Въпросник по дисциплината Финансова стратегия на корпорацията

В края на миналия и началото на нашия век (от 1981 г. до наши дни) проблемът за управлението на финансите на корпорациите стана още по-важен. През този период настъпват фундаментални изменения на финансовите пазари, под влияние на въздействието на следните фактори:

- Дерегулиране на финансовите институции. Специализираните финансови институции (банки, спестовни каси, кредитни асоциации, застрахователни компании и др.) се изместват от финансови конгломерати, предлагащи широк спектър от финансови услуги. Облекчава се достъпът на фирмите до временно свободните пари.

- Бързо развитие на телекомуникациите и компютърните технологии, което осигурява възможност за по-точна оценка на състоянието на финансовите и стокови пазари. Възможността за бързото предаване на данните в реално време е в основата на 24-часовата виртуална търговия с финансови и реални активи в реално време. Създават се възможност в световен мащаб да се търсят най-доходните инвестиции, работна сила, най-евтините пари, най-ниските данъци. Конкуренцията се засилва, активизират се транснационални сливания и поглъщания, но се появяват и нови източници на риск.

- Засилваща се нестабилност на финансовите пазари (както на националните, така и световните), която провокира възникването на регионални и световни финансови кризи – кризата от 1997-98 г., азиатската криза и разбира се настоящата глобална финансова криза, която се пренесе върху реалния сектор и прерасна в икономическа. “Сривът” на доверието във финансовата система, който наблюдаваме днес, ограничаването на достъпа на компаниите до финансови ресурси, нарастването броят на фалиралите компании, а също и на такива с проблеми във финансовото управление, вероятно ще постави началото на нов етап в развитието на корпоративните финанси. Очаква се отново, акцентът да се пренесе върху засилване на регулирането на финансовите пазари и институции.

Под влияние на посочените фактори, през последните години се наблюдава интеграция на теоретичните изводи на различните научни школи за управление на финансите на предприятието - американска, европейска, японска. Обосноват се принципите и моделите за финансово осигуряване на устойчивото развитие на предприятието. Методите на стратегическия мениджмънт се прилагат в корпоративното финансово управление чрез обосноваването на теоретичните постановки и практически аспекти на разработването на финансовата стратегия на фирмата.

Видно е, че проблематиката на корпоративните финанси постоянно еволюира, и в процеса на нейното развитие значително се разширява кръгът на изучаваните проблеми. Ако при възникването й се е акцентувало върху въпросите, свързани с осигуряване на ресурси за създаване на нови фирми, търсене на възможности за растеж и осигуряване на източници за финансиране на инвестициите с емисии на ценни книжа, то в наши дни тя обхваща практически всички области на управлението на финансите на предприятието, от финансовата стратегия до антикризисното финансово управление.

Редица проблеми на корпоративните финанси в последните години получиха свое задълбочено развитие в нови, относително самостоятелни области на знанието – финансов анализ, финансов инженеринг, инвестиционен мениджмънт, риск-мениджмънт, антикризисно финансово управление. Много учени, разработили научни изследвания в областта на фирмените финанси са удостоени с Нобелова премия за икономика – Дж. Тобин (1981г), Ф. Модилиани (1985г.), Х. Марковиц, М. Милър, У.Щарп (1990г.), М.Скоулс и Р. Мъртън (1997 г.).
Особености на финансовата дейност на корпорацията

Финансовата дейност е целенасочено осъществяван процес за практическа реализация на основните функции на финансите на корпорацията. Тази дейност се осъществява на всички стадии на жизнения цикъл на предприятието, от момента на раждането му (формирането на уставния капитал на създаваното предприятие) до момента на неговата ликвидация като самостоятелен стопански субект (финансово осигуряване на процедурите, свързани с ликвидацията).

Финансовата дейност на предприятието се характеризира със следните основни особености:

1.Финансовата дейност е главна форма за ресурсно осигуряване реализацията на икономическата стратегия на предприятието, нарастването на пазарната му стойност. Практически всички задачи, свързани с икономическото развитие на предприятието, разширяването на обема и състава на активите му изисква увеличаване на размера на привлечените финансови ресурси. Изборът на източниците за формиране на тези ресурси, а също оценката и подбора за реализацията на най-ефективните обекти и инструменти за инвестиране се осъществява в процеса на различните форми на финансовата дейност на предприятието. Финансовата стратегия на предприятието е неразделна част от общата стратегия за неговото развитие.

2. Финансовата дейност е подчинена по отношение на целите и задачите на операционната дейност на фирмата. Независимо, че на определен вид финансова дейност може на определен етап да носи по-голяма печалба и съответно нарастване на пазарната стойност, отколкото операционната дейност, то главната стратегическа задача на предприятието е да развива и диверсифицира операционната дейност, а също и се създават условия за нарастване на операционната печалба. Финансовата дейност на предприятието е призвана да осигури нарастване на операционната печалба в перспектива по две направления: а)осигуряване нарастване на операционните приходи за сметка на увеличаване обема на производствено-търговската дейност (финансиране строителството на нови филиали, разширяване обема на реализацията за сметка на усвояване на нови видове продукти и др.; б намаляване на операционните разходи (финансиране на своевременната замяна на физически остарялото оборудване, обновяване на морално остарелите дълготрайни активи. Формирането на финансови ресурси (особено от външни източници) не е самоцелно, а винаги се подчинява на задачи те за ефективното им използване в операционната дейност.

3. Операциите, свързани със финансовата дейност на фирмата са стабилни, т.е. осъществяват се постоянно. Това се дължи на факта, че всяко предприятие в процеса на своето развитие се нуждае не само от собствени ресурси, но и от външно финансиране и следователно се налага постоянно обслужване на финансовите ресурси, привлечени от външни източници. Сама фирмите, свиващи своята дейност, а съответно и инвестиционната активност, могат да не привличат ресурси от външни източници.Но дори и при временно прекратяване на операционната дейност във връзка с неблагоприятна конюнктура на стоковия пазар, финансовата дейност на предприятието не се прекратява до пълната му ликвидация – извършват се операциите по събиране на вземанията, реализация на отделни финансови активи, разчет с бюджета.

4. Формата и обема на финансовата дейност до голяма степен зависи от отрасловите особености и организационно-правните форми на предприятието. Видът на отрасъла влияе върху продължителността на операционния цикъл, сезонност на производството, потребността от капитали, съотношението собствен заемен капитал. Правно-организационната форма влияе на състава на ползваните външни източници (емисия на ЦК).

5. Финансовата дейност на предприятието определя специфичния характер на формираните парични потоци във фирмата. Така например, в процеса на привличане на заемни средства специфичното е, че входящият паричен поток (постъплението на заемните парични средства) винаги и по-малък от изходящия паричен поток (обслужването и връщането на дълга, въпреки, че на определени периоди този процес може да носи и временно обратен характер. В същото време паричните потоци по финансиране на инвестициите (отрицателния паричен поток) при избора на ефективни обекти и инструменти е по-малък от постъпленията, на последните се появяват след известно време, т.е. съществува “Лаг на закъснение” и трябва да се дисконтират.

6. Финансовата дейност на предприятието е свързана непосредствено с финансовия пазар – паричния и капиталов. Затова резултатите от нея да голяма степен зависят от колебанията и конюнктурата на различните сегменти на финансов пазар. Ако колебанията в конюнктурата на стоковия и финансовия пазар не съвпадат (например, при увеличение на търсенето на стоковия пазар на продукцията на фирмата и при спад на предлагането на ресурси на финансовия пазар и повишаване на цената им) се създават проблеми в развитието на фирмата.

7. Операциите, свързани с финансовата дейност на предприятието, генерират специфични видове рискове, обединени в понятието “Финансов риск”. Главни източници на този риск са рискът от изпадане в неплатежоспособност и риск за загуба на финансовата устойчивост на предприятието. Рискът от неплатежоспособност се предизвиква при нарастване на финансовата задлъжнялост на предприятието и невъзможността за обслужване на дълга. Рискът от загуба на финансова устойчивост се генерира от несъответствието на финансовата и на имуществената структура на фирмата, нарушаването на златното балансово правило. По възможните последствия тези рискове се отнасят към най-опасните и формират непосредствена заплаха от фалит. Оценката на финансовата дейност до голяма степен зависи и от равнището на финансовия риск.

8. Финансовата дейност осигурява стабилизацията на икономическото развитие на предприятието. Инструменти за стабилизацията се явяват формираните в процеса на финансовата дейност различни резервни и други парични фондове за посрещане на непредвидените колебания на конюнктурата не само на финансовия, но и на стоковия пазар, намаляване обема на операционната дейност, а съответно на операционната печалба. Колкото по-големи са тези фондове,толкова по-добре се гарантира реализуемостта на задачите, свързани с неговото икономическо развитие през предстоящия период.

9. Финансовото състояние на предприятието, отразяващо резултатите от финансовата дейност, в условията на пазарна икономика е основен индикатор за ефективността на стопанката му дейност като цяло. Равнището на финансовото състояние на предприятието формира неговия делови имидж сред партньорите на стоковия и финансовия пазари, характеризира степента на неговата конкурентно способност на тези пазари, и е потенциал за осигуряване на високи темпове на икономическото му развитие и нарастване на пазарната му стойност.


Функции на финансовия мениджър

Реализирането на целите на финансовото управление се осъществява чрез изпълнението на определени функции. В корпорациите, управлението се отделя от собствеността и се възлага на професионални мениджъри, финансовото управление – на финансови мениджъри. Функциите на финансовия мениджър, свързани с финансовото управление на фирмата могат да се систематизират на такива, които са свързани с управляващия субект и на свързани с управлявания обект.

Функциите, свързани с управляващия субект включват функциите, характерни за всеки процес на управление (операционна дейност, човешки ресурси и др.) в т.ч. и на финансовата дейност на фирмата, а именно планиране (финансово планиране), организиране (организиране на финансовата дейност във фирмата), регулиране (регулиране на финансовата дейност), контрол (контрол на финансовата дейност).

Особено място сред посочените функции заема финансовото планиране, тъй като то е едно от важните средства за постигане на фирмени цели³. С разработването на финансовите планове се цели да се предвидят бъдещите финансови последици за фирмата от сегашните решения и да се намалят изненадите. Определят го като съвкупност от дейности и методи, насочени към определяне на бъдещето финансово състояние на предприятието с цел повишаване ефективността на финансовата му дейност. Обхваща разработването на система от финансови планове (дългосрочни, годишни, оперативни) и планови показатели за придобиване на активи, осигуряване на фирмата с необходимите й финансови ресурси, а също и с изготвянето на прогнозен вариант на финансовия й отчет (в годишното финансово планиране).

За да управляват рационално финансовата дейност на компанията, финансовите мениджъри трябва да умеят да:

• 
  определят с помощта на съответни методи и модели съпоставимата стойност на различни активи (реални, финансови, неосезаеми), придобивани чрез инвестиране;
  
• 
  установят каква е степента на риска, свързан с инвестирането в различните активи и управляват този риск;
  
• 
  определят стойността на различните видове ресурси, привлечени от финансовия пазари, да оценяват техните предимства и недостатъци;
  
• 
  установят каква е степента на финансовия риск, свързан със съотношението между собствен и привлечен капитал;
  
• 
  анализират финансовото състояние на фирмата и изготвят препоръки за неговото подобряване;
  
• 
  познават и прилагат нормативните предписания, свързани с регулирането на финансовата дейност във фирмата.
  

Важна роля в процеса на управление на всяка корпорация играе регулирането на финансовата й дейност. С механизмите на регулирането се задават параметрите за регламентиране на финансовото управление във фирмата и се ограничава свободата й при вземане на финансови решения (финансовата самостоятелност на компанията). Регулирането на финансовата дейност на компаниите се осъществява на три нива:

• 
  Държавно регулиране.⁵ Чрез него държавата определя икономическите условия, при които фирмите осъществяват своята финансова дейност То обхваща финансовите аспекти при създаването на предприятието (минимален размер на основен капитал, емисия на акции, финансови резерви), информационната база на финансовото управление, данъчното регулиране, парично обръщение и форми на разплащане, валутно регулиране, несъстоятелност, ликвидация и др.
  
• 
  Пазарно регулиране. Осъществява се главно на финансовия пазар. Търсенето и предлагането на финансови ресурси на този пазар влияе върху равнищата на лихвените проценти, котировките, доходността и ликвидността на финансовите инструменти, а оттук и върху решенията на фирмите, свързани с финансирането и инвестиционната им активност.
  
• 
  Вътрешнофирмено регулиране. То обхваща регулирането на финансовата дейност, осъществявано в рамките на самото предприятие. Включва финансовите параметри заложени в устава на компанията (формиране на капитала, формиране на резерви, разпределение на дохода и др.), финансовата стратегия и политика на компанията, приетите нормативи по различните аспекти на финансовата дейност – финансиране, инвестиране, финансов риск и сигурност, качество на финансовото управление.
  

- контрол върху точността и достоверността на резултатите на управленския отчет и годишния финансов отчет;

- контрол върху размера на предвидения чист паричен поток;

- контрол върху своевременното осигуряване на финансовите ресурси от планираните източници за финансиране;

- контрол върху целевото и икономично разходване на финансовите ресурси в съответствие с планираното им разпределение;

- контрол върху осигуряване на платежоспособността и финансовата устойчивост на предприятието;

- контрол върху осигуряването на планирания ръст на собствения капитал, повишаване на ефективността и нарастване на пазарната стойност на предприятието.

Вътрешният финансов контрол се организира в следните основни форми:

- Предварителен финансов контрол. Той се организира на етапа на разработването на финансовите планове и бюджети, в процеса на разглеждането на бизнес-плановете на структурните подразделения на предприятието. Проверява се обосноваността на отделните показатели, правилността на разчетите с цел да се открият възможните резерви за повишаване ефективността на финансовата дейност и предотвратяване на възможните нарушения на действащото законодателство и вътрешните нормативни актове.

- Текущ финансов контрол. Провежда се в хода на реализацията на финансовите планове и бюджети, на всички равнища, с цел да се приемат оперативни мерки за изпълнението на плановите показатели.

- Последващ финансов контрол. Осъществява на етапа на изготвянето на финансов отчет, а също и на отчетите на ръководителите на отделните структурни подразделения, при обобщаване на резултатите на финансовата дейност за отчетния период (месец, тримесечие, година) с цел последващата им корекция.

Свързването на двете основни функции на финансовото управление на фирмата, инвестирането с актива на баланса, а финансирането с пасива на баланса е предпоставка балансовият модел на фирмата да е в основата при изясняването на същността на корпоративните финанси, а балансът на предприятието да бъде основен информационен източник при анализа на финансовото му състояние.

Направленията, формите и методите на държавното регулиране на финансовата дейност на предприятието се различават в отделните страни. То се определя от редица фактори като:

- равнище на икономическото развитие на страната;

- степента на интегрираност със световната система (ЕС),

- многообразието на формите на финансовите отношения на икономическите субекти,

- равнището на развитие на финансовия пазар и неговата инфраструктура,

- многообразието на използваните финансови инструменти и други.

Като отчита тези фактори, държавата разработва държавната финансова политика, определя насоките, формите и методите на регламентация на финансовата дейност на стопанските субекти. Държавната финансова политика представлява целенасочено правно регулиране на отделните аспекти на финансовата дейност на стопанските субекти от държавата, в съответствие със стратегията и конкретните условия на икономическото й развитие. Осъществяването, в съответствие с изискванията на държавната финансова политика, централизирано нормативно-правно регулиране на финансовата дейност на предприятието влияе върху:

- избора на правно-организационна форма на бизнеса,

- осъществяваните финансови операции,

-избора на различни видове финансови инструменти,

- защитата на партньорите във финансовите сделки,

- равнището на ефективност и риска на финансовата дейност.

Прекалено твърдото регулиране на финансовата дейност на предприятията, съществено намалява тяхната самостоятелност в сферата на приеманите финансови решения, влияе отрицателно на доходността на финансовите операции, намалява общото равнище на риска. В същото време, недостатъчното държавното регулиране на финансовата дейност на предприятията не позволява да се постигне синхрон със стратегическите цели и задачи за икономическото развитие на страната, увеличават се арбитражните спорове между участниците във финансовите сделки, тъй като неадекватно се тълкуват условията за осъществяването им, нараства финансовия риск на стопанските субекти.

Насоките и формите на държавното регулиране на финансовата дейност на стопанските субекти и степента (равнището) на развитието на икономиката определят финансовата среда (“финансовия климат”) на страната, която влияе съществено върху рейтинга и ранга на държавата в световната финансова система. Финансовият климат до голяма степен влияе върху обема и ефективността на финансовите отношения на предприятията с чуждестранните партньори, а също и на чуждестранните инвестиции.

Насоките, формите и методите на държавно регулиране на финансовата дейност на предприятията е целенасочена. На съвременния етап, държавното регулиране на финансовата дейност на предприятията цели:

1. Осигуряване чрез формите и методите на държавното регулиране на финансовата дейност на предприятието реализацията на разработената държавна финансова политика;

2. Осигуряване на единство на основните условия за осъществяване на финансовата дейност на предприятията с различна форма на собственост, отраслова принадлежност и правно-организационни форми;

3. Осигуряване на единство на условията и възможностите на всички предприятия за формиране на необходимите им вътрешни източници при ефективна стопанска дейност;

4. Осигуряване на свободен и открит достъп на всички предприятия до външни източници за формиране на финансови ресурси;

5. Регламентация на отделни направления на финансовата дейност и формите на използване на финансовите ресурси на предприятие в съответствие с държавната икономическа и социална политика;

6. Гарантираност на защитата на предприятието при осъществяване на финансовата му дейност от нарушителите на нормативните разпоредби и мошеничеството на отделни лица.

7. Стимулиране на предприятията да избират най-ефективните форми на финансова дейност, прогресивни финансови инструменти, съдействащи за ускоряване на пазарната реформа и осигуряване икономическия ръст на страната.

Като се отчитат дефинираните цели, при регулирането на финансовата дейност на предприятията се спазват следните принципи:

а) Държавност. С дефинирането на основните насоки за регулиране на финансовата дейност на предприятията, трябва да се осигурява реализацията на държавната финансова политика.

Б) Перспективност. Нормативно-правните актове за регулиране финансовата дейност на предприятията трябва да стимулират прилагането на най-ефективни форми и методи за осъществяване на финансовата дейност, прилагането на прогресивни финансови инструменти.

В) Самостоятелност. Чрез държавното регулиране трябва да се осигури и достатъчна самостоятелност на фирмите при избора на насоките, формите и методите за водена на финансовата им дейност.

Г) Балансираност. Държавното регулиране трябва да осигури спазване на необходимата балансираност при удовлетворяване на финансовите интереси на държавата, предприятията и гражданите, между различните субекти на финансовата система в страната.

Д) Синхронност. Трябва да се осигури взаимообвързване между регулирането на финансовата дейност на фирмите и регулирането на отделните сегменти на финансовия пазар и осъществяваните на него операции.

Е) Интернационалност. Трябва да се отчита натрупания световен опит за правно регламентиране и регулиране на отделните финансовата дейност на различните субекти и да се интегрират националните правни норми с международното финансово право.

Държавните органи осъществяват процеса на регулиране на финансовата дейност на фирмите, като отчитат посочените цели и принципи, осигуряват необходимата координация и взаимовръзка между отделните нормативно-правни актове във финансовата сфера, приемани на различни за държавното управление.

Държавното регулиране на финансовата дейност на фирмите включва:

1. Регулиране на финансовите аспекти на създаване на предприятието, на различните правно-организационни норми. Нормативната уредба регламентира минималния размер на основния капитал, при фирмите, регистрирани като ООД и АД, регламентира се начина на емисия и пласмент на акции

2. Регулира се начина на формиране на информационната база при управление на финансовата дейност. Регулира се реда, организацията и методите за осъществяване на финансовия отчет, сметкоплана и начина на неговото прилагане, системата на счетоводните стандарти, отчитането на отделните активи, задължения и други финансови операции. Формираната в процеса на финансовия отчет информационна база трябва да осигурява достатъчна, пълна и достоверна информация за финансовата дейност и финансовото състояние на предприятието както за вътрешните, така и за външните ползватели (ръководители и финансови мениджъри на предприятието, акционерите и други собственици, потенциални инвеститори, кредитори, контролни органи и др.

3. Данъчно регулиране. То безспорно е основна форма на държавното регулиране на финансовата дейност на предприятието при пазарна икономика. Общите принципи за построяване на данъчната система на страната се разработваната и утвърждават със закони. Системата за данъчно облагане включва данъците, таксите и други задължителни плащания в бюджета и извънбюджетните фондове, които се извършват в определен порядък Системата за данъчно облагане обикновено се класифицира в зависимост от източника на плащане на данъците, таксите и другите задължителни плащания в три групи:

Първа група - данъчни плащания, включвани цената на продукцията - ДДС, акцизи, мита;

Втора група – данъчни плащания, такси и други задължителни плащания, включвани в себестойността на продукцията – отчисленията за задължително социално, пенсионно, здравно осигуряване, безработица. Те се включват в цената на продукцията и се покриват от паричните постъпления от реализацията.

Трета група- данъчни и други плащания, изплащани от печалбата – данък печалба

Системата за данъчно регулиране влияе на равнището на доходността и риска на отделните направления на финансовата дейност на предприятието и осъществяваните финансови операции.

4. Регулиране на формата и начина на амортизация на дълготрайните активи. Тъй като амортизационните отчисления са един от важните вътрешни източници за формиране на финансовите ресурси на предприятието, това регулиране съществено влияе на инвестиционните възможности на предприятието. Основа на това регулиране са утвърдените методи на амортизация, амортизационни норми по групи дълготрайни активи, сроковете на тяхното използване.

5. Регулиране на кредитните операции. В процеса на кредитните отношения с партньорите, предприятието може да бъде както кредитор (при предоставянето на търговски или потребителски кредит на купувачите на неговата продукция), така и в ролята на кредитополучател заемни ресурси в стокова и парична форма. Действащите нормативно-правни актове, регулиращи общия ред за осъществяване на тези операции, формите и видове кредит, начина на тяхното осигуряване, отговорността на страните.

6. Регулиране на паричното обръщение и формите на разплащане. Тъй като паричният оборот на страната е интегриран с механизмите на паричното обръщение на страната, то неговото регулиране се осъществява по много параметри. Предмет на това регулиране са начините (налична, безналична) и формите на безналични разплащания, начина на съхраняване на остатъка от парични средства в предприятието, лимитиране на касовата наличност, начина на заприходяване на постъпилите паречни средства и др. За неспазването на тези разпоредби могат да се налагат не сама финансови, но и административни и наказания.

7. Валутно регулиране. Системата на валутното законодателство определя начина на зачисляване на чуждестранната валута, постъпваща в резултата на външноикономическата дейност на предприятието; условията за откриване на сметки в чуждестранна валута в чуждестранни банки. За нарушаване на валутното законодателство се налагат широк спектър от финансови, административни и наказателни въздействия.

8. Регулиране на инвестиционните операции. Това регулиране е насочено към инвестиционната дейност на предприятието и включва формите на инвестиции, използваните инвестиционни инструменти, начина за експертиза на инвестиционните проекти, формите на чуждестранните инвестиции и тяхната защита, условията за осъществяване на инвестиции в чужбина.

9. Регулиране на пазара на ценни книжа. Предприятията участват на пазара на ценни книжа като емитенти, при осигуряване на потребностите си от капитали чрез емисия на ценни книжа (акции и облигации), а също и като купувачи, инвестирайки на фондовия пазар. Държавното регулиране на пазара на ценни книжа определя основните и производни финансови инструменти, правилата за емисия и обръщението им, изискванията при операции с ценни книжа, начина за регистрирането им. Оторизираните държавните органи разработват основните направления за развитие на фондовия пазар, утвърждават стандартите за емисия на различните ценни книжа и изготвяните проспекти, предвиждат се мерки за защита интересите на инвеститорите на финансовия пазар.

10. Регулират се операциите по застраховане Определят се системата от основни изисквания към застрахователните компании, формите и условията за задължително застраховане, изискванията при осъществяване на застрахователните операции, отговорността на застрахователя и застрахования, начина за определяне размера на щетите при настъпване на застрахователно събития и др.

11. Регулиране на начина и формите за саниране на предприятието. При диагностика на заплаха от фалит действащата нормативна уредба предвижда условията за осъществяване на санацията на предприятието както по негова инициатива, така и по инициатива на другите заинтересовани субекти, основните форми за саниране и начина за оценка на постигнатите резултати.

12. Регулиране на процедурите за несъстоятелност и ликвидация на предприятието. Нормативните актове регламентират категорията неплатежоспособност, процедурата по откриване на производство за несъстоятелност и условията за постановяването й, а също и ликвидационната процедура на фирмата.

Финансовият мениджмънт представлява система от принципи и методи за разработване и реализация на управленски решения, свързани с формирането, разпределението, използването на финансовите ресурси на предприятието и организацията на обръщението на паричните средства.

• 
  Интегрираност с общата система за управление на предприятието - всяко управленско решение пряко или косвено оказва влияние върху формирането на паричните потоци и финансовия резултат. Това налага органическото интегриране на финансовия мениджмънт с общата система за управление.
  
• 
  Комплексен характер при формирането на управленските решения. Управленските решения, свързани с разпределението и използването на финансовите ресурси са взаимообвързани и влияят на финансовия резултат на фирмата. Тъй като фин. ресурси са ограничени, понякога те могат взаимно да си противоречат. Така например, осъществяването на високодоходни инвестиции може да доведе до липса на средства за финансиране на производствената дейност и като следствие - намаляване на операционната печалба. Затова ФМ е комплексна управляваща система, осигуряваща разработването и приемането на взаимозависещи управленски решения, осигуряващи свой дял във финансовата дейност и резултат на фирмата.
  
• 
  Динамичност. Дори най-ефективните управленски решения в областта на формирането и използването на фин.ресурси и оптимизацията на паричния оборот не могат да бъдат използвани повторно, тъй като околната среда и условията във фирмата динамично се променят. Динамичността изисква да се отчита изменението влиянието на факторите от околната среда, ресурсния потенциал, организацията на производствената и финансова дейност, финансовото състояние на компанията.
  
• 
  Приоритетност на стратегическите цели. Колкото и ефективни да са проектите за решения в областта на финансите в дадения период, те не би следвало да се приемат, ако противоречат на мисията и стратегическата цел на фирмата.
  
• 
  Документираност. Всички финансови операции и решения във фирмата трябва да се документирани. Те не трябва да нарушават изискванията, регламентирани в нормативните документи.
  
• 
  Максимална предвидливост. При подготвяне на решения за инвестиране или финансиране би следвало да се разработват и песимистични сценарии, в които се прогнозира влиянието върху финансовото състояние на фирмата на най-неизгодните условия: обем на продажби; цени на материали, суровини, енергия; работни заплати и осигуровки; цени на готова продукция; равнища на лихвени проценти, валутни курсове; темп на инфлация; данъчни ставки.
  
• 
  Максимална ефективност. Рационалното управление на фирмата и постигането на стратегическата й финансова цел изисква да се търси максимална изгода при използване на наличните ресурсите. Например, да се прецени дали за фирмата е по-изгодно да закупи оборудване като ползва банков заем, да го наеме, или да го купи на лизинг; да ползва ли отстъпката при продажби на кредит и др.
  
• 
  Финансови резерви. Формирането на финансови резерви е важен фактор за управление на риска в условия на неопределеност и несигурност. Те осигуряват възможност на предприятието по-леко да посреща допълнителните потребности от парични средства, в резултат на непредвидени обстоятелства. Резервите биват: Законови. Те са нормативно регламентирани отчисления от печалбата в АД и кооперациите преди разпределението за дивиденти, предназначени за покриване на загуби и инвестиционни цели. Допълнителни. Формират се от печалбата след заделянето на законовите резерви и изплащането на дивиденти със решение ръководния или колективния орган за управление.
  
• 
  Обективност. Рационалното управление на финансовите отношения изисква обективно отразяване на вътрешните за фирмата фактори: капацитет на производство, технологични особености, степен на квалификация на персонала, сезонност, възможност да се самофинансира.
  
• 
  Адаптивност. Външната среда, в която функционира стопанската единица се променя динамично - нови финансови инструменти, лихвени равнища, данъчни ставки, валутни курсове и др. Рационалното управление на финансовите взаимоотношения изисква адекватно й познаване и способност за бързо адаптиране към нейните особености и изменения.
  
• 
  Приемственост. Този принцип изисква да има обвързаност между финансовите планове и отчета, дългосрочното и краткосрочно планиране, стратегическото и оперативно управление.
  

1. 
   Осигуряване на достатъчен обем финансови ресурси в съответствие със задачите за развитие на предприятието в предстоящия период. Тази задача включва определяне на общата потребност от финансови ресурси на предприятието в предстоящия период, максимизиране на обема на вътрешните източници на финансиране, определяне на целесъобразния размер собствени финансови ресурси от външни източници, управление на привлечения заемен капитал, оптимизация на капиталовата структура.
   
2. 
   Осигуряване на най-ефективно разпределение и използване на формирания обем финансови ресурси в основните направления на дейността на предприятието.
   
3. 
   Оптимизация на паричния оборот Синхронизиране на паричните постъпления и плащания по време и размер.
   
4. 
   Осигуряване на максимална печалба при дадено равнище на финансовия риск
   
5. 
   Осигуряване на минимален финансов риск при предвидено равнище на печалбата
   
6. 
   Осигуряване на постоянно финансово равновесие на предприятието в процеса на неговото развитие
   
7. 
   Осигуряване на възможности за бързо реинвестиране на капитала при изменение на външните и вътрешни условия за осъществяване на стопанската дейност.
   
8. 
   Антикризисно финансово управление