Втора глава

За успешното постигане на целта и задачите, които си бяхме поставили беше необходима такава организация на педагогическия процес и детския живот, че всяко дете да има възможност свободно да проявява своите интереси, чувства и настроения към различните приказки и да развива своите способности. Необходимо беше така да организираме средата, че всяко дете според своите спонтанни предпочитания да може да се изяви в свободна, продуктивно-творческа дейност. За целта организирахме различни кътове в занималнята на групата. За да можем да установим степента и характера на интереса към приказките и да доразвием този евентуален интерес направихме „Приказен кът”. Там събирахме книжки с любими приказки.

Някои от тях бяха предварително прочетени у дома, други книжки пристигаха съвсем нови и четяхме приказките в детската градина. В началото децата разказваха прочетените истории и за награда техните книжки намираха „специалното си място” в този кът. Така децата започнаха постепенно да разменят приказни истории, а някои от тях носеха у дома приказката на приятелчето си.

Оформихме кът „Приказките на баба”. Идеята дойде от едно детенце, което не можеше да донесе книжка, но то разказа приказка, която беше чуло от своята баба. Така ние започнахме да записваме тези приказки и ги слагахме на специално табло. По- късно във времето там започнахме да поставяме и приказки съчинени от децата или приказки носещи в себе си различни творчески елементи. Решихме, че по този индивидуален начин на всяко дете се предоставя възможност да възпроизведе любима приказка и така цялото изследване протече непринудено под формата на игра.

Направихме кът „Нарисувай приказка”. Така децата получиха възможност да претворят любимите си герои в собствените си рисунки. В началото малко деца проявяваха желание да рисуват след възприемане на приказка. В последствие, колкото повече информация носеха за себе си различните приказни истории, колкото повече преразказвахме и препрочитахме, толкова изобразителните изяви от страна на децата ставаха повече, рисунките им бяха с по-пълно съдържание и цветово изграждане. Така във всеки един свободен момент в детската градина, те сами започваха да изобразяват любим герой, определен момент от приказката или просто рисуваха измислени образи.

Най-любимата дейност в детската градина е играта. Затова децата с удоволствие пресъздаваха образи, отношения между героите в приказките чрез кратки етюди, инсценировки, докато стигнат до театрализираната игра. Много често използвахме играта „Изиграй този герой” като детето чрез мимика, жест, интонация трябваше да представи определен герой от приказка, а словесната му изява да е носител на емоционална наситеност. Друга игра, която използвахме е „Героите оживяват”. Използвахме приказки с наситен диалог между героите. Така децата имаха възможност да „изиграват” образите им през собствената призма на словесното претворяване. Всеки герой носи в себе си определен заряд от чувства, емоции и настроение и за да го пресъздаде, детето трябваше да носи своята творческа нагласа и желание за изява. Обикновено при първоначалното възприемане на приказка проследявахме само действието -как възниква, как се развива и как завършва. В този случай от вниманието на детето убягваше състоянието на героя (мисли, чувства, подтик към действие).

Изразът „Прочети ми пак ...”, потвърждаваше предположението, че у 5-6 годишното дете вече възникват възможности и за непосредствена и съдържателна близост с литературния герой. Това, разбира се, ставаше след по-продължително общуване с произведението.

Това значително повишава възможностите за пълноценно, естетическо, емоционално и речево възприемане на творбата. За целта използвахме инсценировка на моменти от приказка, преразказ от името на героя и активен анализ на постъпките на героя. Всичко това поставя детето в активна позиция. Съдържащите се в тях игрови елементи поствят детето бързо и непринудено в ситуацията на героя, помога му по-добре да вникне в неговото поведение и по-бързо да уточни собственото си отношение към него. Участвайки в роля децата усещат и разкриват желанията на художествения образ и неговите подбуди за действие. При преразказа от името на герой се възпроизвеждат определени моменти, навлизат думи и изрази от приказния текст и това насочва подрастващите към активна мисловна творческа дейност. За се стигне до активна речева позиция на детето, при възприемане и създаване на приказка, предложихме такива произведения, които имат действен и забавен сюжет, ярки образи и много диалози, нравствени послания. За да стигне детето до активна речева изява чрез пресъздаване на приказка, то трябва да премине през всички етапи на възприемане на приказката, т.е. по-дълбоко вникване в съдържанието на текста, отделяне на моменти и главни персонажи, задълбочен анализ на постъпките и характера на героите.

В нашата работа това се осъществява най-вече в преднамерените педагогически ситуации. Всяко ново препрочитане на приказката в различни други моменти, носи речев актив за всяко едно дете, защото се запомнят много думи и изрази от текста.Това води към развиване на творчески потенциал за създаване на нови приказни герои, друг край на приказките или друго начало.

Чрез играта „Приказни думи” децата заучават цели изрази от приказния текст („Както рекъл, така и сторил”, „През девет планини в десета”и т.н.) Приучват се да осъзнават алегоричният смисъл на изрази („Лошата дума”), запомняха поуки, художествени сравнения, хиперболи, епитети.

Съобразявайки се с детските интереси и специфичния начин на мислене насочихме вниманието си към приказките – любим на децата жанр. Те имат силата да предизвикват и раздвижват детското въображение, да извикват реални чувства и емоции. Художествено образното мислене заема изключително важно място в духовното развитие на детето. То е тясно свързано с възприемането на литературна творба, в частност – приказката. Развива въображението, чувствата, емоционалната памет, което е тясно свързано със словесната изява на детето.

Наблюденията ни показат, че истинско, задълбочено и многопосочно въздействие върху детето и неговото художествено образно мислене, литературната творба може да окаже само тогава, когато процесът на нейното възприемане е правилно организиран и проведен.

Децата на 5-6 години се увличат от многоепизодните приказки („Тримата братя и златната ябълка”, „Палечка” и т.н.). Многоепизодната събитийност улеснява децата не само с повторния характер на ситуациите, но и с аналогичните езикови конструкции. Засилва се интересът към мотивите в поведението на героите, възприемат се в по-широк диапазон техните нравствени качества.

Възприемането на различни видове приказки, целенасоченото разглеждане, поведението и постъпките на героите в тях, запаметяването на различни словесни конструкции, носещи в себе си характерната, художествена образност на приказния жанр доведе до интересни резултати в края на изследването.

За да стимулираме творческата активност у детето чрез въображението, използвахме редица игрови похвати и методи.

„Коя картина е излишна?” е игра, при която бяха предоставени на четири групи деца, четири комплекта картинки. Всеки комплект съдържаше части от приказка като едната беше излишна (герой от друга приказка, вълшебен предмет и т.н.). С тази игра активизирахме вниманието на децата и следяхме за познаването на търсената приказка.

„Подредете правилно и разкажете” е игра, при която се подреждаха последователно епизодите на приказката в три момента, като липсваше началото или края. Предостави се възможност децата да променят липсващите части на творбата, като преразкажат или нарисуват.

„Изгубената приказка” е продължение на този вид серия от игри или може да се използва самостоятелно. Излишните части от приказните картинки се съединяват и се получава друга приказка (позната или непозната за децата). Ако тя е непозната, то тогава се чете като възприемане на ново произведение или се разказва от учител. Другият вариант е детето само да си съчини приказна история по тези картини. Този вид игри допаднаха много на децата от групата, защото те непринудено те започваха да разказват или съчиняват кратки приказни истории.

Играта „Подреди изречението” носеше в себе си особено емоционален заряд. Задават се разбъркани думи от изречения на приказка („Кожени, обу, чизми, котаракът”, „Далечен, петелът, видя, огън”). Задачата на децата беше да изговорят правилния словоред на изречението. Това провокира интереса им да запомнят думи и изрази от приказки и самостоятелно да играят на тази игра.

Често поставяхме децата във въображаеми приказни ситуации, като им задавахме провокиращи въпроси относно поведението и характера на различни герои от приказки („Какво би станало с Пепеляшка, ако я нямаше стъклената пантофка”). Тук се появи умението на децата да използват нови образи във вече познати сюжети. Това е проява на творчество, защото трябваше да се реагира на ново съдържание. Така направихме и нова приказка за Палечка, като децата заменяха героите с нови. Те търсеха постоянно прилика с други заместващи образи, задаваха си риторични въпроси и спореха помежду си, предлагаха заучени фрази, но в нов вариант Така те съставиха колективно нова приказка (Детско творчество).

Друг важен момент в творческото проявление на децата бяха направените илюстрации към приказки и театрализирана игра. При поставянето на задача да нарисуват момент от приказка, в началото някои деца се затрудняваха, но с нарастване на възприемателните им възможности, те все повече имаха желание за рисуване на картини с приказен сюжет.

В театрализираната игра осигурихме на децата по-голяма свобода в инсценировката, възможност за повече творчество в трансформация на авторовата реч, свързана с проникване в подтекста и логиката на даден герой. Затова предоставихме на децата такива произведения, които да им дадат свобода да трансформират епическата реч в сценична, вмъквайки нови реплики и действия. Игра като „Предай настроението на героя” стимулира въображението на децата и ги поставя в готовност да изпълняват роля. В началото децата повтаряха подражателно по отношение на поза, мимика, жест ( имахме вълшебен пръстен, който омагьосваше децата в различни герои от приказки, а те трябваше да го „изиграят”). Този начин даде възможност на по-затворените деца да се освободят от притеснението и така по-добре се внедриха в групата и екипната работа. Всичко това доведе до положителни резултати.

Радостта от театрализираната игра, криеше в себе си възможността на детето не само да опознава света на приказките, но и да го изменя. Имаше много случаи, в които децата спонтанно се включваха в игра, а това ни даде възможност по-лесно да осъществим заплануваните ситуации с децата за акцентиране върху речевите им умения. Увлечени в пресъздаване на любимия образ подрастващите влизаха в диалог, изпълняваха с желания различни роли.

В края на учебната година, като заключителен етап от нашата работа направихме „Приказен карнавал”. Всички деца нарисуваха своя любим герой от приказка и от тези илюстрации направихме покани за по-малките деца от детската градина. С наша помощ те избраха различни реквизити, с които украсихме занималнята (дървена къщичка, изработени цветя, различни по форма камъчета за пътечки, замък от дървен строител и т.н.). Използвахме различни костюми от детската градина, а някои от децата бяха подготвени от своите родители. На малките деца, представихме „детски театър с истински артисти”. Включихме приказките „Червената шапчица “, „Юначното петле” и „Косе Босе”. Попитахме децата как да направим така, че да свържем трите приказки в детския театър. Благовест, Емо, Алекс предложиха Юначното петле и Косе Босе да живеят в двора на бабата на Червената шапчица и така се роди идеята всеки герой да предложи на зрителите своята приказка (Детско творчество).

Подбирайки подходящи средства, похвати, методи ние успяхме чрез различни форми на работа, системно и организирано да насочим вниманието на децата към приказното слово като словесен извор, който носи в себе си мъдрост и възможности за творческо начало у всяко дете.