родителите си. Затова след брака непълнолетният бива еманципиран и всички правни действия са достъпни за него. Всичко друго, но не и сделки на разпореждане с недвижим имот. Такива сделки той може да извършва само след разрешението на районния съд по местожителство.

Наличие на друг брак като пречка.

Съгласно чл. 13 (1) не може да сключи брак лице, което е свързано с друг брак. Всички съвременни законодателства изискват това отрицателно условие при сключване на брак. Моногамията е възприета почти навсякъде в света

За да е налице тази пречка, никой от съпрузите не бива да се намира в брак с друго лице, или пък и двамата да са в вече в брак помежду си. Безразлично -- според закона, дали първият брак е действителен или не. Само да не е нищожен. Ако е унищожаем, значи е валиден преди да е унищожен. Този предварително сключен брак трябва да не е прекратен. Ако е прекратен, ясно е, че бившите съпрузи могат да сключат следващ брак.

Бракът се прекратява по три начина: при смърт на съпруга, след развод и при унищожаване на брака. Значи, ако е бил сключен някога брак, само след едно от горните основания бившият съпруг може да сключи брак. Поредност в закона няма - всеки може да слючва толкова бракове през живота си, колкото

При сключването на втори брак след наличието на недействителен първи, първият си остава. Унищожаем е вторият брак. Обаче, тук има възможност и за санирането на втория брак, ако първият се прекрати по един от горните три способа и вторият остане единствен.

Болестта като пречка за брак. Родството и осиновяването като пречка за брак

Болестите като пречка за брак са уредени в двете точки на чл. 13. Първите са психични болести, а вторите - опасни болести.

Съгласно чл. 13 (1) т. 2 не може да сключи брак лице, което е поставено под пълно запрещение или страда от душевна болест или слабоумие, които са основание за поставянето му под пълно запрещение. Не само болестта се отчита от лекаря, а и нейното развитие - доколко тя е засегнала развитието на лицето. За тази цел Министерството на здравеопазването е издало Инструкция с три списъка със забранените болести, с която лекарите са запознати. И в горната точка се споменава за "... които са основание за поставянето му под пълно запрещение". Под пълно запрещение се поставят лица с тежка деградация на личността. Значи, преценява се състоянието на лицето, а не толкова болестта. Също така, когато чл. 5 от ЗЛС урежда поставянето под запрещение, взема предвид не само болестта, но и какво е нейното отражение върху личността. Заключението на лекаря може да се обжалва по административен ред и след като последната административна инстанция се произнесе, съдът решава дееспособността.

По аргумент на противното от т. 2 (1) на чл. 13 можем да направим заключение, че поставените под ограничено запрещение могат да сключват брак. Те са брачно дееспособни. В закона не е предвидена гаранция за защита на интересите на ограничено запретения. Никой не преценява дали ограничено запретеният може да сключи брак и дали няма да бъде измамен, както и дали ще се грижи за поколението си, никой, дори и съдът. Ограничено запретеният е оставен сам на себе си. За да продаде своето видео, той трябва да иска разрешението на своя попечител, а, за да сключи брак, не трябва да пита никого.

Казахме, че непълнолетните се еманципират. Ограничено запретените не се еманципират. Значи, съгласно чл. 5 ЗЛС, негов попечител би трябвало да бъде съпругът му.

Съгласно чл. 13 (1), т. 3 не може да сключи брак лице, което страда от болест, представляваща сериозна опасност за живота или здравето на поколението или на другия съпруг, освен ако болестта е опасна само за другия съпруг и той знае за нея.

От тази разпоредба правим извод, че опасните болести са два вида: опасни за поколението и опасни за другия съпруг. Болестите, опасни за поколението са тези, които се наследяват не непременно от децата, а и от внуците. Тази забрана е лишена от практически смисъл. Каква й е целта? Да не се раждат деца, които ще са в тежест на обществото, родителите или себе си? Ами кой държавен орган ще попречи на болния да живее на свободни начала с някого, от което съжителство да се роди дете? Ако си направи операция, за да не може да има деца, тогава ще може да сключи брак, но кой ще го принуди? Така че този замисъл на нормата няма как да бъде осъществен 100 %.

Вторият вид болести, които са пречка за брак, са опасните за здравето на другия съпруг. Тази забрана може да бъде заобиколена чрез изискването и другият съпруг да знае за болестта. Когато и двамата са наясно за тази болест, пречка също няма. Дори не се търси съгласието на другия.

Всички тези болести трябва да са налице към момента на сключване на брака. Ако се появят по-късно, те не го опорочават. И тук е уредена възможността за саниране на брака, ако болестта бъде излекувана.

Родството и осиновяването като пречка за брак.

Правната уредба намираме в чл. 13 (2), точки 1, 2 и 3. Родството е определено в чл. 46 от СК. То бива родство по права линия и родство по съребрена линия. Общото понятие за родство може да звучи така: това е връзката между две лица, едното от които произхожда от другото пряко или непряко или и двете имат общ родоначалник. Родството по права линия е връзката между две лица, от които едното произхожда пряко или непряко от другото. Родството по съребрена линия е връзката между две лица, които имат общ родоначалник , без едното да произхожда от другото. Степените са следните:

Между двама роднини по права линия има толкова степени, колкото са поколенията.

Между двама роднини по съребрена линия има толкова степени, колкото са поколенията от единия от тях до общия родоначалник и от последния - до другия роднина.

При родство по права линия всяко родство е пречка за брак. Тук кръвосмешението и моралният елемент са главните аргументи за тази забрана.

При родство по съребрена линия пречката за сключване на брак е да четвърта степен, включително. Например, внучката не може да сключи брак с брат на дядо си или пък първи братовчеди - те също не могат да сключат брак. До 1960 година такива са могли да сключват брак, защото забраната е била до трета степен, включително.

Родството и осиновяването са относителни пречки за сключване на брак, т.е. не можеш да сключиш брак само са относително определено лице, с другите -можеш. Докато болестите са абсолютни пречки за сключване на брак, т.е. въобще с никого не можеш да сключиш брак, освен в хипотезата на чл. 13 (1) т.3.

За да изясним пречките при осиновяване, първо трябва да видим видовете осиновяване. При непълното осиновяване възниква родство между осиновителя и осиновения плюс неговите низходящи. Значи, тук забраната ще се отнася за сключване на брак между осиновителя и преките роднини по низходяща линия на осиновения, т.е. осиновителят може да сключи брак с майката на осиновения, но не и с дъщерята на осиновения. При пълното осиновяване се създават връзки и с възходящите на осиновения. Значи, при пълното осиновяване важи забраната за сключване на брак между осиновителя и възходящите на осиновения. Забрана за сключване на брак в съребреното родство при непълно осиновяване няма. Които се харесват, могат да сключат брак. При пълно осиновяване забраната важи само по отношение на лицата, които при пълното осиновяване се явяват братя и сестри. Ясно е, че забраната за другите степени се явява излишна, няма кръвна връзка, остава само моралното съображение. При осиновяването, за разлика от родството, има възможност тази връзка да бъде прекратена. Възможно е да се сключи брак при съществуващо осиновяване и бракът да се санира, ако се прекрати осиновяването. Все пак, кръвна връзка няма. Докато при другите случаи на родство, дори и цялата кръв на едно лице да се прелее, генът си остава.

3. 
   Унищожаемост.
   

За причините за унищожаемост нищо няма да кажем, защото те са в отделен въпрос от конспекта (24 въпрос). Продължаваме с характеристиката на унищожаемият брак, като го съпоставим с унищожаемите сделки. Общото е, че и унищожаемият брак поражда действие, както и унищожаемите сделки. Брак между майка и син поражда действие, въпреки че е унищожаем. Тук е налице една възможност да бъде прекратено действието на унищожаемия брак по съдебен ред. До този момент всички трябва да зачитат наличният брак като действителен.

Процесуалната легитимация в СП също е стеснена. Тя се разглежда в следващия въпрос.

Основната разлика е свързана с последиците от унищожаването. В ГП действието на съдебното решение е ретроактивно. Докато с унищожаемостта бракът се прекратява занапред. Значимостта му през целия изтекъл период се запазва. Значи децата, които са родени, са родени по време на брак. За тях действа презумпцията за бащинство. Имуществото също е по съответния режим.

Заради това, че действието на унищожаването на брака е занапред, се налага едно сравнение с развода. При развод също е налице съдебно прекратяване на брака занапред. Различно е обаче основанието. При унищожаването на брака бракът се прекратява по причини, които са били налице още при сключването му. Обратно, при развода основанията са възникнали след сключването на брака.

Но има сходство в правните последици на развода и унищожаването на брака, ето защо съгласно чл.98(1) СК "Разпоредбите относно последиците на развода за личните и имуществените отношения между съпрузите, както и за отношенията между тях и децата се прилагат съответно и при унищожаването на брака. Недобросъвестността при унищожаване на брака има значението на вината при развода". При развода голямо значение за последиците има въпросът за вината. Поставя се въпросът как при унищожаването на брака да приложим тези правила. Какво да замести вината? Не винаги бихме могли да работим с вината. Затова законът казва, че значението на вината се замества с термина "недобросъвестност". Критерият за добросъвестност и недобросъвестност е знанието или незнанието. Този, който е знаел че има пречка, е недобросъвестен. Само в чл.62 ЗЗД добросъвестно значи грижливо.

Когато говорим за добросъвестност при сключването на брака не може да подминем запретените. Едва ли запретеният би могъл да знае за наличието на пречка, така че той е добросъвестен. В другите случаи ще е налице недобросъвестност и на двамата.

Чл.96(1) СК Бракът се унищожава, когато при сключваното му са били нарушени чл.12 и 13:

"Встъпващият в брак е бил принуден да го сключи чрез заплашване с тежка и предстояща опасност за неговия или на негови близки живот здраво или чест".

Това обаче е една твърде обща формулировка, особено що се касае де изискванията на чл.12 по процедурните правила за издаване на разрешението. Един чисто теоретичен въпрос - сключва се брак от лице, което е ненавършило 16 години. Какъв е този брак? Появява се съмнение за нищожност. Волята на лицето е правно ирелевантна. Не непълнолетието настъпва на 14 годишна възраст. За липса на воля говорим при малолетните. Ако се опрем на порок на волята, ще видим че пълното запрещение е основание за унищожаемост, а не за нищожност. Виж чл.13(1) т.2.

И едно буквално тълкуване ще ни доведе до извода, че и този брак е унищожаем.

Законът урежда предпоставките за брак - чл 12 за възрастта и чл. 13 за дееспособността. Това очевидно не е случайно. Възрастта не е свързана само с волята, тя е свързана и с чисто физическото узряване на детето. Така че, не можем формално да сравняваме детето с пълно недееспособния. При ниската възраст има морално-етични съображения, които са аргумент за нищожността на такъв брак Но само де лега фаренда може да говорим за нищожност на брака на непълнолетен между 14 и 16 години.

1) Липсата на съдебно решение за разрешаването на брака на непълнолетен като причина за унищожавано на брака (чл.12(2)). В тази алинея конститутивно значение има само съдебното решение. Вътрешното убеждение на съдията не може да зависи от тях. Значи само ако съдебното решение е недействително, се стига до унищожавано на този брак. Напр. разрешението е подписано от друг, а не от председателя на районния съд Унищожаването на този брак става по следния ред. Съгласно чл. 97(1), т.1. Иск за унищожаване на брака може да се предяви при нарушаване на чл.12 — само от непълнолетния съпруг; но не по-късно от шест месеца от навършването на пълнолетието, ако няма деца от брака и съпругата не е бременна. Само от непълнолетния съпруг - той вече е еманципиран, значи може сам да предяви иска. Законът изхожда от идеята, че искът е даден за защита интересите на непълнолетния. Той единствен може да прецени дали да подаде иск. Дори и прокурорът не е овластен за този иск..

Има срок за този иск. СК предвижда да се изчака навършването на пълнолетие и от този момент тече срока за иска в продължение на шест месеца. Ако искът не бъде предявен в този срок, бракът е действителен. Не дори и по време на този срок има възможност искът да не може да бъде предявяван. Това става при две обстоятелства: 1) при бременност на съпругата и 2) при наличието на деца от брака. Общи за съпрузите деца, родени и преди брака, припознати или пък осиновени. Бременността или децата санират брака. Другото становище търси значението на бременността или общите деца като процесуална пречка за предявявано на иск за унищожавано. Материалното право е налице, но е блокирано действието му. Според мен има решаващ аргумент в полза на второто становище. Когато тълкуваме чл.97(1), т.1 можем да изходим от целта на законодателя Интересът на непълнолетния отстъпва пред един друг интерес - този на детето, което се е родило или ще се роди. Но ако бременността не завърши с раждане на живо дете бракът не се е заздравил и искът е възможен. Ако с изтекъл 6-месечния срок се отива към развод Следователно бракът не се санира при тези две обстоятелства, а просто материалното право е блокирано.

2) Следващата причина за унищожаване на брака е двубрачието. Съгласно, чл.13(1 ), т.1 "Не може да сключи брак лице, което е свързано с друг брак". В случая вторият брак е унищожаем докато не се прекрати предходния брак. С прекратяването на предходният брак, вторият не може вече да бъде унищожен. Активна процесуална легитимация по този иск принадлежи на всеки от съпрузите от втория брак, съпругът от предходния брак и прокурора. В хипотезата на двубрачие има и една специална възможност за иск даже и след като някой от съпрузите по унищожаемият брак е починал. Това означава, че бракът е прекратен. Искът в този случай няма да има за цел унищожаване на брака. Прекратеният брак не маже да бъде унищожаван. Целта е да се установи, че бракът е бил унищожаем поради двубрачие. Защо е необходимо това? Защото смъртта на който и да е от съпрузите предизвиква проблеми в наследяваното. За наследството на починалият съпруг по унищожаемия брак ще претендират двама съпрузи, (този от първия и този от втория брак). Значи целта е да се признае вторият брак за унищожаом и съпругът да не бъде наследник. Така имуществото ще се разпредели на другите наследници по закон без участието на втория съпруг. Легитимиран за този иск е и прокурорът. Значи наследниците трябва да се обърнат към него, за да защитят интересите си. Искът в случая е устаноиителен и решението на съда има установително действие. Установява се налице ли е основанието за унищожаването на втория брак.

3) Третото основание за унищожаване на брака е болестта. Според чл. 13(1 )т.2 "Не може да сключи брак лице, което е поставено под пълно запрещение или страда от душевна болест или слабоумие, които са основание за поставянето му под пълно запрещение".

Тук има една недомислица в закона. Според чл.97(1 )т.3 СК активна легитимация по този иск имат всеки от съпрузите и прокурора. Напълно запретеният не е могъл да се грижи за своите работи и правото би трябвало да е само на него. Другият съпруг не е имало как да не знае, че съпругът му е напълно запретен. И защо да му даваме право да иска унищожаваното на брака. Ако е имал користни подбуди? А ние на всичко отгоре му даваме защита.

Според чл.13(1 ), т.3 "Не може да сключи брак лице, което страда от болест, представляваща сериозна опасност за живота или здравето на поколението или на другия съпруг, освен ако болестта е опасна само за другия съпруг и той знае за нея". Това е следващата недомислица в закона. Нормата е установила защита на другия съпруг При негово съгласие бракът може да бъде сключен. В този случай унищожението на брака може да е само негово право. Откъде накъде и другият съпруг да има това право. Щом застрашеният приема болестта и не иска да унищожи брака, защо да признаваме правото на болния. Още пък по малко право има прокурорът да се меси в личния живот на здравия съпруг, който сам знае, че се жени за болен.

4) Четвъртото основание за унищожаване на брака е ако съпрузите са роднини по права линия. Докато трае бракът всеки от съпрузите, плюс прокурорът може да поискат унищожавано на брака За родството съребрена линия до четвърта степен включително е същото.

5) Петото основание за унищожаване на брака е когато той е сключен от лица, между които осиновяването създава отношения на роднини по права линия и на братя и сестри. С отпадането на осиновяването този брак се санира, но докато съществува осиновяването пък винаги може да се иска унищожаването му.

6) Шестото основание за унищожавано на брака намираме в чл.96(1)т.2 "Бракът се унищожава, когато встъпващият в брак е бил принуден да го сключи чрез заплашване с тежка и предстояща опасност за неговия или на негови близки живот, здраве или чест".

Между другото грешка, измама, крайна нужда в СП са ирелевантни. Дори и грешката да е в личността на съпруга, дори измамата да е умишлена, дори и съпругът да е изпаднал в крайна нужда без средства.

Заплашването е малко по-тясно формулирано, отколкото по чл.9 от ЗЗД. Става дума за опасности, които се насочени спрямо лични, неимуществени блага на запрашения и негови близки. Значи, заплахата срещу имуществени блага не е основание за унищожаемост на брака. Ясно е казано в чл. 96(1 )т. 2 СК "...живот, здраве или чест".

"Близки" не е дефинирано понятие приема се, че близки са: близките роднини и нероднините. Понятието се характеризира преди всичко с фактическите отношения между лицата. Въпрос на конкретна преценка е и доколко опасността е способна да повлияе на близките, които са предмет на заплахата. Тежестта на заплахата, характера на опасността и личните качества на заплашения и заплашителя се преценяват също конкретно за случая.

Чл.97(1)т.2 посочва кой е легитимиран да предяви иск за унищожаване на брака поради заплаха. Това е само заплашеният съпруг. Неговата вола е била опорочена, независимо дали другият съпруг знае или не знае за заплахата. Този иск се предявява не по-късно от 1 година от сключването на брака. При положение, че заплахата е продължила и по време на сключеният брак това би послужило като основание за развод. Значи след 1 година е открит пътят за развод, защото заплахата е причина за разстройството на брака