Взаимовръзки

Том III Единадесет лекции, държани в Дорнах между 1 юли и 8 август СС 237

Том VI Петнадесет лекции, държани в Берн, Цюрих, Щутгарт, Арнхайм, Торгай и Лондон между 25 януари и 27 август СС 240

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е
Кармически разглеждания в историческото развитие на човечеството
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 6 април 1924 година

Конкретни кармически връзки. Бейкън от Верулам и Комениус. Маркс и Енгелс. Ото Хауснер....................................................................................................... 15

Езотерична черта в настоящето антропософско движение. Задружно действие на кармически свързани души в предиземното съществуване. Действие на импулсите на Бейкън върху Леополд фон Ранке и на Комениус върху Шлосер. Действие, преминаващо от едното въплъщение в другото. Кондрад Фердинанд Майер................................................................................................................. 29

Историческият живот на човечеството трябва да бъде включен в разглеждането на самият човек. Предишни епохи са пренесени в по-късните епохи чрез самия човек Песталоци, Кондрат Фердинанд Майер, Емерсон, Херман Грим. ............................................................................................................................. 47

Как стои въпросът с прераждането на посветени от миналото? Различия на редуващите се един след друг земни животи. Необходимост от приспособяване към новите условия на цивилизацията и на живота. Предишното знание бива затрупано, обаче то не се изгубва; то се проявява по един друг начин. Горещият въпрос на предноазиатските мистерии през първите столетия на християнската ера. Древната мъдрост на посвещението от минали земни съществувания се проявява сега в поетическото творчество. Ибсен, Франк Ведекинд, Хьолдерлин, Хамерлинг...................................................................................................... 67

Необикновеното във всекидневието. Изпъкване на човешки характери от историческите събития, които се превръщат в душевни импулси за следващите земни съществувания. Коронованият принц Рудолф. Добро и зло в светлината на кармата. Въпросът за съдбата като морално изживяване на човека. Значението на храмовата архитектура, на култа и на протичащата в образи медитация: Задълбочено вътрешно познание и оздравено сетивно усещане. Изграждането на Гьотеанума възпитание за кармичното виждане..................................................................................................... 82

ШЕСТА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 4 май 1924 година

Чрез обективното разглеждане на кармата се влива жив етос в нашето душевно устройство. Слаба пригодност на човека да се освободи от себе си и да се отдаде на нещо друго; повишеният егоизъм е една опасност за духовния стремеж. Кармическото изправяне при вживяването един в друг на кармически свързаните хора във времето между смъртта и едно ново раждане; човек излиза от себе си и влиза в другия. Кармата хвърля напред своите сенки или своите светлини. Практически кармически упражнения чрез заличаване на видимия човек така, че зад него стават видими сатурновите, слънчевите и лунните импулси......................................................................................................... 99
СЕДМА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 9 май 1924 година

Вътрешно устройство на душата, за да се научи да се съзерцава кармата. Добиването на една правилна гледна точка чрез проникването с това, което съществува в света като мъдри институции, е началото на пътя на познанието; след това човек трябва да може да чака. Чрез енергичното издигане на изживяваните събития в съзнанието, човек добива изграждането на образа чрез астралното тяло във вътрешния етер; по-късно изработване на така овеществените образи чрез етерното тяло, след това чрез физическото тяло. За превръщане на волята във виждане се изисква духовно напрежение чрез дейността на душата, както и абсолютна разсъдливост на главата и топлина на сърцето......................................................................................................... 116

Кармическа връзка по отношение на физическото външно устройство, физиономията, мимиката на човека. Материята е външното откровение на душевно-духовното; формата на човека и нейните възможности за движение са отражение на духовния свят. Разглеждане на главата, на ритмичната система и на системата на обмяната на веществата и на крайниците в кармическия поток на развитието.................................................................................................... 133

Закономерни връзки за вътрешната конфигурация в образуването на кармата, нейната етична и духовна страна в човешкия живот. Връзката на образуването на кармата с първоначалните учители на човечеството, сегашните обитатели на Луната. Тяхната стара магическа сила. Негативният образ на човешките дела. Животът в света на душите при обратното преминаване през миналите земни нощи. По-силни от земните изживявания са изживените картини в областта на лунните същества чрез отпечатване в мировата субстанция. Намиране отново на първичната мъдрост. Четенето в мировата писменост с помощта на десетте понятия на Аристотел. Разглеждане на първообраза на образа на Щрадер и на Яков Фрошамер при тяхното обратно изживяване на земния живот след смъртта. Коренна промяна на човека след смъртта в тази действителност, различаваща се основно от земната. Зародишът за кармата, нанесените в мировия етер негативни образи се приемат отново при завръщането в земната воля..................................................................................................................... 153

Различия в действията на земния и извънземния свят върху образуването на кармата. Преминаване от съизживяването на лунните същества към това на йерархиите. Преминаване през сферите на планетите. В областта на действието на Слънцето духовните закони и природните закони са едно. Истински човешкото произхожда от слънчевото съществуване, земното е само негов образ. Изоставането на лошата карма преди влизането в слънчевото съществуване; намиране отново на злото при завръщането от мировото съществуване в областта на Луната. Указание за Гьотевия Хомункулус. Чрез слънчевия живот се раждат заложбите за здраве; болестта се поражда в слънчевата област. Невалидност на природните закони и областта на втората йерархия. Превръщането на духовните закони обратно във физическото и областта на първата йерархия............ 173

Участие на съществата от духовната Вселена в човешката карма. Поглед върху връзките на човека със същността на Земята. Пространствено той носи в себе си природните същества; по време той носи в себе си царствата на висшите йерархии. Кармически изисквания и изпълнения. Нероденост, безсмъртие. Модерната интелигентност и нейната издръжливост. Два примера за пресъхването на младите сили чрез материалистическия интелектуализъм. Знанието за отношенията към висшите йерархии дава конкретния човешки живот и издръжливост в духовното.............................................................. 189

Намесата на порядъка на йерархиите и отражения на духовните същества в планетната система. Имагинативно и инспиративно познание на живота след смъртта. Области на Луната, Меркурий и Венера. Слънчево съществуване. Областта на Марс, Юпитер и Сатурн. Изработването на кармата с висшите същества. Волтер, Елифас Леви, Виктор Юго.............................................. 207

Разбирането на кармическите връзки може да се придобие само чрез схващането на това, което става зад обикновеното съзнание, следователно чрез разглеждане на човешкото същество, както то се представя на свръхсетивното познание. Чрез упражнения за обгръщане с поглед на картината на живота, може да бъде прекъсната вътрешната свързаност на душевния живот с физическото тяло въпреки оставането вътре в него, както в имагинативното, така и в инспиративното познание: тогава може да бъде възприемано това, което е физическото тяло. Тогава физическото тяло се явява като носител на духовните същества. Нашата карма е образувана от боговете, които са в нас. Свободата се явява едва чрез развитието на Съзнателната душа; това е едната страна, другата е страната на йерархиите в човека. Съдбата на човека е работа на боговете. Спокойното приемане на съдбата дава най-силните духовни импулси. Указание за поетическите творения на мистериите.................................................... 220

Представата за Петдесятница, като основа за разбирането на кармата. Възприемаемостта на свръхсетивното в космоса. Небесна синева, звездни светлинни конфигурации, Дух-себе............................................................ 237

Чувството на отговорност спрямо съобщенията от духовния свят. Биография в смисъла на духовната наука. В какво се изразява кармата на човека за висшето виждане? Превръщането на извършените през деня дела в кармата през време на съня. Потопяването на човека във възпоминателните изживявания на индивидуалния земен живот през време на съня. Зад мировите мисли живеят йерархиите, както зад мислите на спомените живее нашият отделен човек. Кармата се състои в това, което виждаме като част на космоса, отредена чрез света на йерархиите, които оглеждат нашите минали земни съществувания. Космосът донася до човека първата форма на кармата............................................................................................................... 253

Кармически свързани човешки групи. Действието на йерархиите в живота на човека? Връзката на външните природни процеси с процесите на кармата на човечеството. Действие на протичането на кармата върху външната природа в изритването на вулканите, земетресенията, наводненията и т. н. "Слънцето в средата на нощта", "утринната заря при изгрева". Изплувайки навън от съществата на втората йерархия действа третата йерархия върху повърхността на Земята през време на спането на човека в следите на мислите оставени от нас; в тъкането и живота на втората йерархия действа и прониква до обратната страна на Земята първата йерархия, която действа заедно с втората върху нашия аз и върху нашето астрално тяло. Имагинативно-образен възглед на посвещението в култа................................................................................................................ 270

Кармата от гледна точка на настоящия световноисторически момент. Социалните порядки в света са създадени чрез влиянието на материалистичните представи за планетите. Стихийните природни събития и цивилизаторски стихийни събития. В човешките форми на делата на боговете действат луциферическите и ариманическите същества. Различия в царуването на кармата при стихийните събития и катастрофи на цивилизациите. Намеса в природозакономерното развитие на Земята в останалите в Земята и използвани от ариманическите същества сили на старата лунна епоха. Чрез смъртта на млади хора при стихийните катастрофи се влива нещо земно определено в духовните светове; кармическото последствие е едно изостряне на интелектуалните качества при природните катастрофи, засилване на волевите качества при катастрофите на цивилизацията. При заблужденията на цивилизациите се внася луциферически елемент, който след смъртта действа като гъста тъмнина в духовния свят; там Ариман може да я използува за преобразуването на съществуващото още в Земята лунно развитие. В това преобразуване разрушителните импулси на културите се превръщат в изригвания на вулкани, земетресения и т. н.. В стремежа на добрите богове да насочат тези съдби в пътя на правдата, в течение на духовната борба човешката съдба се преплита със съдбата на боговете. Нещастието в света съществува, за да могат боговете да създадат от това щастие. Познаването на кармата е свещената духовна почва, върху която ние улавяме ръката на Бога................................................................................................................ 286

Забележки: Относно това издание / Забележки към текста..................... 303

Рудолф Щайнер Живот и творчество ....................................................... 313

Събраните съчинения на Рудолф Щайнер................................................ 317
Трудовете на Рудолф Щайнер, както са поместени в «Събрани съчинения на Рудолф Щайнер», са подредени в отдели: книги лекции художествени произведения. Неговите, винаги свободно държани лекции, общо няколко хиляди, първоначално са замислени като устни, непредназначени за печат съобщения. Направените първоначално без, а по-късно с неговото съгласие записки, преди всичко на държаните пред членовете на Антропософското общество лекции, първоначално са били достъпни само като вътрешни ръкописи, понеже поради липса на време Рудолф Щайнер не е могъл, освен с малки изключения сам да ги коригира. Малко преди смъртта му той е премахнал ограничението «Само за членове». Изложените от него предпоставки за разбирането им обаче остават да важат и по-нататък. Днес наличните лекционни текстове са сравнени с наличните оригинални записки и стенограми и в по-голямата си част са публикувани. Въпреки това, не могат напълно да се изключат грешки, получени при слушането, записването или стенографирането.
Кармически разглеждания в историческото развитие на човечеството
Някогашните оригинални илюстрации към лекциите от този том,

начертани на дъската от Рудолф Щайнер

(сравни забележките на ръба на текста в лекциите

и текста в началото на «Забележки»)

са поместени в Събраните съчинения в поредицата:

«Рудолф Щайнер – Стенни илюстрации към лекциите»

том XVI

ЗА ТОВА ИЗДАНИЕ

Както се вижда от запитвания и многобройни нови публикации, понастоящем много хора приемат възгледите за прераждането като правилни за тях или поне не ги отричат. В това отношение е залегнало чувство, което мисловно не може да се обоснове. Такова обоснование, подходящо за днешното мислене е дадено от Рудолф Щайнер (1861-1925) още в началото на нашето столетие, когато през 1903 година публикува два трактата «Реинкарнация и карма» и «Как действа кармата» като «необходими представи от гледната точка на модерната природна наука». Други основоположни изложения има в неговите основни произведения «Теософия» (глава: Прераждане на духа и съдба) и «Въведение в тайната наука». Тези изложения и днес още могат да се третират като най-доброто въведение в тази тема.

Фактите на повтарящия се земен живот на човека и произлизащите от това закономерности на съдбата принадлежат към най-съществените основни възгледи на антропософията. Какво значение дава Рудолф Щайнер на тези теми, се вижда от това, че в продължение на цялата му лекторска дейност той ги излага и разширява от все нови гледни точки. Кулминацията се достига през 1924 година, последната година от неговата творческа дейност, когато в повече от осемдесет лекции той изнася резултатите от своите духовнонаучни изследвания на кармичните взаимовръзки за членовете на Антропософското общество. Тези кармични разглеждания са публикувани в 6 тома в «Събрани съчинения на Рудолф Щайнер» и в поредицата «Рудолф Щайнер – джобни книги».

Първите четири тома съдържат държаните в Дорнах поредици от лекции, а в петия и в шестия том са събрани лекциите, държани в други градове. Лекциите са били предназначени за слушатели, които са запознати с основните понятия на антропософията, развити в гореспоменатите произведения на Рудолф Щайнер. Това определя стила на неговите изложения. Понеже особено обширната поредица на лекциите от Дорнах в томовете от I до IV следва едно вътрешно изграждане и в първите лекции са дадени съществени основни положения за разбирането на следващите ги лекции, за изучаването им се препоръчва да се спази техния порядък.

Дорнах 06 април 1924

Такава мисъл не трябва да застава пред нас само теоретически, а да обхване живота на чувствата, на цялата ни душа, да проникне в сърцето ни. Трябва да почувстваме как самите ние, които така, както сме тук, сме съществували на Земята много пъти и всеки път, когато сме се намирали тук, в душите си сме приемали онова, което ни е предлагала съответната цивилизация. Ние сме го свързали с нашата душа. Винаги сме го пренасяли в следващото прераждане, след като сме го преработвали, изхождайки от духовната гледна точка на живота между смъртта и ново раждане, така че, когато по този начин поглеждаме назад в миналото, определено се чувстваме вкоренени в целостта на човечеството. За да можем да почувстваме това, за да можем в следващите лекции да преминем повече към това, което, бих искал да кажа, съвсем интимно засяга самите нас и ни показва как стоим в кармичните взаимовръзки, трябва да бъдат приведени конкретни примери. И с такива конкретни примери се опитах да покажа как изживяното, изработеното в предишни времена от дадена личност, остава да действа до настоящето, защото лежи именно в кармата.

Показах например как Харун ал Рашид, този забележителен приемник на Мохамед, в 8-то и 9-то столетие от християнската ера стои в центъра на чудесен културен живот, на културен живот, който далеч превъзхожда всичко, ставало по същото време в Европа.

Защото развиващата се по същото време в Европа култура, всъщност е примитивна култура. През времето, когато в Европа царува Карл Велики, в двореца на Харун ал Рашид на Изток в Ориента, се влива всичко, което може да се влее в оплодения от Европа азиатски живот на цивилизацията – цветът на това, което гръцката култура и древните източни култури създават във всички области на живота. Архитектура, астрономия – както е практикувана тогава, – философия, мистика, изкуства, география, поезия разцъфтяват в двора на Харун ал Рашид.

И всъщност Харун ал Рашид събира около себе си най-добрите от онези, които тогава представляват нещо в Азия. В по-голямата си част това са хора, получили образованието си в школите на посветените, в инициационните мистерийни школи. В двора на Харун ал Рашид има една личност, – бих искал да спомена само тази единствена личност, – която по онова време – намираме се вече в Средновековието също и за Изтока – първоначално само по един повече интелектуален начин може да приеме това, което е пренесено в тогавашните по-нови времена като чудесно духовно съкровище от древността. В двора на Харун ал Рашид живее личност, която в много по-древни времена сама минава през посвещение.

Слушали сте от мен как напълно е възможно да се случи, някоя личност, живееща в определена епоха като посветен, отново да дойде на Земята и вече да не е посветен, защото трябва да използва тялото, стоящо на нейно разположение, трябва да използва тогавашните условия на възпитание. Това се случва, въпреки че тази определена личност носи в душата си всичко, което е възприела по време на живота си като посветен.

Така при Гарибалди научихме как той проявява онова, което притежава някога като ирландски посветен, като визионер на волята, отдаден на условията на непосредственото си настояще. Но при него може да се различи как заставайки в условията на околната среда, носи в себе си и други импулси, различни от онези, които обикновенният човек би могъл да усвои от възпитанието, от заобикалящата го среда.

В Гарибалди действа именно импулсът, идващ от ирландското му посвещение. Той е само скрит и вероятно, ако Гарибалди би изживял някакъв особен удар на съдбата или нещо друго, булото би паднало от това, което е могло да бъде изживяно в онзи минал земен живот, и внезапно онова би бликнало от неговата душевност под формата на имагинации, което носи в себе си от ирландското посвещение.

Така е било винаги, и до днес. Някой може да е бил посветен в определена епоха, но понеже в по-късна епоха трябва да използва тяло, което не може да приеме в себе си цялото съдържание на душата, в тази епоха съответната индивидуалност се явява не като посветен, а импулсът на посвещението живее в неговите дела или в някои други отношения. Така че личност, която някога е била висш посветен, живее в двора на Харун ал Рашид. Въпреки че тази личност не може да пренесе по външно явен начин съдържанието на своето посвещение в по-късно време, когато живее в двора на Харун ал Рашид, той е една от най-блестящите личности в източната култура през 8 и 9 столетие. Той е, така да се каже, организатор на всичко, което съществува като науки и изкуства в двора на Харун ал Рашид.

Вече споменахме, какъв път бе поела през времената индивидуалността на Харун ал Рашид. Когато минава през вратата на смъртта, в него все още съществува стремежът да отиде повече на Запад, със собствената си душа да пренесе на Запад онова, което се разпространява като арабизъм. Тогава, обгръщайки с поглед целостта на отделните източни клонове на науката и изкуството, Харун ал Рашид се преражда в знаменития Бейкън от Верулам, организатор и реформатор на новия философски и научен духовен живот. Виждаме как в Бейкън отново се явява това, което, така да се каже, Харун ал Рашид е видял около себе си, но преобразено в западна форма.

А сега, скъпи приятели, погледнете този път, който Харун ал Рашид поема от Багдад, от азиатската си родина до Англия. Тогава от Англия се разпространява това, което Бейкън е мислил относно организирането на науките /виж рис. – червено/ по много по-силен, интензивен начин, отколкото обикновено се предполага в Европа.

Сега бихме могли да кажем: – Харун ал Рашид и неговият велик съветник, онази изключителна личност, която в минали времена е била висш посветен, сега се разделят. Те се разделят, но остават свързани в задружна, обща дейност, след като са минали през вратата на смъртта. Самият Харун ал Рашид, живял като блестящ княз, избира пътя, който ви показах, като стига до Англия, за да действа по отношение на науката като Бейкън от Верулам. Другата душа, душата на съветника, избира пътя насам /виж рис. зелената стрелка/, за да се срещне в Средна Европа с това, което произтича от Бейкън. Макар и епохите да не си съвпадат напълно, за онова, за което самото време е без значение, това не играе никаква роля, защото някои неща, отдалечени едно от друго със столетия, действат заедно в по-късна цивилизация.