Пресклипинг на тема: „Здравеопазване”
26.08.2016
Национални вестници
Вътреболничните инфекции слабо намаляват през 2015 г.
Ана Атанасова
Сега стр. 3
17 870 е броят на регистрираните през 2015 г. инфекции, свързани с медицинското обслужване, известни още като вътреболнични, съобщиха от Центъра за защита на правата в здравеопазването, позовавайки се на данни от здравното министерство. Броят е малко по-нисък от регистрираните в предишни години над 18 000 случая.
Най-голям е броят на регистрираните инфекции на хирургичната рана и на пневмониите след интубация. "Прави впечатление голяма диспропорция на данните в отделните области на страната. Така например в област Монтана са регистрирани едва 13 вътреболнични инфекции, в Ловеч - 19, в Силистра 280, а в Габрово - 347. Голямата разлика се дължи не толкова на разлика в медицинското обслужване, колкото на разлика в начина на отчитане или по-скоро на неотчитане на всички случаи. Само така може да се обясни и това, че в област Перник за 2015 г. не е регистрирана нито една вътреболнична инфекция", отбелязват от центъра.
В развитите страни се извършват множество подробни проучвания на вида и броя на вътреболничните инфекции. Според различни източници честотата на регистрираните инфекции варира в развитите страни между 3-4 до 10% от всички хоспитализирани пациенти, припомнят от ЦЗПЗ. При около 2 милиона хоспитализации в България годишно е реалистично вътреболничните инфекции да са между 60 000 и 200 000. "Отчитането официално на едва 17 870 инфекции означава, че или България е световен лидер в борбата с инфекциите, или просто те не се отчитат и регистрират", коментират от неправителствената организация.
НЕПРОЗРАЧНО
"Броят на инфекциите в една болница е много важен показател, който може да подпомогне пациента при избора на лечебно заведение, в което да се лекува. За съжаление в България няма практика такива данни да се публикуват от лечебните заведения, а законът за статистиката не позволява публикуването на персонифицирани данни за търговските дружества", допълват от центъра.
Орлин Радев
24 часа стр. 17
Един от най-опитните криохирурзи в света д-р Франко Луняни съвместно с варненските си колеги оперира петима пациенти с урологични заболявания в МБАЛ "Св. Марина" във Варна.
Д-р Луняни е почетен председател на Световното общество по криохирургия.
Техниката, която специалистът използва, е миниинвазивна - възможно най-щадяща за пациентите.
Нарича се криотерапия и се прилага за лечение на доброкачествен рак на простатата. Тя е нов оперативен метод, който се основава на замразяването на простатата с въглероден двуокис, които достига до мястото през 2 до 6 игли. Въвеждането им и последващото замразяване на жлезата става под ултразвуков контрол.
Обикновено се извършват два цикъла на замразяване и размразяване.
За около 20 минути всичко приключва.
Процедурата завършва със слагане на уретрален катетър и пациентът се изписва от болницата. Катетърът се сваля от 1 до 3 седмици по-късно.
В Гърция от 65 -болни 50 са мигранти от Азия и Африка
Анна Ботинова
24 часа стр. 17
От началото на годината до момента у нас има 9 открити с малария. От тях 7 са бежанци от Афганистан, а двама са българи, заразени в африкански страни.
Това съобщи държавният здравен инспектор д-р Ангел Кунчев пред "24 часа".
В последните години у нас се отчитат средно между 10 и 20 случая на малария. До момента няма случаи на местно заразяване, т.е. на територията на страната. Всички те са внесени - главно от пребивавали в Африка.
В момента тревога буди ситуацията в съседна Гърция, където отчитат 65 случая на малария, от които 4 са заразени в страната. 50 от тях са на мигранти от Африка и Азия. Въпреки че властите декларират, че няма опасност от възникване на епидемия, кръводаряването в 12 области на страната е преустановено.
В България няма причина да се прилага такава сериозна мярка, коментира д-р Кунчев. У нас комарите, които могат да пренасят малария, се откриват в южните части на страната, но за да разнасят заразата, те трябва да смучат кръв от болни.
Предпазните мерки у нас са свързани с повишено внимание в диагностиката - за максимално ранно засичане на съмнителни случаи и поставяне на правилна диагноза, и с пръскане срещу комарите.
Маларията е паразитно заболяване, което се предава при ухапване от заразен комар - от рода Анофелес, при кръвни процедури със замърсена кръв или консумативи. Характерни симптоми са треската на пристъпи, последвана от обилно изпотяване, силната отпадналост, болките в мускулите и ставите. Открита навреме, маларията може да бъде излекувана и след това човек подлежи на периодично наблюдение. Ако се допусне развитие на болестта, се стига до необратими увреждания на далака, черния дроб, мозъка. Крайните фази са кома и смърт.
След преболедуване организмът не изгражда имунитет.
Критичният сезон за малария у нас е от април до октомври.
В центровете за бежанци се следи за хора с температурни състояния и са налични експресни тестове за малария, каза още д-р Кунчев. Болните чужденци се лекуват у нас.
По-масови изследвания се правят на база от кои страни идват мигрантите, както и на сезонността за малария в различните страни.
У нас в момента по-непосредствен проблем е разпространението на антракс в кожна форма. До момента има 4 доказани случая. Предприемат се мерки съвместно с ветеринарните власти във Варненско и Силистренско.
Сподели с приятели: |