Въпросник по римско частно право су, юф, Право I курс, II семестър 2006/2007 задочно
Изтегляне 0.57 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- 3) Призоваване пред съд
| 2) Съдоустройство Йерархия (в низходящ ред): >> Императорът - върховен съдия - пред него се обжалвали решенията на подчинените му; можел да разглежда и първоинстанционни дела, по искане на някоя от страните; >> Praefecti praetorio (стоящите начело на префектурите) и викариите на диоцезите; >> Съдиите, които били натоварени да разглеждат като първа инстанция спорове, които са със значително материално значение; >> Губернатори на провинции и praefectus urbi; >> Duumviri iuredicundo и defensores civitatis - разглеждащи маловажни дела. >> Отделно функционирали и военни, фискални и черковни съдилища. 3) Призоваване пред съд - през първите три века на съществуване на този процес, призоваването ставало с участието на магистрата, но то се изявявало по различен начин: 1) при denuntiatio ex auctoritate съдебният магистрат овластявал ищеца да извърши призоваването; 2) когато страните не живеели в един район, магистратът призовавал чрез свои органи ответника; 3) edicto - по отношение на отсъстващите ответници, служебно се издавал едикт, който се оповестявал публично. - в Юстиниановото право призоваването се извършвало по нареждане на съдебния магистрат от натоварен с тази задача държавен чиновник - екзекутор (без намесата на ищеца). След като получи исковата молба, магистратът проверява дали е процесуално допустима. Ако е такава, връчвал преписа й на ответбика с упомената дата, на която трябва да се яви. След като получи молбата, ответникът излагал своите възражения в libelli contradictiorii. При подаване на исковата молба ищецът се задължава чрез клетва или даване на поръчителство в определен срок да извърши litis contestatio и при неуспешен край на процеса, да заплати направените от ответника разноски. Ответникът се задължавал да се яви в указаната дата в съда. Ако не го направел след трикратно призоваване, делото било разглеждано и решавано без него. Задължението за явяване било установено само по отношение на ответника. Ако ищецът не се явявал, делото се прекратявало, но той не губел иска си, а само заплащал разноските на ответника. През Юстинианово време, правилата на контумацията важели и за ищеца. Изтегляне 0.57 Mb. Сподели с приятели:
|