Въпросник по римско частно право



Pdf просмотр
страница44/71
Дата22.02.2023
Размер0.6 Mb.
#116687
1   ...   40   41   42   43   44   45   46   47   ...   71
d180d0b8d0bcd181d0bad0be-d187d0b0d181d182d0bdd0be-d0bfd180d0b0d0b2d0be
3) Негаторен иск
>> Този иск пазел правото на собственост чрез претенции за наличие на ограничени вещни права върху чужда вещ или при фактически действия на трето лице, насочени към осъществяване на такива права.
- Ищецът можел да забрани на ответника да преминава през имота му или словесно отправял такава претенция.
4) Специализиран иск
>> Служел е за определяне на границите между два съседни имота, при който заклетият съдия по силата на преторската формула получавал правото чрез съдебното решение да прехвърли право на собственост върху части от спорната земя.
5) Интердикт quod vi aut clam
>> Той служел за работи, които са били извършени в един чужд имот с насилие или тайно, преторът давал на пострадалия този интердикт. Дава се тогава, когато едно лице разрушавало чужда къща (напр. сваля керемиди от покрива). Нарушителят бил задължен да възстанови първоначалното състояние и да обезпечи потърпевшия.
Въпрос 30:
Съсобственост. Публичноправни ограничения на правото на собственост.
1) Съсобственост
Ercto non cito означава "при непоискана делба", а именно имуществена общност между сънаследници. Тя дала възможност на всеки собственик да се разпорежда с общата вещ (да я отчуждава, залага), като обаче всеки от съсобствениците имал право да протестира срещу тези действия. Отделните съсобственици не са имали определен дял от собствеността, но всички те са имали право на собственост върху вещта. (Според Михаил Андреев, това е остатък от фамилната собственост от древността).
Този вид собственост изчезнала напълно в класическото римско право. На нейно място се установила нов вид съсобственост, а именно при която всеки собственик имал определен дял от имуществото. Тук е поделена не вещта, а правото на собственост върху нея. Съответно всеки от собствениците можел да се разпорежда както намери за добре със своята идеална част.
Съсобственикът можел да извършва такива материални действия върху вещта, с които не се противопоставя на останалите съсобственици. Тези действия вече надминават правото върху вещта, което се простира в рамките на идеалната част.
С Юстиниановото право вече можели да се извършват материални действия върху вещта, ако повечето от съсобствениците са съгласни, а не както по-рано (когато всеки един от тях можел да забрани извършването им.


Край на съсобствеността се поставял с извършването на делба - доброволна или по съдебен ред.


Сподели с приятели:
1   ...   40   41   42   43   44   45   46   47   ...   71




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница