в ) Контролен (заключителен) етап

Като основен метод използвахме отново наблюдението, като го допълнихме с повече разговори и беседи, както и аналогични на входното ниво дидактични игри. Предоставихме възможност на повече деца да проявят своите творчески възможности чрез изобразителна дейснот, театрализирана игра и словесно творчество.

След обогатяване впечатленията и знанията на 5-6 год. деца за приказката, чрез текущо наблюдение установихме, че всички в края на годината самостоятелно се насочват към кътчето за приказки, което направихме в началото на годината. Всеки ден проверявахме дали някой е донесъл книжка с приказки. Разбира се, там вече имаше и подарени книжки от родители, баби, приятели на групата. В началото някои от децата си връщаха приказките у дома, но в последствие носеха други приказни истории. Така следващата година ние ще можем да си направим „Детска библиотека”.

В контролния етап на нашето изследване установихме, че се е повишил интересът към приказката. Намаля броя на децата, които обичат само да разглеждат илюстрации. Всички 20 деца се интересуваха не само от съдържанието на приказката, но и от отношението и характера на героите. Желание всеки път да им се прочете или разкаже различна приказка имаха 18 деца като репликите бяха „Искаме нова приказка” или „Тази не сме я чели”.

Една от любимите дейности в ежедневието на децата е изобразителната. В началото на годината рисуваха 3-4 деца, които са момичета. Първоначално осигурихме специален кът „Нарисувай приказка”, поставихме необходимите пособия и материали. Децата си носеха книжки за оцветяване с любими герои от приказки, но нашата цел беше те самостоятелно да ги претворят в собствена рисунка. Първоначално децата бяха свикнали с готовите картинни шаблони и това доведе до известни трудности. Групата беше съставена предимно от момчета и малко от тях проявяваха желание да рисуват. Затова при възприемане на нова приказка, определяхме различни моменти и върху листа чрез цветни петна отразявахме настроението, което носи съответния момент или съответния герой. Постепенно провокирахме децата да рисуват така, както си представят образите в приказката или това, което най-много им е харесало. В края на изследването някои си направиха сами илюстровани книжки с любима приказка.

Вече в самостоятелните занимания, когато децата рисуваха по собствен избор, 11 от тях ( 55 % ) сами избираха и поставиха тема на своите рисунки. Активно нарасна и броя на децата, които се включват в обсъждането и анализа на прочетената приказка. Съдържанието разбират 17 деца (85 %), задават въпроси, изказват мнения. Само 3 деца пасивно възприемат съдържанието на приказката. В контролният етап на това изследване, предложихме на децата възможността да преразкажат произведение по избор, като сами изберат каква форма на преразказ ще използват – цялостен, частичен или от позицията на герой. От 20 деца в групата се включиха 16 и се получиха следните резултати:

Цялостен преразказ беше направен на приказките „Червената шапчица” - 2 деца, „Косе Босе” – 1 дете, „Юначното петле” – 3 деца, „Палечка” – 3 деца. От позицията на герой – „Червената шапчица” и „Житената питка” – 3 деца. Частичен преразказ на „Палечка” – 4 деца.

Резултатите показаха, че децата са усвоили преди всичко цялостния преразказ и така се чувстват по-уверени. В констатиращия етап се оказа, че те особено се затрудняват да преразказват от позицията на герой, а в контролния етап 3 от тях, които имат по-богат творчески потенциал успяват да се справят с тази задача. Те изразиха собствено отношение от позицията на героя в избрана от тях приказка.

От направените наблюдения, можем да заключим, че веднъж възприели и запомнили текста, осмислили съдържанието и последователността му, анализирали постъпките на героите, децата все повече се стремят да употребяват словесни конструкции при преразказ на приказка. В констатиращия етап установихме, че 50 % се опитват точно да възпроизвеждат текста при преразказ със съответни словесни конструкции, а в контролния етап този процент се повиши на 80 %.

В контролния етап установихме засилен интерес към разказване на нови истории в приказен стил. Предложихме на децата да измислят край на приказките „Цветята на малката Ида” или „Котарак, петел и лисица”. Провокирахме мисленето, което доведе детето до творческа позиция спрямо вече познат текст. То използва готови изрази, но с нови творчески елементи.

Така чрез слушането, анализирането и преразказването на приказки детето придобива афинитет към приказната история, с усет към красивото, естетичното и доброто. Това води до цялостно положително отношение към литературата и разбира се развива речта на детето.

Във формиращия етап отбелязахме, че завършихме края на годината и нашето нястоящо изследване по темата с „Приказен карнавал”. Предложихме на всички деца творчески да приложат възприетите художествени образци, т.е да допълват или изменят реплики, да доизграждат образите чрез мимика, жест и интонация. Те сами предложиха трансформация на текста и сами избраха приказките. Мотивът им за това беше, че тези произведения са разнообразни на образи и характери и на тях им харесват. По този начин установихме, че при театрализираната игра децата се настройват творчески.

Така получихме следните резултати: В началото на годината само 5 деца имаха интерес към тази дейност, като се справяха отлично в пресъздаването на образите на героите чрез театрализирана игра. Останалите - имаха желание, но нямаше емоционална наситеност в проявите им, не бяха и сигурни в своите речеви възможности.

В края на изследването 17 деца от групата (85 %) показваха засилено желание да учавстват в такива игри. Повечето от тях избираха герои с положителни черти в характера. Това доказва позитивността в мисленето на детето, репликите с които то си служеше станаха по-наситени от към речева изява, по-емоционално беше настроението, което се предаваше чрез мимиката, жеста и интонацията.
В края на изследването, децата станаха по-активни и убедителни в своите речеви изказвания и изяви. Възприемаха новите приказки с повече внимание, бързо се ориентираха в определянето на различни епизоди, засили се и интересът към характерите на героите, които носеха в себе си различни нравствени послания. Много важно за нас беше това, че те обръщаха много повече внимание на мотива за постъпките на даден герой.

Тези резултати от диагностичното изследване доказват положителното влияние на приказката (възприемана и възпроизвеждана) върху обогатяване речта на 5-6 годишното дете, а от там и повишаване на речевата им активност. Нейното влияние оказва особено въздействие върху творческите възможности и прояви на 5-6 годишното дете.