Въведение. Информация за възложителя на плана

Легенда към таблиците

II – Приложение 2. Видове, за защитата на които се обявяват защитени зони за опазване на местообитанията им

III – Приложение 3. Видове защитени на територията на цялата страна.

IV – Приложение 4. Видове под режим на опазване и регулирано ползване от природата.

* - приоритетен вид (или вид с приоритетно значение).

ЧКБ-84 – Червена книга на България от 1984 г.

Застр – Категория “застрашен” по Червената книга на България

Рядък - Категория “рядък” по Червената книга на България.

BERN – Бернска конвенция. Конвенция за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания.

II – Приложение 2. Видове за които е забранен улова и убиването.

III – Приложение 3. Видове под специален режим на ползване.

DIR 92/43 – Директива на ЕИО за запазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна. Известна още като Директива за местообитанията. Залегнала в основата при изграждането на Европейската екологична мрежа Натура 2000, заедно с Директивата за птиците.

II - Приложение 2. Растителни и животински видове от значение за общността, чието съхраняване изисква обявяването на територии със специален режим на защита.

IV – Приложение 4. Растителни и животински видове от интерес за общността, които изискват строга защита.

V – Приложение 5. Растителни и животински видове от интерес за общността, чието изземване от дивата природа и експлоатация могат да бъдат предмет на мерки за управление.

IUCN Red List – Списък известен като “Световна червена книга” към Международния съюз за защита на природата. Списъка включва глобално застрашени растителни и животински видове и определя степента на застрашеност чрез въвеждането на категории

Категории:

LR/nt – нисък риск, близък до застрашеност

VU – уязвим вид

LC - Незначително повлиян (засегнат) вид

CITES – Конвенция по международната търговия със застрашени видове от дивата флора и фауна

I – Приложение 1. Видове застрашени от изчезване.

II – Приложение 2.Видове потенциално застрашени от изчезване.

Орнитофауна - Фауната, в т. ч. и гръбначната(тип Chordata, подтип Vertebrata), вкл. и орнитофауната (клас Aves), която е най-добре проученият тип фауна, и чийто природозащитен статус у нас е най-добре регламентиран, в този район е от видове, характерни за ниските части на страната, в т. ч. и за ниските планини и планински дялове по южната граница на страната, а също и на прилежащите им на север части от Горно-Тракийската низина. В зоогеографски аспект орнитофауната е от видове, характерни за Палеарктика или по-конкретно – от видове, предимно на умерените географски ширини. Както и в други територии(обекти) в района на южната ни граница(без високите части на Родопите и Славянка) тук се срещат значителен брой видове с южно разпространение за Европа, т. е. с ареали в Средиземноморската подобласт на Палеарктика, наричани още средиземноморски видове, което, като определение за тези видове, не е съвсем точно, тъй като ареалите на някои от тях са разположени преобладаващо в други зоогеографски области и подобласти. Различни територи и обекти в тази част на страната, с цел събиране на информация за гръбначната фауна и най-вече за орнитофауната, са посещавани по различни поводи през периода 1987-2007 г.