Въпросник по римско частно право
) Придобиване и изгубване на владението
Изтегляне 0.6 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- 3) Кратък исторически очерк на владението в Древен Рим*
- 4) Значение на владението*
| 2) Придобиване и изгубване на владението >> Придобиване би могло да бъде налице, само при наличието на двата елемента на possessio - animus & corpus. Завладяването на вещта трябвало да бъде окончателно и да обезпечава фактическото господство върху нея. Не е било необходимо anumus и corpus да бъдат дадени едновременно - когато обаче вече и двата били налице, то е било налице и владението. Прехвърляне на недвижими вещи ставало със съгласието на предстоящия собственик на вещта и новият й такъв. Придобиване на право на собственост можело да стане или от първо лице или чрез робите, или подвласните. В този случай обаче, трябва да е налице анимус не само при роба/подвластия, но и при неговия господар - "Владението придобиваме чрез animus и corpus - винаги с наш анимус и наш или чужд корпус". >> Изгубване на владението се обуславяло от - изгубване на анимусът; - изгубване на корпусът на владението (изгубването на фактическото владение ставало не веднага, ами след определен период от време, в който при наличието на анимус, владелецът не е владеел фактически вещта). 3) Кратък исторически очерк на владението в Древен Рим* - владението възниква в областта на недвижимите имоти, на земята; - когато обработваемите земи били собственост на родовете, отделните фамилии получавали части от тези земи в свое временно владение; - след като била създадена римската държава, тя продължила да дава във владение на частни лица земи; - в класическото право вече владението било подробно разработен инситут, но разработено в две отделни области: цивилно владение (придобиване на вещ след определено време на владение) и интердиктно владение (фактическото състояние). По-късно въникнало и естественото владение (което не се ползвало с юридическа защита); - в следкласическото право с този термин започнало да се нарича и правото на собственост. 4) Значение на владението* >> В много случаи владението служело за основание за правна защита на владелеца; >> Владението служело като основание за придобиване на право на собственост: - завладелият една безстопанствена вещ по силата на самото завладяване ставал неин собственик (окупация); - владелецът на една чужда вещ след изтичането на определен срок и при спазването на определени условия, ставал неин собственик; - добросъвестният владелец ставал собственик на плодовете, произведени от вещта; - владението давало на владелеца позицията на ответник в процес за собственост - той не трябвало да доказва основанията, на които владее вещта, а ищецът трябвало да докаже, че е неин собственик, ако не успеел, тя ставала собственост на владелеца-ответник. Изтегляне 0.6 Mb. Сподели с приятели:
|