Взаимовръзки

Можем дори да кажем: – Когато в живота на един човек се явяват особено важни кармически събития, тези събития, ако са външни събития, са свързани с някакви вътрешни събития, които, може би, с години са ги предхождали. Необходимо е вече да усвоим такова разширено разглеждане на живота. Помислете само върху следното. Когато разглеждате човешкия ум, какъвто е в обикновеното съзнание, той има отношение само към миналото. Разумът е действително един Епиметей, има отношение само към миналото. Когато обаче разглеждате човешкото чувстване как получава своите нюанси от глъбините на душата, стигате до чудни тайни на живота. Можем да кажем, че по това, което човек мисли, можем много малко да преценим как протича животът му, но по това, което чувства, можем да преценим много неща. И когато разглеждате живот, да речем, като този на Гьоте и си зададете въпроса: Как може да е чувствал Гьоте, да кажем, – в 1790 година? – тогава чрез особената физиономия на Гьотевото чувстване през 1790 година получавате цялото по-късно нюансиране на живота му, защото този живот се намира в зародиш в чувстването от 1790 година. Щом слезем в дълбините на човешката душа, всъщност долавяме – естествено не в подробности, а в нюансите – по-късния живот на този човек. И самият човек би могъл много да осветли своя живот, ако би обърнал по-голямо внимание на необяснимите нюанси на чувстването, които не са причинени отвън, а се надигат отвътре.

На такова обръщане на вниманието обаче човек ще привикне особено много, когато се задълбочи във всички неща, които днес споменах, и които ще спомена и по-нататък като важни за разглеждането на живота, когато става въпрос да насочим вниманието си върху кармически връзки, било върху кармически връзки на собствения ни живот, било върху кармически връзки, които са ни също важни, при близки хора. Виждате ли, в случай когато искаме да разглеждаме кармата, по определен начин се касае действително да можем да прозираме през човека. Докато в полето на зрението обикновеният физически човек, бих искал да кажа, стои непрозрачен, докато първо гледаме само неговата физиономия, начина, по който проявява своите жестове, начина, по който говори, или даже начина, по който мисли – което често пъти е само шаблонен отблясък на възпитанието му и на това, което е изживял, – докато гледаме само всичко това, в него не се явява кармическото мотивиране. То се явява едва тогава, когато в определен смисъл човекът става прозрачен.

Но когато човекът стане прозрачен, става първо така, сякаш имаме чувството, че плува във въздуха. Ние отвикваме първо да вярваме, че човекът върви или движи ръцете си. Това изчезва, така да се каже, най-напред.

Разберете ме правилно, скъпи приятели. В обикновения живот за някого е много важно какво човек върши с краката и с ръцете си. Но когато искаме да разгледаме по-дълбоката страна на човека, то изгубва своето значение. Вземете това в най-широк смисъл. Ако можете да се абстрахирате от това, което човек върши с ръцете и краката, ако го виждате някак си да се носи във въздуха – моля ви да си представите това не образно-пространствено, а повече съобразно с живота, – ако го виждате, така да се каже, носейки се, – не придавайте никаква стойност на пътуванията, които той е направил, а на ходовете, които е направил, на това, което върши с краката си. Не придавайте никаква стойност на външната работа, която върши с ръцете, а насочете поглед как е настроен, какъв е неговият темперамент, какво е всичко това, в което ръцете и краката нямат никакво участие, – това тогава е първата прозрачност, която можете да постигнете относно човека. Представете си, че тук имате някакъв предмет, че първо не виждате нищо друго, освен този предмет. /Чертае се./ Добре. После тук се начертава нещо. Сега отново го заличаваме. Така е също и при човека, когато стигате до първата прозрачност, когато се абстрахирате от човека в живота, когато се абстрахирате от ръцете и краката му. Следователно вие трябва да го откъснете от връзките, в които той е стигнал чрез действията си, извършени с ръцете и краката. Когато след това го разглеждате, нещо от него става прозрачно. Това, което по-рано е било закрито чрез дейността на ръцете и краката, го виждате тогава през него.

Но какво виждате тогава? Тогава започвате да разбирате, че зад човека се явява Луната. Ще нарисувам схематично триразделния човек. Да предположим /виж рис. елипсата, разделена на три/, че тук първо това става прозрачно, че изпускаме от погледа ръцете и краката: тогава човекът ни се явява

не така разграничен от вселената, както обикновено се явява, а зад него започва да се показва Луната с всички импулси, които от Луната действат върху човека. Ние започваме да казваме: – Да, човекът има известна фантазия, развита или недоразвита фантазия. Той не е виновен за това. Зад тази фантазия стоят силите на Луната. Тези сили са скрити за нас, поради това, което произлиза от дейността на ръцете и краката на човека. /Долната част се зачертава на кръст./ Сега това го няма и на задния фон за нас се появява творящата Луна. /Рисува се Луната./ –

Отиваме по-нататък. Опитваме се по-нататък да направим човека прозрачен и си представяме премахнато и това. Да речем; представяме си премахнато това, което прави човека емоционален, което го прави надарен с определен темперамент, което представлява повече душевните прояви на всекидневния живот. Тогава от човека изчезва още повече, човекът става още по-прозрачен. И ние можем да отидем по-нататък, можем да се абстрахираме от всичко, което съществува у човека благодарение на това, че има сетива. Следователно вие първо се абстрахирате от всичко, което се намира в човека благодарение на това, че той има ръце и крака. Сега се запитвате: – Какво остава още от човека, когато се абстрахирам от това, че той е възприемал нещо чрез своите сетива? – Остава още известна насока на мисленето, определена импулсивност на мисленето, определена насока на живота му. Но чрез това за вас става прозрачна цялата ритмична система, гърдите на човек. Сега изчезва и това, и на задния фон за вас се явява всичко, което съществува като импулси на Слънцето /виж рис. средата/. Вие гледате през човека и когато се абстрахирате от всичко, което човекът е възприемал чрез сетивата си, всъщност гледате Слънцето. Това можете да направите и със самите себе си. Можете да се запитате: – Какво имам аз чрез моите сетива? – Когато се абстрахирате от това, виждате през самите себе си и се виждате като творение на Слънцето. И когато се абстрахирате и от мислите на човека, от направлението на мисленето, тогава изчезва и главата. Изчезнал е целият човек. Вие виждате през него и накрая на задния фон виждате Сатурн. Но в този момент пред вас стои кармата на човека, или вашата собствена карма. Защото в момента, когато наблюдавате действията на Сатурн в човека, когато човекът е станал напълно прозрачен за вас и го съзерцавате толкова далеч, че го гледате на задния фон на цялата планетна система, на задния фон на Луната, Слънцето, Сатурн, в този момент пред вас стои кармата на човека. И когато се говори за практически упражнения върху кармата – разказах ви, че исках да направя това още в началото на създаването на Антропософското общество, но тогава не се увенча с успех, – трябва да се започне така, че да се каже: При нас или при други хора е необходимо да се абстрахираме от всичко, което сме в живота, благодарение на това, че сме същества, надарени с ръце и крака. Трябва да си представим това като изчезнало.

Следователно това, което сте постигнали защото сте същества надарени с ръце и крака, него трябва да си представите като изчезнало. Но ще кажете: Да, но ние изпълняваме нашата карма благодарение на това, че имаме именно ръце и крака. Това е така. Докато погледът ви е насочен към ръцете и краката, не виждате това, което изпълнявате благодарение на факта, че имате ръце и крака. Виждате това, което изпълнявате чрез ръцете и краката едва тогава, когато погледът не е вече насочен към вашите ръце и крака. Когато обаче в дейността на ръцете и краката намирате действащо това, което изхожда от импулсите на Луната, тогава се касае да отидете по-нататък и да се абстрахирате от това, което човек приема в себе си чрез сетивата, което има в душата си чрез сетивата, било то при самия него, било при други хора. Ние го виждаме тогава като слънчево същество, виждаме в него импулса на Слънцето. И накрая се касае да се абстрахираме от факта, че човек има определена насока на мисленето, определена душевна нагласа и т. н.. Тогава виждам, как той е едно сатурново същество.

Когато сме стигнали толкова далеч, ние имаме човека още веднъж пред нас, но сега вече като дух. Сега краката също ходят, ръцете също работят, но духовно. Те ни показват отново какво вършат, но ни го показват според силите, царуващи в тях. И човек трябва да узнае именно това.

Когато правя и най-малкото нещо, когато вдигам тебешира тук, – докато виждам само този факт «вземането на тебешира», дотогава не знам нищо за кармата. Аз трябва да премахна всичко това. Трябва да стигна дотам, че то да възникне още веднъж в образ, да се яви вътре в образа. Не в силата, която се намира сега в моите мускули – от тази сила не става обяснимо нищо, – но в образа, който след това се явява на мястото, явява се онова, което от миналите въплъщения прави така, че да се движи ръката, за да вземе тебешира.

И когато по описания начин правя така, че постепенно да изчезне видимият човек и виждам зад него импулсите на Луната, импулсите на Слънцето, импулсите на Сатурн, тогава от вселената срещу мен отново идва образът на човека. Но сега това не е човекът в неговото настоящо въплъщение, това е човекът в някое от неговите минали въплъщения, или в няколко минали въплъщения. Аз трябва първо да стигна дотам, човекът, когото виждам тук, движещ се покрай мен, да стане прозрачен за мен, все по-прозрачен и по-прозрачен, като се абстрахирам от целия му живот. Тогава на негово място, но изникващ от космическите ширини, се появява човекът, какъвто е бил в минали земни съществувания.

Може би казаното относно тези взаимовръзки днес няма да бъде така прозрачно и разбираемо за вас. Днес исках да подготвя и ви насоча към това, което трябва да бъде засегнато от нас по-нататък, когато искаме да навлезем във все по-точни и по-точни разглеждания на същността на кармата, както тя протича в човешкия живот от едно земно съществуване в друго земно съществуване.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ

Дорнах, 9. Май 1924

Когато се огледаме в заобикалящия човека свят, всъщност виждаме само това, което се причинява чрез физическа сила по физически начин във физическия свят. И все пак, когато виждаме във физическия свят нещо, което не е причинено от физическите сили, ние го виждаме чрез външните физически субстанции и възприемаеми обекти. Без съмнение, когато един човек извършва нещо с волята си, то не е причинено от физически сили или причини, защото в много отношения такова действие е родено от свободната воля на човека. Но всичко, което виждаме външно, без остатък преминава във физически-сетивните явления в света, които наблюдаваме по този начин. В целия кръг от нещата, които можем да наблюдаваме, за нас не може да изникне кармическата връзка на едно изживяване, което самите ние изпитваме. Защото цялата картина на тази кармическа връзка се намира в духовния свят, тя е записана всъщност в етерния свят, който представлява външната страна на астралния свят, свeтът на духовните същества, обитаващи този астрален външен свят. Всичко това не се вижда, когато насочваме само нашите сетива към физическия свят.

Всичко, което възприемаме във физическия свят, се възприема чрез нашите сетива. Тези сетива действат, без да правим нещо особено. Очите ни приемат светлинните впечатления, впечатленията от багрите, без да правим много неща за това. Можем най-много, но това е също неволно, да насочим очите си в определена посока, можем да гледаме нататък, можем да отвърнем поглед оттам. В по-голямата си част това се върши несъзнателно, но все пак съдържа поне частица съзнание. Това, което окото трябва да извърши вътрешно, за да види някакъв цвят, тази неимоверно изпълнена с мъдрост, величествена вътрешна дейност, която окото упражнява, когато виждаме нещо, не бихме могли да извършим като човек, ако трябваше да я извършваме съзнателно. Не може и дума да става за това. Всичко трябва да стане първо несъзнателно, защото е прекалено мъдро, за да може човек съзнателно да допринесе нещо за него.

За да получим правилна гледна точка за познанието на човека, в нас трябва да проникне всичко съществуващо в света като човешки органни устройства, които човекът не може да създаде. Когато човек постоянно мисли само за това, което може да прави, всъщност си затваря всички пътища към познанието. Изобщо познанието, пътят на познанието започва с това, човек да си изясни по най-скромния начин какво не може да прави и какво все пак трябва да стане в общочовешкото съществуване. Окото, ухото и другите сетивни органи са така мъдро устроени, че хората дълго време трябва да ги изучават, за да усетят нещо съвсем малко от всичко това през време на земното си съществуване. С това трябва да сме напълно наясно. Но наблюдението на духовното не може да става така несъзнателно. В по-старите времена от развитието на човечеството случаят беше такъв и за наблюдението на духовното. Тогава съществуваше инстинктивно ясновидство. Това ясновидство угасна в хода на човешкото развитие.

Сега човекът съзнателно трябва да заеме необходимата позиция спрямо вселената, която да му даде възможност, да прозре духовното. Ако искаме да разберем кармическите взаимовръзки в някакво изживяване, е необходимо да прозрем духовното.

За да проследим кармата, важното е да започнем да насочваме вниманието си върху това, което може да ни доведе до наблюдението на кармическите връзки. След това трябва да осъзнаем тези наблюдения. За тази цел трябва да направим нещо повече от това, което правим например за окото, за да осъзнаем цвета. Скъпи приятели, това, което трябва първо да научим, се съдържа в думата да чакаме. По отношение на вътрешните изживявания трябва да можем да чакаме.

Веднъж вече говорих върху това «да можем да чакаме». Беше през 1889 година – ще го разкажа също и в моята «Автобиография» – тогава за първи път ми се разкри духовната структура, вътрешното духовно устройство на Гьотевата «Приказка за зелената змия и прекрасната Лилия». И тогава беше също първи път, когато ми се разкри картината на една по-голяма взаимовръзка, на една по-обширна връзка, в сравнение с тази, която е дадена в самата приказка. Но тогава знаех,че това, което някога ще мога да предприема с тази връзка, сега още не мога да го направя. И в душата ми просто остана да лежи разкритото по повод на приказката.

То изникна още веднъж след седем години през 1896 година, но и тогава още не така, че да може да бъде оформено. След това се появи отново седем години по-късно, към 1903 година. Въпреки, че се яви с голяма определеност и свързаност, и тогава не можа да получи форма. То се яви така преобразено, че можа да бъде напълно оформено, едва когато замислих моята първа мистерийна драма «Вратата на посвещението», т.е. отново след седем години.

Такива неща изискват действително чакане, едно узряване. Човек трябва да премине със собствените си изживявания към това, което в действителност съществува също и в света. Ние не можем вече да имаме растението, когато току-що се е показал само зародишът на растението. Трябва да поставим зародиша при съответните условия, за да израсне и трябва да чакаме, докато от зародиша се появят цветът и плодът. Така трябва да постъпваме също и с изживяванията, които имаме. Не трябва да застанем на гледната точка: Понеже имаме някакво изживяване, понеже то е тук, сензацията за него е налице, и след това да го забравим. Който постъпва с изживяванията по този начин като иска да ги има само в момента, той действително малко ще може да направи, за да стигне до наблюдение в духовния свят. В това отношение човек трябва да може да чака, трябва да може да остави изживяванията да узреят в душата му.

Но съществува една възможност за относително бързото узряване и схващане на кармичните отношения, когато продължително време вътрешно много енергично се стремим съзнателно да възпроизведем в съзнанието си и често все по-съзнателно да изграждаме представата за разигралото се, но несхванато правилно и просто угаснало в живота. Така е в крайна сметка със събитията. Какво прави човек с преживяванията си, със събитията, които го пресрещат в течение на деня? Той ги изживява всъщност полу-наблюдавайки ги. Можете да си създадете представа за това как изживяванията се наблюдават наполовина, когато – и аз ви съветвам да го направите, – седнете следобед или вечер и се запитате: Какво направих тази сутрин към девет и половина часа? Но опитайте се веднъж да възпроизведете в душата си едно такова изживяване с всички подробности, с всички детайли, така, като че ли то застава пред вас, да речем, в седем и половина часа вечерта, като че ли стои духовно-художествено пред вас. Тогава ще видите какво липсва, колко много неща не сте наблюдавали, колко трудно ще ви бъде. Ако вземете писалка или молив, за да го запишете, скоро ще започнете да дъвчете молива, защото подробностите не ви идват на ум и искате някакси да ги изсмучете от молива.

Да, става дума първо да си поставите задачата, да извикате напълно ясно пред душата си едно изживяване, което сте имали – не когато то става, а след това, – като че ли искате да го нарисувате духовно; така да го извикате пред душата си, че когато в изживяването някой е говорил, да си представите силно, енергично и напълно ясно звука на неговия глас, начина, по който изказва думите сръчно или несръчно и т. н., накратко, да се стремите да създадете образа на това, което сте изживели. Когато по този начин превърнете едно изживяване на деня в картинен образ, на следващата нощ, когато астралното тяло се намира извън етерното и физическото тяло, астралното тяло се занимава с този образ. Самото то всъщност е носителят на този образ, сега то изгражда този образ извън тялото. То взема този образ със себе си, когато през нощта излезе вън от етерното и физическото тяло и го изгражда тогава извън тях.

Така първо имаме – нека съвсем точно да разгледаме тези етапи – факта, че спящото астрално тяло изгражда образа на изживяването извън физическото и етерното тяло. Къде върши то това? То го върши навън, във външния етер. То се намира сега във външния етерен свят.

Представете си човека: Физическо и етерното му тяло се намират в леглото, астралното тяло е навън. Сега искаме да се абстрахираме от аза. Навън се намира астралното тяло, пресъздавайки този образ, който сме си съставили, но то върши това във външния етер. Благодарение на това става следното.

Представете си, че астралното тяло се намира тук навън /виж рис. жълто/. Сега тук навън то изгражда този образ, който искам да нарисувам червено – естествено всичко това е схематично. То изгражда тази картина. Всичко това става във външния етер, който инкрустира, така да се каже, със своята собствена субстанция изграденото като образ в астралното тяло. Следователно навсякъде тук етерът образува етерната форма /синьо/ като образ, представящ се в ясни контури пред духовното око.

Сутринта се връщате във физическото и етерното тяло, внасяте там това, което е било оформено от астралното тяло и пропито със субстанцията на външния етер. Значи, спящото астрално тяло извън физическото и етерното тяло изгражда образа на изживяването, а външният етер вгражда своята собствена субстанция в образа.

Можете да си представите, че чрез това образът става по-силен и когато сутрин астралното тяло се връща с този по-силно пропит с етерна субстанция образ, то може да направи отпечатък върху етерното тяло на човека. С това, което се ражда като сили от външния етер, то прави отпечатък върху етерното тяло на човека. Така че второто нещо е, че астралното тяло отпечатва образа в етерното тяло на човека.

Това бяха събитията – първи ден, първа нощ /виж схемата на стр. 124/. Сега стигаме до втория ден. През втория ден, когато в пълно будно съзнание се занимавате с всички дреболии на живота, в подсъзнанието образът се потопява в етерното тяло. И през втората нощ, когато етерното тяло е несмущавано, когато астралното тяло отново се намира навън, етерното тяло обработва този образ. Така през втората нощ образът бива обработен от собственото етерно тяло на човека. Следователно второ – астралното тяло отпечатва образа в етерното тяло на човека и през следващата нощ етерното тяло обработва образа.

С това имаме втория ден и втората нощ /виж схемата/.

Когато извършвате всичко това, когато действително не се отнасяте с пренебрежение и решавате да продължите да се занимавате по този начин с образа, който сте си съставили предния ден – и вие можете да продължите да се занимавате поради една причина, която веднага ще посоча – и ако решите да продължите да се занимавате по този начин с този образ, ще живеете именно по-нататък с него.

Какво означава да продължите да се занимавате с това? Ако действително положите усилия да създадете един такъв образ, да го обработите напълно пластично с характерни, ясни линии през първия ден, след като сте имали изживяването, вие сте се напрегнали вече духовно. Подобно нещо изисква духовно напрежение. Извинете, това не трябва да се счита като едно подхвърляне – при всички тези неща присъстващите винаги се изключват, – но все пак трябва да се каже, че повечето хора изобщо не познават какво е духовно усилие, защото духовното усилие, действителното духовно напрягане става чрез активността на душата. Когато оставяме светът така да действа върху нас, когато оставяме мислите да текат, без да ги вземем в ръцете си, не изпитваме никакво духовно напрежение. Умората съвсем не означава, че сме имали духовно напрежение. Не трябва да си въобразяваме, че когато се чувстваме изморени от нещо, сме се напрягали духовно. Човек може да се почувства изморен например също и при четене. Но когато при четенето човек сам не е някак съпродуктивно действащ, когато оставя върху него да действат само мислите от книгата, човек не се напряга. Напротив, онзи, който действително се е напрегнал духовно, който се е напрегнал чрез вътрешната дейност на душата, взима една книга, а именно една много интересна книга и в четенето най-добре се освобождава именно от духовното напрежение. Естествено човек може да заспи над книгата, когато се е изморил. И това изморяване съвсем не е признак за духовно напрежение.

Но признак за духовно напрежение е, ако долавяме, че мозъкът е изтощен, както долавяме, че мускулът е изтощен, когато често пъти сме вдигали нещо. Чрез обикновеното мислене мозъкът не е увлечен в такова съучастие. Това се получава именно като следствие и дори ще забележите, че получавате малко главоболие, когато правите това за първи път, когато го вършите за втори, за трети, за десети път. Не че се уморявате или заспивате, а напротив, не можете да заспите, получавате по-скоро малко главоболие от това. Само че не трябва да считате това главоболие като отблъскващо, а напротив трябва да го считате за свидетелство, че сте напрегнали мозъка си.

Това ви преследва дотогава, докато заспите. И сутринта, когато наистина сте направили това предния ден, ще се събудите с чувството: В мен има нещо! Не зная точно какво, но в мен има нещо, нещото иска да получи нещо от мен. Да, не е без значение, че вчера съм си съставил този образ, това трябва да означава нещо: Този образ се е преобразил. Днес този образ предизвиква съвършено други чувства в мен, каквито всъщност не съм имал досега. Образът създава в мен напълно определени чувства.

Това ви остава за следващия ден като остатък от вътрешното изживяване на образа, който сте си съставили. И това, което чувствате, от което не можете да се освободите през целия ден, свидетелства, че образът потъва вътре, както описах тук, потъва в етерното тяло и че етерното тяло го приема.