Въведение Глобализацията, демографските промени и измененията в обществото засягат Европейския съюз, неговите държави-членки и държавите по света

3.Географски приоритети

С течение на времето възникнаха голям брой процеси на регионален и подрегионален диалог и сътрудничество. Някои от тях започнаха без пряка връзка с ЕС, но постепенно прераснаха в измерение на ЕС. В други участват много малък брой държави-членки на ЕС. Някои от тези процеси се припокриват. Това не е приемливо от политическа и финансова гледна точка и по отношение на човешките ресурси. Необходимо е по-добро определяне на географските приоритети в съответствие с цялостната външна политика на ЕС и в зависимост от реалните условия на тенденциите на миграцията към ЕС и неговите държави-членки.

Първият приоритет следва да бъдат държавите, обхванати от политиката на съседство на ЕС, особено Южното Средиземноморие¹⁰ и Източното партньорство (ИП)¹¹, където измеренията на миграцията и мобилността са силно преплетени с по-широко сътрудничество в политиката, икономиката, социалната област и сигурността, като диалозите се провеждат както в регионален контекст, така и на двустранно равнище. Целта е систематично да се развиват силни и тесни партньорства, които се основават на взаимно доверие и общи интереси и подготвят условията за бъдеща регионална интеграция.

Второ, в стремежа за по-целенасочени процеси на диалог в областта на миграцията с по-широк географски обхват, на юг от ЕС приоритет следва да получи стратегическото партньорство между ЕС и Африка за миграция, мобилност и заетост¹². На изток главният приоритет следва да бъде процесът от Прага¹³. Двата процеса следва да се утвърдят допълнително като основни регионални рамки за диалог в обхвата на ГПММ. Това следва да се постигне чрез подходящи програми за подкрепа.

Трето, тези регионални процеси ще се допълват от съществуващи специфични подрегионални процеси, които следва във възможно най-голяма степен да бъдат съгласувани с глобалните рамки. На юг това е процесът от Рабат¹⁴ (за Западна Африка) и евентуална допълнителна подрегионална рамка за Африканския рог/Източна Африка (подлежи на допълнително проучване). На изток е необходимо да се реши въпросът с припокриването на процесите от Прага и от Будапеща¹⁵, за да се допълват в по-голяма степен в географско отношение. След инициативата от 2010 г. на турския председател за включване на държави от Пътя на коприната процесът от Будапеща стана още по-важен за ЕС като уникална платформа за неформален диалог с основни държави на произход и транзитно преминаване. Моментът е подходящ за добре планирано пренасочване на всички дейности в рамките на този процес към Пътя на коприната и евентуално към други азиатски държави.

И накрая, диалогът за миграцията между ЕС и държавите от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн (диалог между ЕС и АКТБ) ще се засили, като вниманието ще се насочи към укрепване на оперативните аспекти на изпълнението на член 13 от Споразумението за сътрудничество от Котону. Диалогът за миграцията между ЕС и Латинска Америка и Карибския басейн (диалог между ЕС и ЛАКБ) е по-нов процес, който трябва да продължи, за да служи на този все по-важен регион. Следва да се проучат начини за създаване на форум със седалище в Брюксел с цел диалогът за миграция между ЕС и съответните азиатски държави да стане по-ефективен и всеобхватен, тъй като се очаква диалогът между ЕС и Азия в областта на миграцията да става все по-важен.

Разширяването на ЕС продължава да бъде отделна насока, при която специален процес помага на държавите кандидатки и потенциалните държави кандидатки да адаптират националните си политики и законодателни рамки спрямо достиженията на правото на ЕС. Турция и държавите от Западните Балкани развиват тясно партньорство и сътрудничество с ЕС в областта на миграцията и мобилността. Диалозите по въпросите на миграцията и мобилността с тези държави вече са активни и ще продължат да бъдат такива до момента на действителното присъединяване.

Комисията предлага да се задълбочи диалогът за миграцията и мобилността и оперативното сътрудничество с големите световни/регионални икономики на изток (Индия и Китай) и на юг (Нигерия и Южна Африка), както и с други развиващи се държави, с които ЕС има общи интереси, когато това бъде счетено за осъществимо.

Диалогът с индустриализираните държави като САЩ, Канада и Австралия ще продължи да се съсредоточава върху обмена на информация за общи приоритети и стратегии по отношение на глобалното управление на миграцията и мобилността.

Глобалният подход трябва да продължи да разширява и своя географски обхват и значимост. Поради това той следва да бъде насочен не само към миграцията към ЕС, но да засяга и междурегионалната и вътрешнорегионалната миграция и мобилност в други части на света, когато е целесъобразно. Въпреки че може да няма пряко въздействие върху ЕС, това измерение все пак би могло да бъде много важно за някои от партньорите на ЕС и следователно — за цялостния политически диалог и сътрудничество на ЕС с тези държави.

• 
  ГПММ следва да бъде действително глобален. Диалогът и сътрудничеството по въпросите на миграцията следва да обхващат целия свят с всички заинтересовани и важни партньори въз основа съответно на техните приоритети и на приоритетите на ЕС.
  
• 
  ГПММ следва да поддържа силна насоченост към регионалните процеси на диалог. Тяхната цел е подобряване на диалога и сътрудничеството между държавите на произход, държавите на транзитно преминаване и на местоназначение, като се обхващат всички въпроси и теми от взаимен интерес в областта на миграцията и мобилността. Въпреки че държавите, обхванати от политиката на съседство на ЕС, продължават да бъдат основен и по-широк приоритет, глобалната регионална рамка по отношение на южните региони следва да бъде партньорството между Африка и ЕС. На изток това следва да бъде процесът от Прага. Другите подрегионални процеси следва да бъдат съответно съгласувани и рационализирани.
  
• 
  На двустранно равнище ГПММ следва да бъде съсредоточен върху сравнително ограничен брой основни партньори. Тези двустранни диалози допълват регионалните процеси и при възможност следва да бъдат свързани със споразумения, които обхващат целия спектър на сътрудничество между ЕС и съответната държава.
  
• 
  Освен това ГПММ е отворен към вътрешнорегионалната миграция и мобилност в други части на света, когато чрез диалога се установи, че това е важно за постигането на поставените цели. Също така ГПММ следва да дава възможност на ЕС да възприеме по-активна роля в световното управление на миграцията.