Въведение Глобализацията, демографските промени и измененията в обществото засягат Европейския съюз, неговите държави-членки и държавите по света

5.Оперативни приоритети

Европейската политика относно организирането и улесняването на законната миграция и мобилност в рамките на ГПММ се основава на принципа на предоставяне на работодателите на по-широки възможности да намерят на световния пазар на труда най-добрите лица за свободните си работни места. Тази политика има също за цел да предложи на талантливите хора по света нови възможности за работа в Европа, като се спазва напълно компетентността на държавите-членки да управляват пазарите си на труда.

Диалогът и сътрудничеството на Европейския съюз с държави извън ЕС следва да отразяват развиващото се законодателство на ЕС относно законната миграция, с цел да се осигури по-голям достъп до информацията за правата и възможностите. Той следва да вземе под внимание становищата и проблемите на партньорските държави и да установи общите интереси. Търсенето на умения в ЕС следва да бъде област, в която могат допълнително да се проучат евентуалните възможности за допълване с приоритетни партньорски държави.

Законодателството на ЕС относно дългосрочно пребиваващите лица, събирането на семейството, студентите, научните изследователи и висококвалифицираните лица съдържа хармонизирани условия за приема и правата на мигрантите в някои основни области, а държавите-членки си запазват правото да вземат решения относно броя на мигрантите, които да приемат за работа. Директивата за синя карта на ЕС е първият пряк отговор на ЕС по отношение на недостига на висококвалифицирани работници.

Съветът и Европейският парламент са в процес на обсъждане на директивите относно сезонните работници и лицата, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер, като и двата документа имат пряко отношение към пазара на труда. Те ще въведат обща, опростена и по-бърза процедура. Предложението за сезонните работници включва и защита от експлоатация и има отношение към много партньорски държави, особено в областта на селското стопанство и туризма. Целта на второто предложение е при определени условия да се позволи на дружества, учредени извън ЕС, временно да преместват ръководители, специалисти и дипломирани стажанти от държави, които не са членки на ЕС, в свои структури и свързани предприятия в държавите-членки.

Чрез диалог с партньорите си ЕС ще разясни тази правна рамка, за да бъде улеснено прилагането. Освен това порталът на ЕС за имиграция беше създаден като онлайн инструмент за лица, които не са граждани на ЕС и са заинтересовани да научат за възможностите и процедурите, необходими за преместване в ЕС, както и за лицата, които вече са в ЕС и желаят да се преместят от една държава-членка в друга. Когато е целесъобразно, този източник на информация следва да се съчетава с мерки преди заминаването, насочени към повишаване на квалификацията и подобряване на владеенето на езици на ЕС.

Ефективната интеграция, особено на пазара на труда, е основата за гарантиране, че както мигрантите, така и приемащите общества могат да извлекат ползи от потенциала на миграцията, включително чрез по-силни общности на диаспорите и чрез мигранти предприемачи. В съобщението относно Европейската програма за интеграция на граждани от трети страни¹⁷ се предлагат нови подходи и области за действие. В диалога с партньорите на ЕС следва допълнително да се проучва ролята на общностите на диаспорите и транснационалните мрежи в този контекст, например за по-добрата подготовка на мигрантите за пребиваване в държавите-членки.

В стратегията „Европа 2020“ се подчертава необходимостта от специални усилия за привличане на висококвалифицирани мигранти в световната надпревара за таланти и за стимулиране на интеграцията на лица с мигрантски произход в европейските общества. В насоките за заетостта държавите-членки се призовават да обърнат необходимото внимание на интеграцията на мигрантите на пазарите на труда в ЕС, като осигурят рамка за обмен на информация и координация на политиките за заетостта. Мрежата EURES предлага информация за свободните работни места, а публичните служби по заетостта също играят важна роля чрез улесняване на достъпа до работни места за мобилни работници и мигранти. Европейският социален фонд (ЕСФ) предоставя финансова подкрепа и помощ за увеличаване на участието на мигрантите в трудовата заетост.

Освен това се набляга специално върху укрепването на капацитета на Съюза за предвиждане на нуждите на пазара на труда и на необходимите умения. През 2012 г. Европейският монитор на свободните работни места ще бъде допълнен от панорамата на уменията в ЕС, осигуряваща актуални прогнози за предлагането на умения и нуждите на пазара на труда до 2020 г. Директивата за професионалната квалификация е основен инструмент в рамките на ЕС за мобилност в областта на потвърждаването на дипломи, квалификации и умения, който се прилага и по отношение на дипломи извън ЕС. Същевременно прекалено високата квалификация или „пропиляването на мозъци“ е широко разпространен и сериозен проблем сред работниците мигранти, които не са граждани на ЕС, и той трябва да бъде разгледан допълнително.

По отношение на преносимостта на социалноосигурителни права правилата на ЕС за координация на социалната сигурност премахват неравностойните условия за хората и защитават придобитите права на гражданите на ЕС, които се движат в рамките на ЕС, както и на всички законно пребиваващи лица, които не са граждани на ЕС, с трансгранично измерение. През октомври 2010 г. бяха приети шест решения на Съвета относно позицията на ЕС за координиране на социалната сигурност с Алжир, Мароко, Тунис, Хърватия, бившата югославска република Македония и Израел. След като решенията бъдат официално приети от Съветите по асоцииране, ЕС ще е установил ограничена външна система за координация на социалната сигурност, която се прилага по отношение както на гражданите на ЕС, така и на гражданите на посочените шест държави, които се движат вътре в ЕС и излизат от неговата територия. Освен това след като бъде приета директивата за единното разрешително, на всички работници мигранти, попадащи в нейното приложно поле, ще се осигури правото да изнасят придобитите пенсии при същите условия и на същите равнища като на гражданите на съответните държави-членки, когато се преместват в държава извън ЕС.

Тъй като мобилността на гражданите на трети държави е тясно свързана с общата визова политика на ЕС за краткосрочен престой, следва да се използват всички възможности на визовия кодекс за опростяване на процедурите и увеличаване на прозрачността. Местното шенгенско сътрудничество и засиленото консулско присъствие в държавите извън ЕС следва да допринесат за повишаване на качеството на обслужване. При следващи преразглеждания на визовата политика на ЕС следва да се вземе под внимание видимият напредък в рамките на диалозите на ЕС. Освен това следва да се увеличат усилията за по-тясно координиране на отпускането на безвъзмездни средства за научни изследвания, на програмите за стипендии и стажове и издаването на необходимите визи и/или разрешителни за пребиваване на съответните научни изследователи.

Обменът на практическа информация по въпросите на подбора на персонал, признаването на квалификации, придобити извън ЕС, предлагането на умения според търсенето и посредничеството на пазара на труда следва да се улесняват чрез разширяване на сътрудничеството между публичните служби по заетостта в държавите-членки и чрез насърчаване на сътрудничеството между тях и други служби по заетостта, като частни агенции и секторни организации в държавите-членки на ЕС. В това отношение следва да се вземе под внимание свършената вече работа под ръководството на Европейската фондация за обучение (ЕФО) и на мрежата ENIC-NARIC по отношение на признаването на чуждестранни квалификации с оглед на прилагането на Конвенцията от Лисабон за признаването на квалификациите.

По-голямата мобилност на студентите и научните изследователи от трети държави също може да бъде обещаваща насока за задоволяване на нуждите на пазара на труда в Европа, при положение че някои студенти биха могли да получат възможност да работят след завършването на обучението си. Този въпрос може да бъде проучен допълнително, като се вземат под внимание компетентността и мерките от страна на държавите-членки за противодействие на „изтичането на мозъци“, например чрез циркулярна миграция. По-конкретно това може да се постигне чрез по-добро използване на съществуващите партньорства за мобилност за стимулиране и улесняване на обмена, на текущите международни програми за мобилност и — от 2014 г. нататък — на бъдещата единна програма за образование, обучение и младеж и на „Хоризонт 2020“ (бъдещата рамкова програма за научни изследвания и иновации). Създаването на мрежи от институти и побратимяването на университети в държавите-членки на ЕС и в приоритетни партньорски държави следва да бъдат подкрепяни, за да могат учебните програми и процесите на сертификация и на двете места да бъдат по-добре адаптирани спрямо нуждите на пазара на труда. ЕС следва да подкрепя държавите-членки да разширяват обхвата на своите двустранни споразумения за младежка мобилност и да ги предлагат на държавите, с които имат партньорство за мобилност.

В рамките на партньорствата за мобилност и на общите програми в партньорските държави следва да се създадат ресурсни центрове за миграция и мобилност (РЦММ). Те следва да бъдат интегрирани в рамките на съответните национални органи или агенции по заетостта и да се основават на опита, придобит от партньорството за мобилност между ЕС и Молдова и Центъра за информация и управление на миграцията (CIGEM) в Мали¹⁸. Като акцентират върху нуждите на мигрантите, те следва: 1) да служат като eдинично звено за контакт за хората, които търсят информация и подкрепа за признаване на своята квалификация, повишаване на квалификацията и търсените умения на национално или регионално равнище или в ЕС, и 2) да предлагат мерки преди заминаването, при завръщането и реинтеграцията. Порталът на ЕС за имиграция също ще бъде полезен инструмент за тази цел. РЦММ следва да съдействат на съответните органи в партньорските държави и в държавите-членки на ЕС, включително на публичните служби по заетостта с цел подобряване на съответствието между търсене и предлагане на работна ръка и подкрепяне на положителните резултати за развитието. В средносрочен план тези центрове следва да бъдат свързани и със съществуващите и бъдещите общи центрове за кандидатстване за виза и с делегациите на ЕС, с цел да се подобрят и опростят визовите процедури за специфични категории граждани на трети държави.

Към мрежите от служители за връзка по въпросите на имиграцията (СВИ) следва да се включат експерти в областта на миграцията, включително командировани национални експерти от държавите-членки в делегациите на ЕС, които могат да следят проблемите на миграцията от по-обща и всеобхватна гледна точка за политиката в сравнение с обичайната дейност на консулските служби. Ще бъде използвана всяка възможност за включване на агенциите на ЕС в подобен обмен на информация и за по-тясно сътрудничество с държави, които не са членки на ЕС.

Препоръки

В рамките на първия стълб ГПММ следва да бъде съсредоточен върху следните приоритети:

• 
  Специални предложения за мобилност за младежи, студенти, хора на изкуството и работещи в областта на културата, научни изследователи и представители на академичните среди под формата на допълнителни стипендии, стипендиантски и стажантски програми и споразумения за младежка мобилност. Ангажименти за пълно прилагане и ако е целесъобразно, евентуално изменение на директивите относно студентите и научните изследователи.
  
• 
  Пълно прилагане на визовия кодекс и евентуални изменения с цел да се подобри местното шенгенско сътрудничество и да се увеличи консулското присъствие, когато е целесъобразно чрез създаване на общи центрове за кандидатстване за виза.
  
• 
  Побратимяване на университети и учебни заведения, с цел да се стимулират трансграничното сътрудничество и обменът по отношение на изравняване на учебните програми, сертифицирането и квалификациите и да се гарантира тяхното действително признаване (чрез ефективно гарантиране на качеството, съпоставимо и съгласувано използване на инструментите на ЕС за прозрачност и свързване на квалификациите с европейската рамка за квалификациите), за да се подобри дългосрочното допълване на пазара на труда.
  
• 
  Насърчаване на публичните служби по заетостта на равнище ЕС да наблюдават процедурите по подбор на персонал и да обменят добри практики в областта на заетостта и баланса между търсенето и предлагането на пазара на труда между държавите-членки, съответните органи в партньорските държави и други заинтересовани страни.
  
• 
  В рамките на партньорствата за мобилност и на общите програми в партньорските държави следва да бъдат създадени ресурсни центрове за миграция и мобилност. Въз основа на информацията, която се предлага чрез портала на ЕС за имиграция, те ще осъществяват мерките преди заминаването, като се концентрират върху предлагането на умения според търсенето, върху повишаването на квалификацията и върху подобряване на владеенето на езиците на ЕС, в сътрудничество с публичните служби по заетостта, агенциите на ЕС и с други заинтересовани страни.
  

Легитимността на всяка рамка за миграция и мобилност зависи от ефективното справяне с незаконната миграция. Сигурната и безопасна миграция се подкопава от тези, които действат извън правната рамка. Сътрудничеството в рамките на ЕС, както и целта за укрепване на партньорствата с държави извън ЕС са важни, за да се гарантира, че мобилността и миграцията могат да се организират по системен начин.

Миграцията и мобилността са част от по-общия политически, икономически и социален контекст и въпросите на сигурността. Широкото разбиране на сигурността означава, че незаконната миграция също трябва да се разглежда във връзка с организираната престъпност и с липсата на върховенство на закона и на правосъдие, като разчита на корупцията и неадекватното регулиране.

ЕС следва да продължи да поддържа като приоритет трансфера на умения, способности и ресурси към своите партньори с цел предотвратяване и намаляване на трафика на хора, контрабандата и незаконната миграция, както и за укрепване на интегрираното управление на границите. В рамките на ЕС прилагането на директивата относно връщането и директивата за налагане на санкции на работодателите следва да се гарантира и съчетава с други подходящи мерки в тясно сътрудничество с партньорите извън ЕС.

Диалогът и сътрудничеството с партньорите следва да бъдат ориентирани към защитата на правата на човека на всички мигранти през целия процес на миграция. Вниманието следва да бъде насочено към безскрупулните работодатели и да се предприемат действия за предотвратяване и съдебно преследване на престъпни прояви и нарушения на правата на човека срещу мигранти. Необходимо е да се предприемат мерки за осигуряване на достойни условия на живот на мигрантите в приемните центрове и за избягване на произволно или безсрочно задържане. Специално внимание следва да се обърне на непридружаваните непълнолетни лица в контекста на изпълнението на приетия през 2010 г план за действие.

Възможността на FRONTEX да работи в партньорство с органите на държави извън ЕС следва да се оползотворява пълноценно. Служителите за връзка по въпросите на имиграцията (СВИ) следва да разширят обмена на информация със своите колеги в повече партньорски държави. Необходимо е по-тясно сътрудничество между съответните агенции на ЕС¹⁹, което ще позволи по-добър обмен на информация за миграцията и организираната престъпност.

Става все по-ясно, че сигурността на документите и кражбите на самоличност са области, в които по-тясното сътрудничество може да бъде двустранно полезно. На редовно пътуващите лица (бизнесмени, държавни служители, студенти и научни изследователи) от партньорските държави извън ЕС, които са въвели документите за пътуване с биометрични данни и подобрената сигурност на документите, може да се предложи по-лесен достъп до ЕС. Предстоящите предложения на Комисията за интелигентни граници, включително система за влизане/излизане и програма за регистрирани пътници, следва да подготвят условията за тези промени.

Свързването на споразуменията за обратно приемане със споразуменията за облекчаване на визовия режим като част от външната политика на ЕС за миграцията може да бъде от полза за държавите, които не са членки на ЕС, чрез предоставяне на възможности за мобилност при същевременно гарантиране на сигурността и намаляване на рисковете от незаконна миграция. Обратното приемане и връщането следва да бъдат трайно заложени в по-широкия глобален подход. Комисията ще подпомогне инициативи, свързани с конкретни държави, за наблюдение на известна част от завръщанията.

При политиката на ЕС относно трафика на хора (ТХ) се възприема цялостен подход, насочен към превенция, наказателно преследване на престъпници и защита на жертвите. Тази интегрирана идея съответства на подхода, насочен към правата на човека и жертвите, като се взема под внимание и перспективата за равенството на половете. Целта е това престъпление да се предотвратява, а на хората, които са били подложени на сходни с робските условия, да се предостави възможност да се възстановят и отново да се интегрират в обществото. В съответствие с препоръките на Съвета²⁰ темата за трафика на хора ще продължи да се включва систематично в съответните споразумения и стратегическите партньорства на ЕС с държави извън ЕС, както и във всички политически диалози относно миграцията и мобилността. Ще се наблегне на подхода, включващ много заинтересовани страни от различни свързани области на политиката. Изграждането на капацитет ще бъде основен елемент, наред със спазването на международните стандарти в областта, по-специално ратифицирането и прилагането на Конвенцията на ООН относно транснационалната организирана престъпност и свързаните с нея протоколи относно ТХ и незаконния трафик на мигранти. Новата интегрирана стратегия относно ТХ (планирана за 2012 г.) ще предвижда по-тясна координация и по-добра съгласуваност между заинтересованите страни.

Препоръки

В рамките на втория стълб ГПММ следва да бъде съсредоточен върху следните приоритети:

• 
  Трансфер на умения, капацитет и ресурси към партньорите с цел предотвратяване и намаляване на трафика на хора, контрабандата и незаконната миграция, за да се гарантира завръщането и обратното приемане, както и укрепване на интегрираното управление на границите.
  
• 
  Сътрудничество в областта на сигурността на документите, подготвящо условията за облекчаване на визовия режим за редовно пътуващи лица от приоритетни партньорски държави.
  
• 
  Инициативи за осигуряване на по-добра закрила и оправомощаване на жертвите на трафика на хора.
  
• 
  Строго наблюдение на изпълнението на директивата относно връщането и директивата за налагане на санкции на работодателите от страна на държавите-членки на ЕС в тясно сътрудничество с партньорите.
  
• 
  Стратегическо използване на новите възможности на FRONTEX и по-всеобхватен тематичен обмен на информация между служителите на ЕС за връзка по въпросите на имиграцията (СВИ) и техните колеги в повече партньорски държави.
  

ЕС трябва да засили солидарността с бежанците и разселените лица, като тези усилия следва да станат неразделна част от ГПММ. ЕС следва да увеличи сътрудничеството със съответните държави извън ЕС с цел укрепване на техните системи за предлагане на убежище и на националното законодателство в областта на убежището, както и гарантиране на спазването на международните стандарти. Това може да позволи на тези държави да предлагат по-висок стандарт на международна закрила за лицата, търсещи убежище, и разселените лица, които остават в района на произхода на конфликтите или преследването. ЕС следва да насърчава партньорските държави да включват това измерение в техните национални стратегии за намаляване на бедността, когато е целесъобразно. Тези стратегии следва да засягат и отношенията на бежанците и разселените лица с местното население, когато е необходимо, в съответствие с Програмата от Стокхолм от 2009 г., в която беше подчертано, че трябва да се развие външното измерение на предоставянето на убежище, с цел да се осигури по-ефективен принос за решаването на продължителните бежански кризи.

Освен това ЕС следва да насърчава държавите извън ЕС да решават проблема с лицата без гражданство, които са особено уязвима група, като предприемат мерки за ограничаване на липсата на гражданство. ЕС следва да насърчава допълнително разработването на международна правна рамка за вътрешно разселените лица (ВРЛ), друга особена уязвима група.

ЕС следва да работи с партньорите си за по-добро определяне на връзките между международната закрила и развитието. Идеите и средствата за подобряване на прехода между хуманитарната помощ и помощта за развитие следва също да се развиват допълнително.

Рамките на политиката за убежището и капацитетът за закрила в държавите извън ЕС трябва да укрепнат. Това може да се постигне чрез по-активно сътрудничество с държави извън ЕС, inter alia в рамките на регионалните програми за закрила (РПЗ). Регионална програма за закрила в Северна Африка, обхващаща Египет, Тунис и Либия, е един забележителен пример в това отношение.

ЕСПУ следва постепенно да започне да участва по-активно в изграждането на капацитет за предоставяне на убежище в държавите извън ЕС, като подкрепя и дейностите за презаселване.

Регионалните програми за закрила следва да бъдат усъвършенствани като основен инструмент за този нов стълб, тъй като досега не са оползотворявани пълноценно. Съществуващите РПЗ следва да укрепнат и да се предложат допълнителни РПЗ, където е целесъобразно, включително като част от диалога на ЕС за миграция със съответните региони и държави. РПЗ следва да продължат да се съсредоточават върху изграждането на капацитет за закрила и системи за предоставяне на убежище в партньорските държави и региони. Програмите за развитие за бежанци и вътрешно разселени лица (ВРЛ), както и програмите за намаляване на риска от бедствия в тези региони следва да продължат и при необходимост да бъдат разширени, като се съгласуват с РПЗ и ги допълват. Към всяка РПЗ следва да се включи елемент за подобрено повторно заселване като признак на международна солидарност и основен инструмент за постигане на нормален достъп до трайни решения в ЕС.

За много от най-уязвимите бежанци презаселването продължава да бъде единственото устойчиво и трайно решение. Във връзка с това ЕС изготви „Съвместна програма на ЕС за презаселване“, с цел да се увеличи презаселването в Европа, като същевременно то да започне да се използва по-стратегически. В ЕС следва да се предлагат повече места за презаселване, както и процедурни гаранции за повече дела за презаселване, които да се разглеждат в първите държави на убежище. Това изисква по-голямо финансиране, определяне на процедури и подобрен логистичен и технически капацитет.

Препоръки

В рамките на третия стълб ГПММ следва да бъде съсредоточен върху следните приоритети:

• 
  Регионални програми за закрила (РПЗ) за разширяване на капацитета за закрила и системите за предлагане на убежище на партньорските държави и региони.
  
• 
  Подкрепа от Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (ЕСПУ) за изграждане на капацитет за предлагане на убежище в държави извън ЕС, включително чрез подпомагане на дейностите за презаселване.
  
• 
  Подобрено презаселване в ЕС в сътрудничество с партньорите.
  
• 
  Повече усилия за разрешаване на продължителни бежански кризи, включително целенасочена помощ за разселените лица.
  

ЕС и международната общност положиха големи усилия да стимулират благоприятното въздействие на миграцията върху развитието. Голям напредък беше постигнат в поощряването на положителното въздействие на паричните преводи и инициативите на диаспорите. Чрез съвместно партньорство обаче трябва да се преодоляват и отрицателните аспекти, като например „изтичането на мозъци“, социалните разходи и зависимостта от чуждестранните пазари на труда. Процедурите за достъп до ограничените възможности за законна миграция са често непрозрачни и прекалено бюрократични. В резултат на това много мигранти прибягват до неофициални посредници, които често са свързани с организираната престъпност. Мигрантите не само биват изложени на повече рискове, злоупотреби и експлоатация, но така се намаляват и потенциалните им спестявания.

ЕС и партньорските държави постигнаха много, за да станат услугите за парични преводи по-евтини, по-прозрачни, по-конкурентни и по-надеждни. Двугодишните доклади за съгласуваност на политиките за развитие подобриха подхода „на равнището на цялата администрация“ в ЕС. Участието на асоциациите на диаспорите в развитието на родните им страни беше улеснено, като неотдавна беше подпомогнато създаването на платформа за диаспората за целия ЕС. По-активното участие на диаспората и мигрантските групи може да спомогне и за постигане на целта на обновения глобален подход за по-систематично решаване на въпроса за правата на мигрантите и за оправомощаването на мигрантите.

Усилията за ограничаване на „изтичането на мозъци“ постигнаха резултати чрез подкрепата на Кодекса на Световната здравна организация за международния подбор на персонал в здравеопазването. ЕС следва да подкрепя стремежа на държавите-членки за улесняване на циркулярната миграция на медицински персонал, за да могат уменията и знанията да се придобиват в полза както на държавите на произход, така и на приемащите държави. Директивата за синя карта на ЕС позволява на държавите-членки да отхвърлят заявления, за да гарантират етичен подбор на персонал и позволява на Комисията да следи прилагането на директивата с цел ограничаване на „изтичането на мозъци“.

ЕС следва да увеличи подкрепата си за изграждане на капацитет в партньорските държави. Координацията и съгласуването на националните политики за миграция и развитие, както и връзката със създаването на работни места и политиките за образованието, здравеопазването и жилищното осигуряване следва да бъдат подобрени. Понякога твърде ентусиазираното обсъждане на потенциала за двустранна полза трябва да бъде по-добре балансирано чрез сериозно разглеждане на недостатъците на миграцията, по-специално на нейните социални разходи и рисковете домакинствата да станат зависими от доходи от парични преводи. Партниращите правителства могат да получават помощ от ЕС за въвеждане на национални рамки за прехвърляне и преносимост на пенсии от чужбина, като се взема под внимание компетентността на държавите-членки в тази област.

Успешното включване на миграцията в идеите за развитието налага превръщането ѝ в неразделна част от редица секторни политики (за селското стопанство, здравеопазването, образованието и т.н.). Същевременно по отношение на миграцията следва да се популяризират целенасочени инициативи. Все още често ограничената осведоменост сред деловите кръгове за значението на въпросите на миграцията по отношение на развитието следва да бъде преодоляна както в ЕС, така и в партньорските държави. Във връзка с това е важно предизвикателствата, свързани с вътрешнорегионалната миграция, да се включат като една от темите в рамките на ГПММ, за да може благотворната роля на миграцията в регионалното сътрудничество и развитие да се определи правилно и да се популяризира. Освен това партньорските държави следва да имат по-голяма яснота за възможностите си за отделяне на финансови средства за развитие по инициативите, свързани с миграцията в националните индикативни програми, в които се установява тяхното сътрудничество за развитие с ЕС. Тази връзка следва да се разшири допълнително в рамката на политиката за развитие.

За съгласуването на политиката могат да спомогнат и разширените миграционни профили, които все повече се използват за създаване на по-добра и по-устойчива доказателствена основа за връзката между миграцията и развитието. Те обединяват всички заинтересовани страни в конкретния за държавата процес, с цел да се определят и разгледат пропуските и нуждите от данни по отношение на текущите миграционни модели, тенденциите на пазара на труда, законодателните и политическите рамки, информацията за потоците на паричните преводи, данните за диаспорите и други данни, свързани с развитието. Отговорността за този процес трябва да бъде в ръцете на партньорската държава, а устойчивостта на усилията трябва да се гарантира чрез адекватно изграждане на капацитет.

В рамките на четвъртия стълб ГПММ следва да бъде съсредоточен върху следните приоритети:

• 
  Популяризиране на Кодекса на СЗО за международен подбор на персонал в областта на здравеопазването и мониторинг на прилагането на директивата за синята карта на ЕС с цел ограничаване на „изтичането на мозъци“.
  
• 
  Проучване на създаването на инструменти за инвестиции на диаспората, чрез които може да се насочва доброволното финансово участие на диаспората и добавяне на средства от ЕС за насърчаване на инициативите и на инвестициите, свързани с развитието в приоритетни държави, като например в Южното Средиземноморие.
  
• 
  Публично-частни партньорства за привличане на мигранти предприемачи и МСП в търговията, инвестициите и трансфера на умения между държавите-членки и партньорските държави.
  
• 
  Проучване на ползата от годишен форум в областта на паричните преводи и препоръки до края на 2012 г. въз основа на изследване за осъществимостта на общ портал на ЕС за парични преводи.
  
• 
  Подпомагане на партньорските държави за определяне и наблюдение на добросъвестни служители за подбор на персонал, с цел да се оправомощят мигрантите, по-специално с оглед на улесняване на циркулярната миграция.