Честотата на вродените аномалии е от 3 до 10 на 1000 новородени деца. Вродените аномалии на отделителната система се срещат самостоятелно и част от развитието на полималформативни синдоми. Големите вродените аномалии на отделителната система се проявяват още с раждането с тежка бъбречна недостатъчност, а по-леките аномалии могат да останат и непроявени години наред. Те биват обструктивни, необструктивни, едностранни и двустранни.
Възраст – взависимост от уропатията,същата се развива клинически на определена възраст;
У нас се откриват обикновенно/над 60%/ за първи път до 7 годишна възраст; при момчетата/основно поради хипоспадията/ – 65%, при момичетата – 34%;
При новородените – тежките уропатии;
Почти винаги съпътстващи малформации;
Разпределение по групи и пол
Съотношение момчета : момичета – 3:1;
Най – голям относителен дял имат аномалиите на везико-уретралния сегмент и уретрата – около 49%; На второ място са аномалиите на каликсите, легенчето и пикочопровжда – около 30%; Трети – на бъбречния паренхим – около 12%; Следва на пикочния мехур 5%;
