Въведение Глобализацията, демографските промени и измененията в обществото засягат Европейския съюз, неговите държави-членки и държавите по света

6.Финансиране и мониторинг

Освен посочените външни инструменти и в съответствие с принципите за субсидиарност и допълване бъдещият фонд на ЕС за убежище и миграция и фондът за вътрешна сигурност (по-специално за управление на границите) следва също да могат да допринасят за финансирането на ГПММ. Тези фондове ще имат особено значение за дейностите, които служат главно на интересите на ЕС, но се прилагат в държави извън ЕС. Поради това те ще се използват за специфични дейности, които допълват финансираните по географски или други инструменти, за да се избягва дублиране, и ще бъдат съобразени и съгласувани с аспектите на външната политика и/или целите на политиката за развитие.

И накрая, прилагането на ГПММ трябва да бъде ефективно и следва да включва процес на мониторинг. На всеки две години следва да се приема доклад за ГПММ, като първият доклад ще бъде представен през юни 2013 г. Той следва да се основава на информацията, предоставена от държавите-членки, делегациите на ЕС, агенциите на ЕС и партньорските държави и ще се представя под отговорността на Комисията в сътрудничество с Европейската служба за външна дейност.

Целта на доклада ще бъде да се проследяват целите на политиката, изложени в настоящото съобщение, и да се обхващат всички основни процеси на ЕС за диалог и сътрудничество. В него ще се оценява напредъкът по четирите стълба на ГПММ и по отношение на използваните средства и инструменти чрез прилагане на съпоставим метод за оценка, който ще отразява промяната с течение на времето. В доклада ще се прави оценка дали и как са постигнати целите и ще се правят препоръки. Информацията за напредъка по различните диалози, партньорства за мобилност и общите програми за миграция и мобилност следва да се събира и разпространява по систематичен начин, включително чрез специален уебсайт за ГПММ (с един публичен и един вътрешен за ЕС интерфейс, чиято цел следва да бъде и разработването на мрежа от координационни центрове на ЕС). За тази цел може да се създаде конкретен проект за подкрепа на ГПММ.

Препоръки

• 
  ГПММ следва да продължи да бъде подкрепян чрез съчетаване на взаимно подпомагащи се финансови инструменти, осигурявани както от ЕС, така и от неговите държави-членки.
  
• 
  На равнище ЕС тези инструменти следва да включват географските и тематичните външни инструменти, бъдещия фонд за убежище и миграция и бъдещия фонд за вътрешна сигурност.
  
• 
  С цел да се гарантира прозрачност и подобрено прилагане, резултатите от ГПММ следва да се представят в двугодишен доклад за напредъка и да се оповестяват допълнително чрез специален уебсайт.
  

ЕС е изправен пред многобройни предизвикателства и възможности в областта на миграцията и мобилността. За да се постигне по-голям просперитет в ЕС, той трябва да стане по-конкурентоспособен и да привлича таланти и инвестиции. За да управлява мобилността в сигурна среда, ЕС трябва да продължи приоритетния диалог и сътрудничество с партньорски държави от съседните на ЕС и от други региони. За да предложи международна закрила на нуждаещите се и за да подобри въздействието на миграцията и мобилността върху развитието на своите партньори, ЕС трябва да бъде водещ участник в световното управление.

Комисията е уверена, че предложенията за политиката и оперативните мерки, представени в настоящото съобщение, ще позволят на ЕС и неговите държави-членки да се справят с тези предизвикателства.

Като се основава на всеобхватната политическа и правна рамка за миграция и мобилност, представена от Комисията в нейните съобщения от 4 и 24 май 2011 г., както и на шестгодишния опит в прилагането на предишния подход, Комисията е убедена, че е настъпил моментът ЕС да обмисли как да я утвърди като глобална рамка за външната политика на ЕС за миграцията. За да постигне тази цел, глобалният подход следва да бъде силно интегриран в цялостната външна политика на ЕС, включително сътрудничеството за развитие, както и да бъде по-добре съгласуван с приоритетите на вътрешната политика на ЕС. В съответствие с Договора от Лисабон ЕС трябва да изрази единна позиция и по отношение на своята външна политика за миграцията.

За да структурира и улесни този процес, ЕС се нуждае от договорена стратегическа рамка на политиката, която е ясна, съгласувана и лесно може да бъде популяризирана. ЕС ще разполага с необходимите инструменти за управление на миграцията във вътрешен и в глобален план само ако продължи да разширява диалога и сътрудничеството с партньорските държави.

Комисията счита, че новият глобален подход на ЕС към миграцията и мобилността (ГПММ) представлява стратегическата рамка, която е необходима за създаването на добавена стойност за действията на ЕС и на неговите държави-членки в тази област. Чрез него може по-ефективно и по-ефикасно да се даде отговор на предизвикващите загриженост въпроси и на стремежите на ЕС в областта на миграцията и мобилността в сравнение с възможностите на отделните държави-членки. Той осигурява ценна подкрепа и стимул за двустранните и националните политики на държавите-членки в тази област. Комисията, ЕСВД и държавите-членки трябва да си сътрудничат тясно за осигуряване на съгласувани действия в обхвата на тази обща рамка на ЕС.

Оптимизирането на положителното въздействие на миграцията върху развитието на партньорските държави (както държавите на произход, така и приемащите държави) при същевременно ограничаване на неблагоприятните последици от нея, ще продължи да бъде основен приоритет на ГПММ. Ще се поддържа подход, насочен към мигрантите, без да се подценява отговорността на партньорските държави за разработване на адекватни политики. Досега по отношение на програмата за традиционната миграция и развитието са постигнати значителни резултати, но все още съществуват предизвикателства, които да се преодоляват.

Понастоящем миграцията е неразделна чат от редица национални и регионални стратегии за развитие. Няколко партньорски държави и региони получиха помощ за разработване и прилагане на собствени стратегии за миграцията, за събиране и анализ на данни за миграцията и за изграждане на капацитет на съответните институции. ЕС ще продължи да подпомага усилията за управление на миграцията чрез съгласувана рамка за развитие и в съответствие с местните особености и приоритети.

Целите за развитие заемат все по-важно място в политиките за миграцията на ЕС и на партньорските държави. Същевременно в стратегиите за развитие измерението на миграцията се взема под внимание във все по-голяма степен. ЕС ще продължи да популяризира програмата за съгласуваност на политиките за развитие, с цел да се определят и преодолеят евентуалните несъответствия в законодателството и политиките на Съюза и на неговите държави-членки, както и да укрепнат капацитетът и механизмите в държавите извън ЕС в тази област.

ЕС получава широко признание като водеща страна на международно равнище по отношение на улесняването на по-евтините и по-сигурни потоци на частни парични преводи за развиващите се държави, което увеличава тяхното въздействие върху развитието. Европейската комисия започна проучване, което да я подпомогне при предлагането на нови препоръки и при оценката на предимствата и осъществимостта на общ портал на ЕС за парични преводи. Повече усилия следва да се положат и в изграждането на капацитет за подпомагане на партньорските държави, заинтересовани от изготвянето на регулаторни рамки и от стимулиране на финансовата грамотност, в новите технологии и достъпа до заеми за насърчаване на производствените инвестиции и създаването на работни места. Ежегоден форум за паричните преводи (официален или неофициален) е идея, която би могла да се обмисли. Във всеки случай ще бъде необходим по-голям обмен на информация между държавите-членки на ЕС и Европейската комисия по проектите в областта на паричните преводи, с цел да се избягва дублиране и да се установят най-добрите практики.

ЕС увеличи усилията си за подкрепа и работа с групите на диаспорите в Европа, които желаят да допринесат за проектите за развитие в своите държави на произход. Освен това Съюзът все повече подкрепя подобни усилия от страна на партньорските държави. ЕС ще продължи да работи за създаване на база данни за организациите на диаспорите, които се намират в различните държави-членки, за да ги включи по-активно в диалога за политиката и разпространяването на информация. Той ще продължи да инвестира в увеличаването на приноса си за развитието, като се стреми да оползотворява по-добре знанията и експертния опит на своите партньори, особено за подпомагане на предприемачите и МСП. Също така ЕС ще прецени как да окаже по-голям принос за повишаването на стойността на уменията и знанията на мигрантите в техните държави на произход и дали да подкрепи доброволното участие на диаспорите и фондовете на диаспорите, създадени от партньорските държави.

Известен напредък беше постигнат в борбата срещу „изтичането на мозъци“, особено в сектора на здравеопазването, а подкрепата за политиките за пазара на труда и достойните условия на труд в партньорските държави е друга важна стратегия, чрез която да им се окаже помощ в привличането и задържането на квалифицирани работници. ЕС ще продължи да анализира примери за „привличане на мозъци“ и да преценява как да умножи успешните примери, както и на начините за противодействие на „пропиляването на мозъци“. Включването на стратегии за задържане на квалифицирани работници в политическите диалози за миграцията с партньорските държави може да бъде възможност, която да се обмисли.

Циркулярната мобилност беше насърчена чрез редица национални и европейски законодателни мерки, както и чрез конкретни проекти. По-широкото прилагане на преносимостта на социалноосигурителните права следва да се насърчава като основен стимул за циркулярна миграция, а в по-общ план за законна трудова мобилност. ЕС и неговите държави-членки следва да продължат да създават правни рамки, които предвиждат разрешителни за многократно влизане и периоди на отсъствие от държавата на временно пребиваване, с цел да се оптимизират ползите от миграцията за мигрантите, държавите на произход и приемащите държави.

Като излиза извън рамките на традиционната програма, ЕС работи за въвеждане на по-всеобхватна рамка за придружаване и закрила на мигрантите по техния миграционен маршрут, при която следва да се отчетат и социалните последици от миграцията.

Това включва преодоляване на последиците от миграционните потоци в държавите на произход, по-специално чрез повишаване на осведомеността и намаляване на неблагоприятните последици за изоставените деца и семейства, както и чрез съобразяване с потенциалното отрицателно социално въздействие на паричните преводи за семействата и общностите. ЕС подкрепя и допълнителните усилия, които се полагат по отношение на трайното завръщане, включително за осигуряване на поминък и реинтеграция на националния пазар на труда.

Този подход включва защита на правата на човека на всички транзитно преминаващи мигранти, като се съсредоточава върху: закрилата на уязвими мигранти (непридружавани непълнолетни лица, търсещи убежище лица, жертви на трафик на хора, блокираните мигранти и т.н.) и върху специфичните нужди на жените; подпомагане на изграждането на капацитет на правоприлагащите органи и системите за препращане; подпомагане на превенцията, защитата и наказателното преследване при престъпни деяния и нарушения на правата на човека, извършени срещу мигранти, включително тези, които пътуват незаконно; гарантиране на достойни условия на живот на мигрантите в приемните центрове в държавите, които не са членки на ЕС.

Увеличаването на усилията за подобряване на интеграцията на мигрантите в приемащите държави е основен елемент на този подход, тъй като то е свързано с мрежите на диаспорите и търговските потоци, с движението на умения и инвестиции. Трябва да бъдат подобрени разбирането и действията по отношение на социалната интеграция и приспособяването на социалните политики (особено в областта на здравеопазването и образованието), икономическата и трудовата интеграция и борбата срещу ксенофобията и социалното изключване. Във връзка с това следва да се стимулира включването на специфичните нужди на принудително мигриралите лица в политиките за развитие на държавите извън ЕС.

За да стане оперативното сътрудничество по-ефективно и за да се постигнат тези цели, ще се положат усилия за подпомагане на делегациите на ЕС, включително специално обучение и обмен на опит и познания по въпросите на миграцията, както и за по-добро координиране и мобилизиране на наличните финансови инструменти на ЕС, включително чрез по-голям обмен между държавите-членки по собствените им проекти за миграция и развитие.

Неотдавнашните консултации, проведени от Комисията, потвърждават, че действителността и предизвикателствата, пред които са изправени партньорските държави по отношение на връзката между развитието и миграцията, са много по-широкообхватни и сложни, отколкото областта на политиката, която е разглеждана досега.

Миграцията оказва значително въздействие върху развитието на държавите, които не са членки на ЕС. Няколко правителства са формирали своя модел за икономическо развитие отчасти въз основа на имиграцията или емиграцията, като не са взели под внимание нито икономическите и социалните разходи и последиците от нея, нито очаквания принос за растежа и устойчивото развитие. Много държави извън ЕС приемат миграционни потоци, които са от основно значение за техните икономики, но не разполагат със структурирана и целенасочена рамка на политиката. Често липсва познаване на възможните синергии и взаимозависимости между миграцията и другите политики, като например политиката за вътрешната заетост или търговските споразумения. Понякога се пренебрегва влиянието на редица публични политики върху моделите на миграция. В случай на кризи или конфликти справянето с промените в потоците е трудно, като те могат да дестабилизират икономиките и да отслабят социалното сближаване. Преобладаващото присъствие на неформалния сектор в много развиващи се държави допринася за наемането на незаконни работници с всички свързани с това проблеми на експлоатацията, трафика на хора, контрабандата и социалните последици (например „социален дъмпинг“).