Въпросник по римско частно право
Въпрос 26: Видове владение. Правно значение. Защита на владението
Изтегляне 0.6 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- 2) Защита на владението
- Въпрос 27: Право на собственост. Същност. Съдържание
- 1) Същност и съдържание
| Въпрос 26: Видове владение. Правно значение. Защита на владението 1) Видове владение и тяхната правна защита В Юстиниановото право има двойно деление на владението: >> цивилно владение; >> естествено владение. Относно защитата на владението, то се дели на защитено и незащитено владение: >> От владелческа защита се ползвали следните владелци: - собственикът, когато владее своята вещ; - владеещият за себе си несобственик на вещта - този, който е завладял вещ без задължение да я върне; - прекаристът; - залогоприемателят, получил вещта като обезщетение; - депозитарят по договор за секвестър; - наемателят за дългосрочен наем; - емфитветът; - суперфицарят. >> Не се позлвали с владелческа защита: - обикновеният наемател; - влогоприемателят; - заемателят за послужване; - мандатарят; - плодоползвателят. 2) Защита на владението >> Теорията на Savigny: Защитено било само това владение, при което владелецът имал намерение да държи вещта като своя. >> Теория на Ihering: Владелецът не владее вещта с намерението да я държи като своя собствена, а с намерението да я държи въобще. >> Защитата на владението се осъществявала чрез владелческия интердикт - заповед, с която преторът нареждал да се прекрати нарушаването на владението и да се възстанови нарушеното владение. >> Видове владелчески интердикти: - интердикти, насочени към запазване на съществуващото владение; - интердикти за възвръщане на отнето владение. Въпрос 27: Право на собственост. Същност. Съдържание "Против волята на субекта не се придобива собственост. Собственикът има пълна вещна власт върху обекта. Собствеността не може да бъде на неопределен носител." 1) Същност и съдържание Правото на собственост било разбирано като юридическата власт върху обекта. Правото на собственост и владението често съвпадали, но това не било задължително. Пълната юридическа власт била разбирана от древноримските юристи като отношение между собственика и вещта, а не между него и останалите правни субекти по отношение на дадената вещ. Така то установявало право да се ползва вещта, да се прибират нейните плодове и правото на разпореждане с нея. Както всички вещни права, така и правото на собственост е абсолютно. То за дължава всички останали субекти да се въздържат от действия, които биха го накърнили по някакъв начин. По време на предкласическото и класическото римско право, правото на собственост е ясно разграничено от владението. Докато владението се е схващало като пълна фактическа власт върху вещите, правото на собственост се е схващало като правна власт върху вещите, която обикновено е довеждала и до фактическа власт, но това не било задължително. Правото на собственост продължило да се схваща като отношение на господство между собственика и прилежащата му вещ. Изхождайки от разбирането, че правото на собственост е абсолютно право, което се изразява в отношение на непосредствено господство между собственика и принадлежащата му вещ, римските юристи приемали, че правото на собственост се разпростира и върху всички материални приращения на вещта. Най-сетне, изхождайки от същата идея за абсолютния характер на правото на собственост, те приели че собствеността има способността да се възстановява в своята пълнота, когато отпаднат ограниченията, установени върху нея (личните и поземлените сервитути). Правото на собственост давало възможност на собственика да търси своята вещ от всекиго, независимо в чии ръце се намира тя. Изтегляне 0.6 Mb. Сподели с приятели:
|