Въпросник по дисциплината Финансова стратегия на корпорацията
Въпрос 8 Теоретични основи на финансовия мениджмънт
Изтегляне 440.53 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- І . Концепции и модели, определящи целта и основните параметри на финансовата дейност на предприятието и управлението й.
- 1.2 Съвременна портфейлна теория
- 1.3 Концепция за стойността на капитала
- 1.4 Концепция за структурата на капитала
- 1.5 Теория за дивидентната политика (
- 1.6. Модели за финансово осигуряване на устойчивото развитие на предприятието (
- ІІ. Теоретични концепции и модели, осигуряващи реална пазарна оценка на финансовите инструменти.
- 2.1 Концепция за стойността на парите във времето
- 2.2 Коцепция за зависимостта риск и доходност (
- 2.3 Модели за оценка на акции и облигации на база на доходността им (
- 2.4 Модели за оценка на финансовите активи, отчитащи систематичния риск (
- 2.5 Модел за оценка на опциите (
- ІІІ. Теоретични концепции, свързани с информационното осигуряване на участниците на финансовия пазар и формиране на пазарните цени. 3.1 Хипотеза за ефективността на пазара
- 3.2 Концепция за агентските отношения
- 3.3. Концепция за асиметричната информация
- 3.5 Абитражна теория на ценообразуването
Въпрос 8 Теоретични основи на финансовия мениджмънтСъвременният финансов мениджмънт се базира на теоретичните изводи от много научни дисциплини и отразява тясната връзка на механизмите за управление на финансовата дейност на предприятието с механизмите за функциониране и инструментите на финансовия пазар. Въпреки че в него се отразяват подходите на различните национални школи (американска, европейска, японска) основата на формирането му са теоретичните концепции и модели, разработени от американските икономисти. Най-важните теоретични концепции и модели, стоящи в основата на съвременния финансов мениджмънт, могат условно да се групират в три направления:І. Концепции и модели, определящи целта и основните параметри на финансовата дейност на предприятието и управлението й.1.1. Концепция за приоритета на икономическите интереси на собствениците – Развита от американския икономист Хербърт Саймън (Herbert Simon) в разработената от него теория за вземане на решение, известна като “теория на рационалните очаквания”. Х. Саймън опровергава класическата и неокласическата представа за фирмата, като организация имаща за цел – максимизиране на печалбата. Той формулира алтернативна концепция за целта на фирмата. За такава се приема приоритетното удовлетворяване на интересите на собствениците. Тази теоретична концепция е била подкрепена от представителите на финансовата наука и постепенно се трансформира в главна цел на ФМ – максимизиране на благосъстоянието на собствениците. Приложният й аспект се дефинира като”максимизиране пазарната стойност на предприятието” През 1978 г.Саймън получава Нобелова награда за икономика.1.2 Съвременна портфейлна теория (Portfolio Theory). Родоначалник Хари Марковиц (Harry Markovitz) - 1952 г. ”Избор на портфейл” (Portfolio Selection). Доразвита от Джеймс Тобин (James Tobin) и У. Шарп (William Sharpe). И тримата изследователи са носители на Нобелова награда. 1.3 Концепция за стойността на капитала (Cost of Capital). Първата теоретична разработка, посветена на този проблем се появява през 1938 г. Това е изследването на Джон Уйлямс (John Williams) “За инвестиционната стойност” (Тhe Theory of Investment Value). В най-системен вид и обвързването й с главната цел на ФМ тази концепция е развита в разработката на известните американски изследователи Франко Модилиани (Franco Modigliany) и Мертон Милър (Merton Miller), написана през 1958 г. “Стойност на капитала, корпоративни финанси и теория на инвестициите” (The Cost of Capital, Corporate Finance and The Theory of Investment). За нея те са удостоени с Нобелова награда за икономика. Същността на тази концепция се състои в това, че разходите на предприятието по привличането и използването на капитала (финансовите ресурси) се различават завист ата вида на източника. Във връзка с това при подбора на алтернативните източници за финансиране на активите, цената на различните ресурси има решаваща роля. Минимизацията на СПЦК при други равни условия осигурява повишаване благосъстоянието на собствениците. Модилиани и Милър са носители на Нобелова награда за икономика. 1.4 Концепция за структурата на капитала (Capital Structure Conception). Тази важна концепция за ФМ е разработена през 1958г. също от Ф.Модилиани и М.Милър (теорията ММ) в изследването им “Стойност на капитала, корпоративни финанси и теория на инвестициите” (The Cost of Capital, Corporate Finance and The Theory of Investment) В основата на тази концепция и изследвано влиянието на съотношението собствен капитал/заемен капитал върху пазарната стойност на фирмата. Заедно с концепцията за стойността на капитала, теоретичните изводи са обобщени в “Модела за оценка на финансовия ливъридж”, който се прилага ефективно във финансовия мениджмънт. 1.5 Теория за дивидентната политика (Dividend Policy Theory). Основата на теоретичните разработки на тази тема са поставени от американския икономист Джон Литнър (John Lintner), който през 1956 г. написва труда “Разпределение на корпоративния доход между дивиденти, капитализирана печалба и данъци” (Distribution of Income Corporations Among Dividends). Най-важните изводи по този проблем са направени, от споменатите вече американски учени Мертон Милър и Франко Модилиани в разработката “Дивидентна политика, нарастване цената на акциите” (Dividend Policy, Growth and the Valuation of Shares), публикувана през 1961 г. В теоретичните разработки за дивидентната политика се изследва механизма за влиянието й върху пазарната стойност на компанията, цената на акциите, оптимизирането на дивидентните плащания. 1.6. Модели за финансово осигуряване на устойчивото развитие на предприятието (Substainable Growth Models). Такъв модел е разработен през 1988 г. от американския икономист от Джеймс Ван Хорн (James Van Horne) в изследването “Моделиране на устойчивия ръст “ (Substainablе Growth Modeling). След това по- усложнени модели за устойчив ръст на фирмата са разработени от Роберт Хигинс (Robert Higgins) в научния труд “Какви темпове на растеж може да си позволи фирмата” (How Much Growth Can a Film Afford), публикуван през 1997. ІІ. Теоретични концепции и модели, осигуряващи реална пазарна оценка на финансовите инструменти. Разработват се във връзка с инвестиционните решения на компанията 2.1 Концепция за стойността на парите във времето (Time Value of Money, TVM) Основните теоретически положения на тази концепция са формулирани през 1930 г. от Ървинг Фишер (Irving Fisher) в разработката “Теория за лихвата: как да определим реалния доход при инвестиционните решения” (The Theory of Interest: as Determined by impatience to Spend Income and Opportunity to Invest). По-пълно тази концепция е разработена през 1958 г. от Джон Хиршлифер (John Hirhleifer) в книгата “Теорията за оптималното инвестиционно решение” (On the Theory of Optimal Investment Decision).Същността на концепцията се заключава, че парите днес имат по-голяма стойност, отколкото бъдещите паречни потоци. Това се обуславя от алтернативните възможности за инвестиране, а също влиянието на инфлацията и риска. Разработват се различни модели за дисконтираните парични потоци (Discounted Cash Flow, DCF). 2.2 Коцепция за зависимостта риск и доходност (Risk and Return Conseption). Теоретическите основи на тази концепция ся формулирани през 1921 г. от Франк Найт (Frank Knight), основател на Чикагската школа, в книгата “Риск, неопределеност и печалба” (Risk, Uncertainly and Profit). След това този концепция, получава по-нататъшно развитие в разработките на много изследователи и продължава да се развива и в наши дни. Същността на тази концепция се състои в това, че между равнището на очаквания доход и равнището на съответстващия му риск съществува право пропорционална зависимост. На базата на тази концепция са построени множество модели за оценка на финансовите активи и методиката на инвестиционния анализ в портфейлната теория. 2.3 Модели за оценка на акции и облигации на база на доходността им (Stocks and Bonds Valuation Models). Най-простите модели за оценка на акциите въз основа на дивидентите и на облигациите въз основа на лихвите се съдържат в книгата, написана от Джон Уйлямс (John Williams) през 1938 г. “За инвестиционната стойност” (Тhe Theory of Investment Value). Във връзка с появата на нови разновидности на тези инструменти моделите са допълнени от Майрон Гордън (Myron Gordon) в разработката “Инвестиране, финансиране и оценка на стойността на корпорацията” (The Investment, Financing, and Valuation of the Corporation), публикувана през 1962 г. и Скот Бауман (Scott Bauman), в разработката “Инвестиционен доход и настояща стойност” (Investment Returns and Present Value), публикувана през 1969 г. В основата на всички модели е дисконтираната стойност на очакваните доходи от финансовите инструменти, при съответно равнище на риска. 2.4 Модели за оценка на финансовите активи, отчитащи систематичния риск (Capital Asset Pricing Models, CAMP). Появата на този модел е свързано с американския изследовател Уйлям Шарп (William Sharpe), публикувал през 1964 г. разработката “Цена на финансовите активи” (Capital Asset Prices). Нейната същност се изразява в определяне на необходимото равнище на доходност на отделните финансови инструменти, като се отчита систематичния риск. На основата на този модел се определя “графика на Линията на доходността на ценните книжа” (Security Market Line), определяща зависимостта между систематичния риск на финансовите инструменти и необходимата доходност. По-късно този модел е усъвършенстван от Джон Линтнър (John Lintner) в1965 г. и Ян Мосин (Jan Mossin) през 1966 г., а също и от други изследователи 2.5 Модел за оценка на опциите (Option Pricing Models). Такъв модел за пръв път е предложен от американските икономисти Фишер Блек (Fisher Black) и Майрон Скоулз (Myron Scholes) през 1973 г. в разработката “Ценообразуване на корпоративните задължения” (The Pricing of Corporate Liabilities) – посветена на европейските кол-опции, един от най-разпространените в този период производни финансови инструменти. Моделът отразява теоретичната концепция на авторите за условията за ценообразуване на такива финансови активи. При търсенето на алтернативни подходи към реалните условия да тяхното ценообразуване са разработени и други модели. Един от тях е моделът на Робърт Мертон (Robert Merton), изложен в книгата “Теория за рационално ценообразуване на опциите ” (The Theory of Rational Option Pricing), публикувана през 1973 г. Модел за оценка на опциите разработват Джон Кокс (John Cox) и Стивън Рос (Stephen Ross), представен в разработката “Ценообразуване на опциите с алтернативни стохастични процеси” (The Valuation of Option for Alternative Stochastic Processes), публикувана през 1976г. ІІІ. Теоретични концепции, свързани с информационното осигуряване на участниците на финансовия пазар и формиране на пазарните цени. 3.1 Хипотеза за ефективността на пазара (Efficient Market Hypothesis ЕМН). Тази хипотеза е разработена през 1970 г от Ю. Фама (Eugene Fama) в разработката “Ефективни капиталови пазари: обзор на теоретични и практически изследвания” (Efficient Capital Markets: A Review of Theory and Empirical Work). 3.2 Концепция за агентските отношения (Agency Costs Conception). Разработена от Майкъл Йенсен (Michael Jensen) и Уйлям Меклинг (William Mackling) през 1976 г. в книгата ”Теория за фирмата: управленско поведение, агентски разходи и структура на собствениците” (Theory of the Firm: Managerial Behavior, Agency Cost and Ownership Structure). 3.3. Концепция за асиметричната информация (Asymetrical Information Conception). Автори на тази концепция са американските икономисти Стюърт Майерс (Stewart Myers) и Николас Майджлаф (Nicolas Majluf), публикували през 1984 г. книгата “Корпоративно финансиране и инвестиционни решения в условия, когато фирмите владеят информация, с която не разполагат инвеститорите” (Corporate Financing and Investment Decision When Firms Have Information That Investors Do Not Have). 3.5 Абитражна теория на ценообразуването (Arbitrage Pricing Theory, APT). Разработена от американския професор Стийвън Рос (Stephen Ross) през 1976 в разработката “Арбитражна теория за ценообразуване на финансовите активи” (The Arbitrage Theory of Capital Asset Pricing). В1984 г. Ричард Ролл (Richard Roll) и Стийвън Рос обогатяват концепцията с разработката ”Използване на теорията за арбитражното ценообразуване при ст Здрасти Цвети, Много съжалявам да разбера, че си загубила своя бар…къде ще пия моята Ариана „черна бира“? Знам, че плащаше много пари за наем, но не разбирам защо твоя хазяин ти вдига наема и те губи като талант? Аз ще говоря с теб когато дойда през март и ще се опитам да ти помогна ако мога, все пак съм бил управител на бар почти 23 години… Би трябвало да имам някои по-умни скрити идеи, които могат да ти помогнат. Свързано с нашета екскурзия…за нещастие, аз не немога да си позволя да взема теб и Криси…ще ми струва над 15 000 евро за само двама от нас за годината, така че си мисля, че ще бъде най-добре да оставим нашите планове докато се върна в България. След всичко, може би те ще си по-щастлива с някои друг малък бар, отколкото посещаването на 6-8 държави и имаща само снимки и запаметяващи моменти. И моля те знай, че моя интерес към теб е базиран на нищо повече от приятелство. Аз не очаквам да се влюбиш в мен или да имаш сексуални отношения с мен. Така че моля те грижи се за себе си и бъди нащрек за друг бизнес… Може би аз ще мога да ти помогна когато продам моя апартамент в Индия или моята къша в Ботево в България. Обичам те и поздрави всички мои приятели. БОБ xxx 1 По нататък тези идеи се развиват от У. Щарп, Дж. Линтнър, Дж. Мосин и добиват завършен вид в модела за оценка на капиталовите активи (МОКА). За приноса си във финансовата теория Марковиц и Шарп стават носители на Нобелова награда за икономка през 1990 г. 2 Първите разработки по този проблем са на Дж. Уйлямс - 1930 г, през 50-те години, на Д. Дюран. Доколкото в теорията на Модилиани и Милър за капиталовата структура се допускат редица предположения, то в последващи изследвания тези допускания се “смекчават”. Появяват се и изследвания, в които за оценка на стойността на капитала се прилага модела за оценка на капиталовите активи. 3 Големите компании разработват и финансова стратегия. Тя е модерен инструмент за перспективно управление на финансовата дейност на предприятието, подчинен на реализацията на общата цел за развитието му, в условията на настъпващите промени в макроикономическите параметри, системата на държавното регулиране на икономиката, конюнктурата на финансовия пазар и произтичащата от това неопределеност. 4 Организацията се разглежда като функция на управлението, чиято основна цел е да се формират управляемата и управляващата подсистема, да се структурира системата на управление, да се създаде състояние на подреденост, да се регулират отношенията между нейните елементи и да се установи взаимовръзка с другите функции на управлението. 5 Държавното регулиране на финансите е процес на целенасочено и последователно използване на форми и методи за въздействие върху финансовата дейност на субектите за постигане на макроикономическото равновесие. При разработването на регулаторите на финансовите отношения, държавата отчита и натрупаният световен опит в тази насока. В последните години, под влияние на глобализацията, се наблюдава тенденция на интернационализация на правните норми във финансовата сфера. За България важно значение имат изискваният на ЕС и разработените европейски директиви за финансовата дейност. 6 Повишаването на ефективността на реализацията на функцията контрол и по-конкретно на финансов контрол в корпорацията би да могло да стане с внедряването на новата управленска концепция “контролинг”. Контролингът е система за целево адаптивно управление на компанията на база стратегическо планиране, контрол, анализ, координиране, базирани на обща информационна база. Каталог: 2014 2014 -> Закон за правната помощ Обн., Дв, бр. 79 от 04. 10. 2005 г.; изм., бр. 105 от 2005 г., бр. 17 от 2006 г., бр. 30 от 2006 г.; изм и доп., б 2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии 2014 -> П р а в и л а за провеждане на 68-ми Национален и Международен Туристически Поход "По пътя на Ботевата чета" Козлодуй Околчица" 27 май 2 юни 2014 година I. Цел и задачи 2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово 2014 -> На финала на предизборната кампания голямата интрига са малките партии 2014 -> Рекламна оферта за Избори за народни представители 2014 2014 -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см Изтегляне 440.53 Kb. Сподели с приятели:
|